Чакабуко (бронепалубен крайцер)
„Чакабуко“ Chacabuco | |
Бронепалубният крайцер „Чакабуко“ | |
Флаг | Чили |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
Следващ тип | Няма |
Предшестващ тип | „Министро Сентено“ |
Производител | Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания. |
Служба | |
Заложен | 11 август 1896 г. |
Спуснат на вода | 4 юли 1898 г. |
Влиза в строй | 29 април 1902 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1952 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4500 t (нормална); 4877 t (пълна) |
Дължина | 127,5 m |
Дължина между перпендикулярите | 109,7 m |
Ширина | 14,2 m |
Газене | 5,18 m |
Броня | на палубата: 42 mm (по скосовете: 114); щитове оръдия ГК: 114 mm; щитове оръдия СК: 63 mm; на бойната рубка: 76 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 8 огнетръбни котли |
Мощност | 15 700 к.с. (11,7 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 23 възела (42,5 km/h) |
Далечина на плаване | 7200 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 1000 t въглища |
Екипаж | 400 души |
Кръстен в чест на: | битката при Чакабуко от Чилийската война за независимост |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x1 203 mm; 10x1 120 mm; 12x1 76 mm; 6x1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 3x1 450 mm ТА[1] |
„Чакабуко“ в Общомедия |
Чакабуко (на испански: Chacabuco) е бронепалубен крайцер на чилийските ВМС от началото на 20 век.
Той е възпроизведен от крайцера „Такасаго“[1], построен по-рано за японския императорски флот и принадлежи към така наречените „елсуикски крайцери“, строени за износ от британската компания Sir W.G. Armstrong & Company.
Проектиране и строеж
[редактиране | редактиране на кода]С проектът на „Чакабуко“, компанията „Армстронг“ продължава политиката си на строителство на крайцери за експорт без конкретен поръчител. При спускането си на вода, крайцерът получава временното название „4 юли“, което поражда предположения за предназначението на новия кораб за ВМС на САЩ. По-късно, Уилям Армстронг предлага кораба на Военноморските сили на Италия, а в числото на възможните клиенти фигурират също така Япония и Турция. Цената, определена за крайцера, е нереално ниска, и това предполага по това време и други възможни клиенти.
Макар че корабът излиза на първите си мореходни изпитания на 4 май 1899 г., продажбата му е осъществена значително по-късно. През януари 1902 г. „4 юли“ е закупен от Чили и получава името „Чакабуко“. След това крайцерът преминава през пълния цикъл изпитания и на 29 април 1902 г. е предаден на клиента.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CHACABUCO protected cruiser (1902) ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Чакабуко (бронепалубен крайцер)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чакабуко (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |