Хюс Кайер
Хюс Кайер Guus Kuijer | |
Хюс Кайер, 2012 г. | |
Роден | 1 август 1942 г. |
---|---|
Професия | писател |
Националност | Нидерландия |
Активен период | 1968 - |
Жанр | детска литература, исторически роман |
Награди | „Астрид Линдгрен” „Златен калем“ |
Уебсайт | |
Хюс Кайер в Общомедия |
Хюс Кайер (на нидерландски: Guus Kuijer) е нидерландски писател на произведения в жанровете детска литература, драма и исторически роман.[1][2]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 август 1942 г. в Амстердам, Нидерландия. Поради лоши разултати в училище е изпратен в училище-интернат в Цутфен, което е труден момент в живота му. След завършване на гимназията следва в курс за обучение на учители в Дотинхем.
След дипломирането си е учител в Дидам в периода 1967 – 1973 г. Започва да пише разкази за възрастни за списание Hollands Maandblad през 1968 г. Прави литературния си дебют със сборника с разкази Rose, met vrome wimpers (Роуз, с набожните мигли) през 1971 г. Посвещава се на писателската си кариера от 1973 г.[1][3]
Първата му книга за деца Met de poppen gooien (Хвърляне на куклите) от поредицата „Маделиф“ (Маргаритка) е публикувана през 1975 г. Той пише книгата за Маделиф, дъщеря на приятели, на чието има кръщава главния герой. Книгата има незабавен успех и получава наградата „Златен калем“ за детска литература на нидерландски език. През 1994 г. поредицата „Маделиф“ е екранизирана в телевизионния сериал „Маделиф: Хвърляне на куклите“, а през 1998 г. във филма „Маделиф: Драскотини в плота на масата“.[1]
През 1999 г. е издадена първата му книга „Заедно завинаги, амин“ от поредицата за деца „Полеке“. Главна героиня е 11-годишната Полеке, която е влюбена в момче от друг етнос, непокорна, любопитна, състрадателна, понякога объркана, тъжна и уплашена, но по-често весела и жизнерадостна. Тя наблюдава света с ясни очи и разсъждава за големите въпроси на живота, включително самотата, расовите противоречия, наркотиците. Книгата също получава наградата „Златен калем“ за детска литература. През 2003 г. по поредицата „Полеке“ е направен едноименния филм, а през 2005 г. едноименния телевизионен сериал.[1]
В произведенияна му за деца винаги присъства безкомпромисната перспектива на детето, но същото време чрез младите си герои писателят представя проницателна картина на света на възрастните. Уважението към децата е толкова очевидно в неговите произведения, колкото и отхвърлянето на нетолерантността и потисничеството. Темите му се простират от социални до религиозни въпроси, а последователното послание на книгите му е за толерантност, разбиране и широко скроен поглед.[2]
През 2012 г. е изадена първата му книга „Het Begin – Genesis“ (Началото – Битие) от поредицата „Библия за невярващи“. В поредицата пресъздава историите от Библията по свой уникален начин, тъй като те принадлежат към „първичните истории на човечеството“, и се надява да предаде очарованието си от тези истории на хората, които искат да четат Библията като литература.[1]
Хюс Кайер е удостоен с Германската награда за детска литература (2 пъти), с най-голямата нидерландска детска награда „Златен калем“ (4 пъти) и на Нидерландската национална награда за детска и юношеска литература. През 1979 г. получава наградата „Тео Тисен“ за цялостно творчество в областта на детската литература, през 2012 г. е удостоен с най-престижното отличие за детска литература в света – мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ за цялостното си творчество, а през 2020 г. получава наградата „Константин Хюйгенс“ за цялостно творчество.[1][3][4][2]
Книгите му са преведени на много езици по света, а някои от творбите му са превърнати в театрални постановки.[1]
Хюс Кайер живее в Зуидшермер, малък град в Холандия.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Het dochtertje van de wasvrouw (1973)[1]
- De man met de hamer (1975)
- Een gat in de grens (1975)[3]
- Drie verschrikkelijke dagen (1976)
