Хърсовска река

Хърсовска река
Хърсовска река северно от с. Каравелово
Местоположение в България – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Шумен Област Добрич Област Силистра
Дължина	91 km
Водосб. басейн	1096 km²
Начало
Място	с. Хърсово
Координати	43°32′08.88″ с. ш. 27°09′45″ и. д.43.5358° с. ш. 27.1625° и. д.43.5358, 27.1625
Надм. височина	397 m
Устие
Място	река Канагьол
Координати	44°00′57.96″ с. ш. 27°22′00.12″ и. д.44.0161° с. ш. 27.3667° и. д.44.0161, 27.3667
Надм. височина	24 m
Път на реката
Канагьол → Дунав → Черно море

Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, област Шумен – община Никола Козлево, област Добрич – община Тервел и област Силистра – общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 km, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България.

Хърсовска река извира на 397 m н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се „влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 m н.в.

Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 4 села:

• Област Шумен

• Община Никола Козлево – Хърсово, Каравелово, Цани Гинчево;

• Област Силистра

• Община Алфатар – Кутловица.

В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира – „Деребою", „Каравелово" и др.

В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 523 – 524.
• Реки в България.