Направо към съдържанието

Хъшове (филм)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хъшове.
Хъшове
РежисьориАлександър Морфов
СценаристиАлександър Морфов
Илиян Симеонов
с участието на Руси Чанев
Базиран напиесата на Иван Вазов „Хъшове“ и повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов
В ролитеВалери Йорданов
Руси Чанев
Петър Попйорданов
Христо Мутафчиев
Рени Врангова
Валентин Ганев
Валентин Танев
Деян Донков
МузикаМартин Любенов
ОператорДимитър Гочев
Александър Станишев
РазпространителБългарска национална телевизия
Жанристорически
драма
Премиера2009 г.
Времетраене888 минути (4 серии)
Страна България
Езикбългарски
румънски
гръцки
турски
немски
руски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Хъшове“ е български 4-сериен телевизионен игрален филм (исторически, драма) от 2009 г. Режисьор е Александър Морфов, сценаристи – Александър Морфов, Илиян Симеонов и с участието на Руси Чанев, а оператори – Димитър Гочев и Александър Станишев. Музиката във филма е композирана от Мартин Любенов. Създаден е по сюжета на повестта „Немили-недраги“ и едноименната драма на Иван Вазов. [1]

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Филмовата адаптация по „Немили-недраги“ на Иван Вазов представя на екрана изключителните образи на българите емигранти в Браила, Румъния през 19 в.

Те са представени от писателя като смели, дръзки и готови да се борят за освобождението на България от османско владичество. В своето единство и колективност героите стават част от българското кино. Събирайки се в кръчмата на Странджата Знаменосецът, те пеят, пируват, обединени от една цел – да измислят план за извоюване на свободата. Резултат от това обединение е пиесата „Изгубена Станка“, която героите изиграват, с цел да съберат пари и да поставят началото на процеса по освобождаване на българския народ от османско владичество.

Цялото действие във филма се развива в рамките на 4 части, всяка от по 50 минути.

  • Първа част – Кръчмата на Странджата Знаменосецът. Македонски посреща Владимир Бръчков, който е от богато семейство, но напуска дома си, и му предлага да остане при тях, хъшовете. Бръчков се възхищава на свободния им дух, на жаждата им за революция и на надеждата, която не ги напуска. Македонски сладкодумно разказва истории за велики дела и битки, които подсилват духа на браилските емигранти. Михаил Владиков, който според драмата на Вазов е български учител в Браила, събира хъшовете и им съобщава, че трябва да съберат хиляда франка за две седмици, защото ще бъде изпратен човек в Цариград, който да убие султана. Владиков заявява: „Пламне ли Цариград, пламва Турция, пламне ли Турция, пламва Гърция, след нея Сърбия, Черна гора, Босна, Херцеговина, цяла Европа, а после и Русия може да запретне ръкави“. За целта той им предлага да направят театрално представление, пиесата „Изгубена Станка“. Идеята е бурно посрещната сред хъшовете, след което Владиков разпределя ролите помежду им.
  • Втора част – Усилени репетиции на драмата „Изгубена Станка“. Бръчков пише, увлечен в творчеството си. Тази част е изпълнена с комични моменти, които по оригинален и умел начин са вплетени в драматичната същност на филма. Тук се появява Евгени, която му изразява любовта си и двамата преживяват момент на нежност. Този момент категорично препраща към типичния за възрожденската литература мотив – либето или родината. Комичните моменти в тази част не спират, преплитат се комедията и трагедията вече не в подготовката, а в представлението на „Изгубена Станка“. Ред събития пречат на театралното представление да бъде такова, каквото е замислено. Въпреки това обаче то се осъществява. Парите биват събрани. Към края на втора част е показана срещата между Бръчков и неговия баща, който му предлага да се завърне в дома, но получава твърдо „Не“. Хъшовете празнуват, пият, веселят се, доволни от делото, което са извършили. По късно обаче се разбира, че парите са безотговорно изхарчени от хъшовете. Владиков е бесен.
  • Трета част – Странджата е тежко болен. Бръчков е до него в последните му мигове. След смъртта му бива погребан от него и от Хаджията и изпратен с песен в негова чест. Всички напускат кръчмата и отиват на хотел, където временно пребивават. Картината отново е обагрена с комедия. В края на трета част хъшовете се разделят и поемат по различни посоки.
  • Четвърта част – Тежък момент за Владимир Бръчков. Остава сам. Обикаля да продава своите стихове, за да припечели за хляб. Драмата му стига своя апогей, когато застава прав пред скала и гледа надолу, готов да се хвърли. Бива разубеден от любимата на Владиков и Владиков, които са като негови спасители. Малко по-късно във филма хъшовете отново са заедно, готови да изпълнят следващата задача, която им се възлага. Македонски е изпратен да прекоси Дунава, за да се срещне с Левски, от когото да вземе писмо, в което е описан план за действие. Следващите кадри показват преминаването през замръзналата река и разказите на Македонски за това, което е преживял по пътя. Драматично е разгърната емоционалната среща между Владиков и Евгени, любимата му. Тя му съобщава, че чака дете и го моли да остане при нея. Като запален патриот, той, въпреки любовта си към нея, остава верен на революцията. Последите моменти от филма са първите от започналата вече битка, в която хъшовете се включват, готови и решени на всичко.

