Циановодород
| Циановодород | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | водороден цианид |
| Други | циановодородна киселина синилна киселина |
| Свойства | |
| Формула | CHN |
| Моларна маса | 27,011 u[1] |
| Плътност | 0,687 g·mL−1 |
| Вискозитет | динамичен: 0,201 Pl |
| Точка на топене | −14 °C |
| Точка на кипене | 26 °C |
| Парно налягане | 84 000 Pa (20 °C) |
| pKa | 9,21 |
| Показател на пречупване | 1,268 |
| Диполен момент | 2,98 D |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  4
4
1
|
| Точка на запалване | −17,8 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 74-90-8 |
| PubChem | 768 |
| ChemSpider | 748 |
| Номер на ООН | 1051 |
| KEGG | C01326 |
| MeSH | D006856 |
| ChEBI | 18407 |
| ChEMBL | CHEMBL183419 |
| RTECS | MW6825000 |
| SMILES | C#N |
| InChI | InChI=1S/CHN/c1-2/h1H |
| InChI ключ | LELOWRISYMNNSU-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 2WTB3V159F |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Циановодород в Общомедия | |
Циановодородът (водороден цианид, циановодородна киселина или синилна киселина) е неорганично химично съединение[2] с химична формула HCN. Циановодородът е безцветен газ, докато циановодородната киселина е безцветна, силно летлива и лесно подвижна течност. Двете съединения имат характерен слаб мирис на бадем.[3] Циановодородната киселина кипи малко над стайна температура – при 25,6 °С. и е силна отрова. Произвежда се в промишлен мащаб и е ценна суровина за производството на много химични съединения – от полимери до фармацевтични продукти.
Циановодородната киселина се съдържа в някои растения, коксовия газ, цигарения дим, отделя се по време на термично разлагане на найлон и полиуретан. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, етилов етер. Молекулата е силно полярна.
Структура и общи свойства
[редактиране | редактиране на кода]Циановодородът има линейна молекула, с тройна връзка между въглерод и азот. Съществува в две тавтомерни форми:
При стайна температура равновесието на превръщане на циановодорода в изоциановодород е изместено вляво. Доказано е, че по-нестабилният изоциановодород е по-токсичен.
Циановодородът е много слаба киселина с pKa от 9,2. Той частично се йонизира във воден разтвор, като се получава цианиден анион, CN−. Разтворът на циановодород във вода, означаван с HCN, се нарича циановодородна киселина. Солите на цианидния анион са известни като цианиди.
HCN има слаб мирис на горчив бадем, който някои хора не са в състояние да усетят поради генетична особеност.[4] Летливото съединение се използва като отрова за вдишване от гризачи, като бойно отровно вещество, както и за убийство на китове.[5] Цианидните йони взаимодействат с желязосъдържащите дихателни ензими, което води до спиране на дишането.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hydrogen cyanide // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ Gail, E.; Gos, S.; Kulzer, R.; Lorösch, J.; Rubo, A.; Sauer, M. Cyano Compounds, Inorganic. DOI:10.1002/14356007.a08_159.pub2.
- ↑ Милков Л.Е., Точилкив А.И., Хижнякова К.И. Циановодород (Синильная кислота) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 23. Захароза – Съдовия тон (Сахароза – Сосудистый тонус). Москва, „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 14 юли 2018. (на руски)
- ↑ Cyanide, inability to smell // Online Mendelian Inheritance in Man. Посетен на 31 март 2010.
- ↑ Lytle, Thomas. Poison Harpoons // Архивиран от оригинала на 2016-04-15. Посетен на 28 октомври 2013.
|
