Чапултепекски замък
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Чапултепекски замък Castillo de Chapultepec | |
Изглед към замъка от изток | |
Местоположение в Мексико | |
Информация | |
---|---|
Страна | Мексико |
Терит. единица | Федерален столичен окръг |
Местоположение | гр. Мексико Сити |
Стил | неоромантизъм, неокласицизъм, неоготика |
Архитект | Елеутерио Мендес, Рамон Крус Аранго, Юлиус Хофман, Карл Ганголф Кайзер, Карлос Шафнер |
Строителство | ок. 1785 – 1863 г. |
Известни обитатели | Император Максимилиан I и императрица Карлота |
Чапултепекски замък в Общомедия |
Чапултепекският замък (на испански: Castillo de Chapultepec, Кастильо де Чапултепек) е замък в град Мексико Сити, намиращ се на върха на хълма Чапултепек. Името „чапултепек“ идва от думата chapoltepēc, която означава „върху хълма на скакалеца“ на нахуатъл.
Намира се в средата на парка „Чапултепек“ на надморска височина от 2325 м. Хълмът е бил свещено място за ацтеките и сградите, намиращи се на върха му, са имали няколко приложения през годините, например военна академия, императорска резиденция, президентски дворец, обсерватория, а в наше време там е Националният исторически музей.
Основан през 1785 г. от вицекрал Бернардо де Галвес (чието име е тексаският град Галвестън). Поради прекомерни разходи строителството е преустановено и кралят наредил двореца да бъде продаден на търг. Купувачите са били открити едва през 1806 г. Това са градските власти на Мексико Сити. Дворецът окончателно се обитава през 1833 г., когато тук се намира военна академия. В същото време към сградата е добавена наблюдателната кула „Високият рицар“ (caballero alto).[1]
Това е единственият замък в Северна Америка, приютявал монарси – мексиканския император Максимилиан I и жена му императрица Карлота (Шарлота) Белгийска, по време на Втората мексиканска империя (1864 – 1867 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Громико, Андрей. Чапультепекская конференция // История дипломатии /. Москва, Политиздат, 1975. с. С. 610 – 616. – 752 с.