- Pappa is een hond (1977)
- Hoe Mieke Mom haar maffe moeder vindt (1978)
- Ik woonde in een leunstoel (1979)
- Het geminachte kind (1980)
- De tranen knallen uit mijn kop (1980)
- Crisis en kaalhoofdigheid (1983)
- Het grote boek van Madelief (1983)
- Eend voor eend (1983) – награда „Сребърен калем“
- De zwarte stenen (1984)
Черните камъни, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2019), прев. Мария Енчева - Het land van de neushoornvogel (1985)
- De jonge prinsen (1986)
- Izebel van Tyrus (1988)
- Olle (1990)
- Het vogeltje van Amsterdam (1992)
- De verhalen van Jonathan (1996)
- Reukorgel (2000)
- Het boek van alle dingen (2004) – награда „Златен калем“[3][2]
Книгата на всички неща, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2019), прев. Мария Енчева
Серия „Маделиф“ (Madelief)
[редактиране | редактиране на кода]- Met de poppen gooien (1975) – награда „Златен калем“[1]
- Grote mensen, daar kan je beter soep van koken (1976)
- Op je kop in de prullenbak (1977)
- Krassen in het tafelblad (1978) – награда „Златен калем“, немска награда за детска литература
- Een hoofd vol macaroni (1979)
Серия „Тин Тойвал“ (Tin Toeval)
[редактиране | редактиране на кода]- Tin Toeval en de kunst van het verdwalen (1987) – награда „Сребърен калем“[1]
- Tin Toeval en het geheim van Tweebeens-eiland (1987)
- Tin Toeval en de kunst van Madelief (1989)
- Tin Toeval in de onderwereld (1993)
- De grote Tin Toeval (1996) – сборник
Серия „Полеке“ (Polleke)
[редактиране | редактиране на кода]- Voor altijd samen, amen (1999) – награда „Златен калем“, немска награда за детска литература[1]
Заедно завинаги, амин, изд.: „Ергон“, София (2015), прев. Мария Енчева - Het is fijn om er te zijn (2000)
Харесва ми на този свят, изд.: „Ергон“, София (2017), прев. Мария Енчева - Het geluk komt als de donder (2000)
- Met de wind mee naar zee (2001) – награда „Сребърен калем“
- Ik ben Polleke hoor! (2001) – награда Woutertje Pieterse
- Polleke (2003) – сборник
Серия „Библия за невярващи“ (De Bijbel voor ongelovigen)
- Het Begin – Genesis (2012)[1]
- De Uittocht en de Intocht – Exodus, Jozua, Rechters (2013)
- Saul, David, Samuel en Ruth (2014)
- Koning David en de splitsing van het rijk (2015)
- De twee koninkrijken, Job en de profeten (2016)
- Judit, Daniël, Susanna en Ester (2016)
- De Bijbel voor ongelovigen (2018) – сборник
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Rose, met vrome wimpers (1971, преработка 1980) – разкази[1]
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- De redder van Afrika – about Jacobus Capitein (1989) – за Якоб Капитейн (1717 – 1747), първият черен духовник, образован в Холандия[1]
- Draaikonten en haatblaffers – about Benito Arias Montano and the origin of a tolerant society (2011) – за Бенито Ариас Монтано, испански теолог и ориенталист, командир на Ордена на Сантяго
- Hoe word ik gelukkig? (2009)
- Hoe een klein rotgodje God vermoordde (2006) – награда „Е. дю Перон“[4]
- Het doden van een mens (2007) – награда „Е. дю Перон“
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1984 Gat in de grens – тв сериал
- 1994 Madelief: Met de poppen gooien – тв сериал, 11 епизода
- 1998 Madelief: Krassen in het tafelblad
- 2003 Polleke
- 2005 Polleke – тв сериал
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((en)) Биография и библиография в Goodreads
- ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта на Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в Encyclopedia.com
- ↑ а б ((en)) Биография и библиография в Нидерландския литературен фонд Архив на оригинала от 2022-05-22 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хюс Кайер в Internet Movie Database
- „Хюс Кайер: Децата ще заобичат книгите, ако родителите и учителите им четат на глас”, Интервю в „Аз чета“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Guus Kuijer в Уикипедия на нидерландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|