Царят и богът

„Царят и богът“
	„Царят и богът“
rēḱs deiwos-kʷe
Автор	Ерик Хамп (пръв)
Оригинален език	протоиндоевропейски
Жанр	възстановка

„Царят и богът“ е текст, съставен на реконструирана версия на протоиндоевропейския език (ПИЕ), публикуван от езиковеда Ерик Хамп в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“ (ЕИЕК). Приказката следва в свободни рамки историята на цар Харишчандра от Брамана Айтарея (7:14).

История

Субхадра Кумар Сен моли редица индоевропеисти - Йоел Е. Арбейтман, Ерик П. Хамп, Манфред Майрхофер, Яан Пухвел, Вернер Винтер, Унифред П. Леман - да реконструират индоевропейския „оригинал“ на текста. Версията на Хамп е публикувана в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“, като Сен променя името на бога от Lughus на Werunos.

ЕИЕК, 1997 „Царят и богът“^[1]
1997 text	Съвременно ПИЕ изписване^[2]	Български
To rḗk̂s éh₁est. So n̥putlos éh₁est. So rēk̂s súhₓnum éu̯el(e)t. Só tós(i̯)o ĝheutérm̥ (e)pr̥k̂sk̂et;}} "Súhₓnus moi ĝn̥h₁i̯otām!" So ĝheutēr tom rḗĝm̥ éu̯eukʷet: "Ihₓgesu̯o deiu̯óm U̯érunom". So rḗk̂s deiu̯óm U̯erunom h₄úpo-sesore nu deiu̯óm (é)ihₓgeto: "k̂ludhí moi, ph̥ₐter U̯erune!" Deiu̯ós U̯érunos km̥ta diu̯ós égʷehₐt. "Kʷíd u̯elsi?" "U̯élmi súhₓnum." "Tód h₁éstu", u̯éukʷet loukós deiu̯os U̯erunos. Rēĝós pótnihₐ súhₓnum gegonh₁e.	Tór h₃rḗǵs h₁ést. Só (h₂)népotlos h₁ést. Só h₃rḗǵs suHnúm welh₁t. Só tósyo gʷerHtérm̥ preḱt; "SuHnús moy ǵénh₁tim!" Só gʷerHtor tóm h₃réǵm̥ wekʷt: "H₁yaǵswé deywóm H₁wérunom" Só h₃rḗǵs deywóm H₁wérunom upó-swé-sor nu deywóm h₁yaǵtont: "ḱlewdʰi moy, ph₂tér H₁wérune!" Deywós H₁wérunos ḱm̥teh₂ dyḗws gʷeh₂t. "Kʷíd welh₁si?" "Welh₁mi suHnúm." "Tód h₁éstu", wekʷt lewkós deywós H₁wérunos. H₃réǵs pótnih₂ suHnúm h₁é-ǵenh₁ti.	Някога цар имало. Той бездетен бил. Този цар син искал. Той своя жрец помолил: „Син да ми се роди!“ Жрецът му на царя казал: „Моли се на бог Варуна“. Царят към бог Варуна се обърнал сега, бога молейки: „Чуй ме, отче Варуна!“ Богът Варуна от небето слязъл. „Какво искаш?“ „Искам син.“ „Да бъде“, казал белият бог Варуна. На царя жената син родила.

Версия на Уинфред П. Леман

„

Pótis gʰe ʔest. Só-kʷe n̥gn̥ʔtós ʔest, sū́num-kʷe wl̥next. So ǵʰutérm̥ pr̥ket: "Sū́nus moi gn̥hjotām!" ǵʰutḗr nu pótim weukʷet: "Jégeswo gʰi déiwom Wérunom." úpo pro pótis-kʷe déiwom sesore déiwom-kʷe jegto. "Kludʰí moi, dejwe Werune!" Só nu km̥ta diwós gʷāt. "Kʷód wl̥nexsi?" "Wl̥néxmi sū́num." "Tód ʔestu", wéwkʷet lewkós déjwos. Pótnī gʰi sū́num gegonʔe.

“

Изписването използвано в ЕИЕК в общи линии отговаря на изписването в статията Протоиндоевропейски език със h_a за h₂ и h_x за неуточнените ларингали h. Леман дава по-фонетично предаване с x (беззвучна заднонебна проходна съгласна) за h₂ и ʔ (глотална пауза) за h₁. Сред другите разлики са избягването от Леман на аугмент и на палато-алвеоларите като отделни фонеми. Общо взето версията на Леман може да бъде разгледана като реконструкция на леко по-късен приод, след например контракцията на по-ранното pótnix в pótnī, да кажем в един кентум диалект, който също така е загубил (или никога не е развил) аугмент. Но разликите в реконструкциите по-вероятно се дължат на разлики в теоретичните постановки. Изписването в ЕИЕК е по-пряк резултат на процеса на реконструкция и има типологично прекалено много отбелязани характеристики, за да бъде истински език, говорен някога в този вид, докато Леман се придържа към представяне на най-вероятния естествен език.

Версия на Андрю Бърд

„

H₃rḗḱs dei̯u̯ós-kwe

H₃rḗḱs h₁est; só n̥putlós. H₃rḗḱs súh_xnum u̯l̥nh₁to. Tósi̯o ǵʰéu̯torm̥ prēḱst: "Súh_xnus moi̯ ǵn̥h₁i̯etōd!" Ǵʰéu̯tōr tom h₃rḗǵm̥ u̯eu̯ked: "h₁i̯áǵesu̯o dei̯u̯óm U̯érunom". Úpo h₃rḗḱs dei̯u̯óm U̯érunom sesole nú dei̯u̯óm h₁i̯aǵeto. "ḱludʰí moi̯, pter U̯erune!" Dei̯u̯ós U̯érunos diu̯és km̥tá gʷah₂t. "Kʷíd u̯ēlh₁si?" "Súh_xnum u̯ēlh₁mi." "Tód h₁estu", u̯éu̯ked leu̯kós dei̯u̯ós U̯érunos. Nu h₃réḱs pótnih₂ súh_xnum ǵeǵonh₁e.^[3]

“

Вижте също

„Овцата и конете“

Бележки

↑ Mallory, J.P. Encyclopedia of Indo-European Culture. London, Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. ISBN 978-1-884964-98-5. с. 503.
↑ Sihler, Andrew L. (1995). New Comparative Grammar of Greek and Latin. Oxford University Press, ISBN 0-19-508345-8
↑ Powell, Eric A. Telling Tales in Proto-Indo-European // Archaeology. Посетен на 16 юни 2023. (на английски)

[1] Mallory, J.P. Encyclopedia of Indo-European Culture. London, Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. ISBN 978-1-884964-98-5. с. 503.

[2] Sihler, Andrew L. (1995). New Comparative Grammar of Greek and Latin. Oxford University Press, ISBN 0-19-508345-8

[3] Powell, Eric A. Telling Tales in Proto-Indo-European // Archaeology. Посетен на 16 юни 2023. (на английски)

[1]

[2]

[3]