Хунерик
| Хунерик | |
| крал на вандалите и аланите | |
.jpg) | |
| Роден |
411 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 484 г.
Картаген, Тунис |
| Религия | Арианство |
| Семейство | |
| Баща | Гейзерик |
| Съпруга | Евдокия |
| Деца | Хилдерик |
Хунерик (Hunerich, Hunericus, Hunirix; Hunéric; Huneric, Honeric; * 411/415 или 420; † 23 декември 484) е крал на вандалите и аланите от 477 до 484 г.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-възрастният син на Гейзерик (389 – 477). Роден е през 420 г. в Испания, преди вандалите да отидат в Африка през 429 г.
Като млад живее от 435 г. като заложник в двора на Валентиниан III. След смъртта на баща му на 25 януари 477 г. Хунерик става първият вандалски крал, който носи титлата „крал на вандалите и аланите“ (Rex Wandalorum et Alanorum).
Женен или сгоден е първо за дъщерята на краля на вестготите Теодерих I. Баща му Гейзерик разваля връзката и изпраща годеницата, разчленена обратно при баща ѝ, понеже се опитала да го отрови.
От 442/445 г. Хунерик е сгоден с тригодишната принцеса Евдокия (439 – 466/474), дъщеря на Лициния Евдоксия и западноримския император Валентиниан III (419 – 455) и внучка на източноримския император Теодосий II и Елия Евдокия. През 455 г. Евдокия, на шестнадест години, е отвлечена от вандалите на Гейзерик при грабежа им в Рим с нейната майка Лициния Евдоксия и нейната сестра Плацидия в Африка. Майка ѝ и по-малката ѝ сестра Плацидия отиват после в Константинопол, а тя остава в Африка.
През 455/456 г. Хунерик и Евдокия се женят и имат през 460 г. един син Хилдерик, който по-късно става крал на вандалите (523 – 530). Имат и син Теодерих, който умира преди 484 г. През 464 или 472 г. Евдокия бяга от своя ариански съпруг в Йерусалим, където умира малко по-късно.
Хунерик умира на 23 декември 484 г. Негов наследник на трона става племенникът му Гунтамунд, син на по-малкия му брат Гентон.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Helmut Castritius: Die Vandalen. Stuttgart u.a. 2007.
- Hermann Reichert, Helmut Reimitz: Hunerich. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde 15, S. 241 – 243.
- Martina Hartmann: Die Königin im frühen Mittelalter, Kohlhammer, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-17-018473-2, S. 6ff (Online)
- John Robert Martindale: Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE) Bd. 1, Cambridge University Press, 4. Aufl., Cambridge 2006, S. 572f (Online), 496ff