За повестта „Немили-недраги“

[редактиране | редактиране на кода]

Герои на творбата са хъшовете в Румъния, Браила, които живеят изолирани, пребивават в кръчмата на Странджата, който ги храни и им дава подслон. Хъшовете са патриоти, жадуващи свободата и докато ядат и пият, обмислят план за революция, чиято идея пълни душите им с екстаз. Всичко това е малко преди Освобождението. Те викат: „Да живее България“, готови да загинат в нейно име. Въпреки това дните им са изпълнени с драматизъм и лишения. Когато обаче са опиянени от идеята за свободата, всичко това остава на заден план и животът им придобива смисъл в борбата за свобода. Иван Вазов успява да предаде усещания върху читателя, благодарение на описателните картини (на хъшовете – техния външен вид, професиите им, характерите, на вечерите – студени зимни вечери в Браила. Той изразява чрез героите си, че всичко, което е извън България, е мрачно и негостоприемно. Единствено кръчмата на Странджата е топла и уютна, защото илюстрира единството на българите изгнаници, които са заедно в една кауза, една идея, въпреки душевните мъки, които изживяват.

Съпоставка между филма и повестта

[редактиране | редактиране на кода]

– Във филма изобилстват комични моменти, преплетени сред драматичните, представени чрез добра актьорска игра. Такива леко развлекателни моменти присъстват и в книгата, замислени от Вазов, сякаш да разсеят читателя от трагизма в живота на хъшовете и да покажат, че те намират начин да запазят духа си приповдигнат. Повестта „Немили-недраги“ е съставена от 17 глави, а филма от 4 части. Повестта разгръща богато описание на хъшовете, външния им вид, професиите им, характерите им. Това е нещо, което само словото умее и няма как да бъде визуализирано по друг начин, освен само чрез изображения.

Книгата започва с описание на атмосферата там, с разположението на кръчмата и представянето на тъмната и студена нощ. Началото на филма показва веднага пристигането на Владимир Бръчков. Емоцията на героите и техните чувства, както и драматизмът на творбата се усещат по същия начин и във филма. Хъшовете са опиянени от идеята за свобода и възторжено викат в името на България. Македонски и на двете места разказва всякакви истории, благодарение на което поддържа приповдигнат техния дух. Вазов по интересен начин набляга на трапезата на хъшовете – типично по български те ядат фасул, пият вино, което показва, че българското не може да ги напусне, където и да са, и точно то ги обединява. Картина на трапезата със същото ястие е показана и във филма. Има разминавания и различния в края на книгата и филмовата адаптация. Във филма само е представена картина на битката и как героите се включват в нея, докато в словесния вариант Иван Вазов описва съдбата на всеки един и кой загива, къде, по какъв начин. По този начин филмът приключва възторжено, а повестта представя по-драматичен край. И във филма, и в творбата се усеща една и съща атмосфера, което всъщност е ключов елемент за възприемането от зрителя или читателя.

Актьорски състав

[редактиране | редактиране на кода]

В ролите:

Участват още:

В епизодите:

  • Ангел Ангелов
  • Димитрис Дронзос
  • Цвятко Ценов
  • Мосхос Кариофилидис
  • Стоян Младенов
  • Анастасис Анастасидис
  • Иван Цветков
  • Стоян Димитров
  • Рахим Ракъб Ферад
  • Мима Дакова
  • Мартин Стоянович
  • Мишо Тошев
  • Славена Даскалова
  • Ботелато Йон Виктор
  • Ставри Гребенаров
  • Симион Флореа
  • Димитрис Топалудис
  • Стефан Денолюбов
  • Христос Пападакис
  • Валентин Атанасов
  • Завен Токалян
  • Якуб Бахар Якуб
  • Ян Първанов
  • Благое Никулич
  • Юлиан Атанасов
  • Анна Вичева
  • Илие Лучиан
  • Радослав Марков
  • Йомита Николае
  • Ильо Ильовски
  • Васил Драганов
  • Йоанис Тзимас
  • Борислав Стоилов
  • Христос Теологидис
  • Слав Бистрев
  • Петър Петров
  • Антон Джидров
  • Мирослав Петров
  • Елвира Иванова
  • Стоян Ценов
  • Велина Бонева
  • Лунеу Лорел

Песента във филма, „Бел кон“, се изпълнява от Христо Мутафчиев[2] автор: Влатко Стефановски; аранжимент: Дани Милев[3]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Морфов получава награда за режисура.
  • Валери Йорданов – за водеща мъжка роля и за млади български таланти.
  • Валентин Ганев – за най-добра мъжка роля.
  • Елена Иванова – за сценография

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Хъшове“ в „Cinefish“
  2. ↑ „Бел кон“ в
  3. ↑ „Бел кон“ в

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Режисирани
2000-те години
Хълмът на боровинките (ТВ) (2001) • Хъшове (ТВ сериал) (2009)
     Портал „Филми“         Портал „Филми“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хъшове_(филм)&oldid=11475063“.