Цветана Романска-Вранска
| Цветана Романска-Вранска | |
| българска фолклористка и етнографка | |
| Родена | Цветана Стоянова Романска
16 декември 1914 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет Карлов университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Работила в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Романски |
| Братя/сестри | Любомир Романски |
Цветана Стоянова Романска-Вранска е българска фолклористка и етнографка.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 16 декември 1914 г. в София в семейството на езиковеда Стоян Романски. Неин по-голям брат е диригентът Любомир Романски. През 1937 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1937 – 1939 г. – докторантура в Карловия университет в Прага. След връщането си в България преподава в Софийския университет, от 1963 г. е професор. През 1962 – 1969 г. ръководи секцията по фолклор в Етнографския институт. Умира на 4 март 1969 г. в София.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Романска-Вранска, Цветана. Апокрифите на Богородица и българската народна песен. Прага, Карлов университет. Философски факултет, 1939. (докторска дисертация и награда „Рада Киркович“)
- Романска-Вранска, Цветана. Чешко-български речник. София, СУ „Св. Кл. Охридски“, 1947. с. 412.
- Романска-Вранска, Цветана и др. Принос към изучаването на българския партизански бит и фолклор. София, Наука и изкуство, 1954.
- Романска-Вранска, Цветана. Българско народно поетично творчество. Христоматия. София, Наука и изкуство, 1958. с. 252.
- Романска-Вранска, Цветана. Славянски фолклор. Очерци и образци. София, Наука и изкуство, 1963. с. 260.
- Романска-Вранска, Цветана. Българската народна песен. София, Наука и изкуство, 1965. с. 176.
- Романска-Вранска, Цветана. Славянските народи. Етнографска характеристика. София, Наука и изкуство, 1969. с. 315.
- Романска-Вранска, Цветана. Въпроси на българското народно творчество. Избрани студии и статии. София, Наука и изкуство, 1976. с. 428.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 280.
|
