Цян (древен народ)
Тази статия е за историческия народ. За съвременната етническа група вижте Цян.
Цян (на китайски: 羌; на пинин: Qiāng) е общо наименование, използвано в китайските източници за различни етнически групи. Смята се, че цян имат тибето-бирмански произход, като може би от тях произлизат тангутите, създали държавата Западна Ся,[1] както и съвременните цян.
История
[редактиране | редактиране на кода]Наименованието „цян“ се появява за пръв път в сборника „Шъдзин“ във връзка с управлението на Шан Тан в средата на XVII век пр.н.е.[2] По това време те изглежда живеят в ивица между северен Шънси и северен Хънан, малко по на юг от по-късните народи бейди. Те са врагове на империята Шан, която организира походи срещу тях, залавяйки роби, някои от които принасяни в жертва. Робите цян са известни с уменията си да изработват гадателни кости.[3]
Според китайския речник от 2 век „Шуоуън Дзиедзъ“ цян са овчари, част от народите жун.[4] Цян поддържат близки връзки с империята Джоу,[1] която може би е създадена от част от жун, като в книгите „Шудзин“ и „Шъдзъ“ те са споменати като съюзници на Джоу У във войните му срещу Шан.[5] Подгрупи на народа цян са наричани „ма цян“ (конни цян) или „дуома цян“ (многоконни цян), може би заради отглежданите от тях коне.[3] Китайците успяват да поставят цян под известен контрол едва с възхода на империята Цин след IX век пр.н.е.
По времето на империята Хан (III век пр.н.е. – III век) група номади югозападно от Дунхуан са известни като чуо цян. Хрониката „Ханшу“ ги описва като народ, който се придвижва със своя добитък в търсене на вода и пасища, произвежда сам железни оръжия и притежава лъкове, копия, ножове, мечове и брони.[6] Хрониката „Уейлюе“ споменава и други групи цян – цундзъ цян, байма цян, хуанниу цян.[7] Различните групи цян образуват съюз срещу империята Хан, но претърпяват поражение.[8] По-късно хрониката „Хоу Ханшу“ говори за разклонения на цян в западната част на Съчуан. Запазена е транскрипция и китайски превод на тяхна песен, която дава възможност езикът им да бъде идентифициран като тибето-бирмански.[1]
Яо Чан, основателят на държавата Късна Цин в края на IV век, е водач на една от групите цян.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Edwin G. Pulleyblank. Chapter 14 – The Chinese and Their Neighbors in Prehistoric and Early Historic Times // The Origins of Chinese Civilization. University of California Press, 1983. ISBN 0-520-04229-8. (на английски)
- ↑ Shi Jing, Sacrificial Odes of Shang, Yin Wu. 《詩經·商頌·殷武》: „昔有成湯，自彼氐羌，莫敢不來享，莫敢不來王“。
- ↑ а б Nicola Di Cosmo. The Northern Frontier in Pre-Imperial China // The Cambridge History of Ancient China: From the Origins of Civilization to 221 B.C. Cambridge University Press. ISBN 0-521-47030-7. с. 908.
- ↑ Shouwen Original text: 羌：西戎牧羊人也。从人从羊，羊亦聲。
- ↑ Shiji 武王曰：「嗟！我有國冢君，司徒、司馬、司空，亞旅、師氏，千夫長、百夫長，及庸、蜀、羌、髳、微、纑、彭、濮人，稱爾戈，比爾干，立爾矛，予其誓。」
- ↑ Hulsewé, A. F. P. China in Central Asia: The Early Stage 125 BC – AD 23: an annotated translation of chapters 61 and 96 of the History of the Former Han Dynasty. E. Brill, Leiden., 1979. ISBN 90-04-05884-2. с. 80-81.
- ↑ Annotated translation of the Weilüe by John E. Hill
- ↑ Joseph P. Yap. Chapter 9 – War with Qiang // Wars With the Xiongnu: A Translation from Zizhi Tongjian. AuthorHouse, 2009. ISBN 978-1-4490-0605-1. с. 324-340.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Qiang (historical people) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |