Хумболтов съюз в България
Хумболтов съюз в България (на немски: Humboldt–Union in Bulgarien) е научно-творческо сдружение на стипендианти на германската фондация „Александър фон Хумболт“ в България. Сдружението има за цел да поддържа приятелски и научни контакти между бившите стипендианти и фондация „Александър фон Хумболт“, както и с други подобни сдружения в страната и чужбина, както и да популяризира чрез съответните институции българската наука в Германия и германската наука в България.
Съюзът се състои от пет тематични секции: медико-биологична, физико-математическа, химическа, техническа и хуманитарна. На географски принцип секции могат да бъдат разкривани и в градовете с висши училища и научни институти, където работят хумболтови стипендианти.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на първата фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия стипендии се осигуряват само за млади германски учени. През годините на втората Хумболтова фондация (1925 – 1945), когато става възможно с хумболтова стипендия чужди учени да специализират и защитават докторски степени в Германия, около 30 млади българи печелят такива стипендии и след завръщането си се утвърждават като едни от най-добрите български учени. Третата фондация е основана през 1953 година, но през първите 12 години комунистическият режим в България не разрешава българи да кандидатстват за Хумболтови стипендии. Отново български учени получават стипендии и право да заминат на специализации през 1965 година и оттогава техният брой е над 400.
Първите опити да се основе Хумболтово сдружение в България датират от 1986 г., когато неуспешно е направен опит да се създаде Хумболтова секция към Съюза на научните работници (днес Съюз на учените в България). През 1990 година възниква първият Хумболтов клуб, но едва през май 1992 година на събрание на българските хумболтианци подробно е обсъдена и приета идеята за съдебно регистриране на организация. Впоследствие е утвърден статут на Хумболтовия съюз и е избрано първото ръководство с председател проф. Трою Троев.[2]
Важни дати
[редактиране | редактиране на кода]Някои по-важни дати от историята на Съюза са следните.[2]
1992 |
|
1993, декември | Честване на 40-годишнината от основаването на съвременната Фондация „Александър фон Хумболт“ в аулата на Софийския университет. СУ удостоява с почетната научна степен „доктор хонорис кауза“ генералния секретар на Фондацията д-р Хайнрих Пфайфер. |
1995, ноември | Регионална Хумболтова конференция на тема „България – Германия: сътрудничество в науката и образованието“. |
1997 | Президентът на фондация „Александър фон Хумболт“ проф. Раймар Люст е избран за чуждестранен член на БАН. Софийския общински съвет приема предложението улица в квартал „Гео Милев“ близо до институтите на Академията да бъде наименована „Александър фон Хумболт“. |
1997, май |
|
1998, април | Хумболтовият съюз получава за постоянно седалище помещение в централната сграда на БАН. Генералният секретар на Фондацията д-р Манфред Остен е удостоен от БАН с Почетния знак на БАН „Марин Дринов“. |
1999, май | Честване на три юбилейни дати на Александър фон Хумболт: 200 години от началото на прочутото му южно-американско изследователско пътуване, 230 години от рождението му и 140 години от смъртта му. В централната сграда на БАН е открита изложбата „Двама велики германци“, посветена на Александър фон Хумболт и на Йохан Волфганг фон Гьоте. Специален брой на списание „Природа“ на БАН е посветен на Хумболт. |
2001, май | В София е проведена международна конференция на тема: „Научен диалог в Югоизточна Европа: научни инициативи в науките за живота“ с участието на хумболтианци от България, Румъния, Унгария, Югославия, Хърватия, Словения, Албания, Турция и Украйна в тематичните области химия, биология и медицина. Проведени са и две информационни срещи с млади български учени относно програмите на Фондация „Александър фон Хумболт“. |
2002 |
|
2003, октомври | Честване на 50-годишнината на третата Фондация „Александър фон Хумболт“ в рамките на Хумболтовия колег „Привличане на таланти в науката“ с участието на 55 хумболтианци и 38 млади учени от България, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Македония и Турция. Д-р Манфред Остен е удостоен с почетната научна степен „доктор хонорис кауза“ на БАН. |
2004, септември | Посещение в София на проф. Волфганг Фрювалд, президент на Фондация „Александър фон Хумболт“ и награждаването му с почетната научна степен „доктор хонорис кауза“ на СУ. Прием в посолството на Германия за всички български хумболтианци. |
2005, октомври | Хумболтов колег на тема „Предизвикателства към науката в страните от Югоизточна Европа преди тяхното членство в Европейския съюз“ с кръгла маса, ръководена от акад. Петър Кендеров и голям брой доклади и постери от 54 хумболтианци и 32 млади учени от България, Румъния, Унгария, Сърбия, Словения, Турция и Гърция |
2006, юни | Хумболтовият съюз организира посещението в София на проф. Волфганг Фрювалд, президент и на д-р Георг Шуте, генерален секретар на Фондация „Александър фон Хумболт“. БАН удостоява проф. Фрювалд с Почетния знак на БАН „Марин Дринов“. Хумболтовият съюз награждава със своя почетен знак проф. Фрювалд и д-р Шуте, двамата бивши председатели на Съюза проф. Троев и акад. Головински и председателя на БАН акад. Иван Юхновски. |
2006, декември |
|
2007, ноември | Българо-румънски Хумболтов колег на тема „Науката в България и Румъния: проблеми и перспективи след влизането в ЕС“. Участват български и румънски хумболтианци от хумболтовите клубове в Букурещ и Клуж-Напока. Проведена е информационна среща с млади учени. |
2009, ноември | Хумболтов колег на тема „Интердисциплинарни изследвания на културното наследство на Балканите“ с участието на хумболтианци и други учени от България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Македония, Турция и Гърция. Хумболтовият съюз издава сборника „Интердисциплинарни изследвания на културното наследство в Балканския полуостров“. |
2011 | Издаден е „Алманах на българските хумболтианци“. |
2015 |
|
2019 |
|
Други дейности
[редактиране | редактиране на кода]По предложения на Фондацията, президентът на Федерална република Германия награждава с ордени „Федерален кръст за заслуги на лента“ последователно четирима председатели на Хумболтовия съюз:
- 2001 – акад. Евгени Головински,
- 2006 – проф. Димо Платиканов,
- 2009 – проф. Васил Николов,[2]
- 2020 – чл.-кор. Илза Пъжева.[3]
Български хумболтианци участват в избора на кандидати за стипендии на германската научна организация DAAD. Организирани са дарения на изследователска апаратура и книги от Фондацията „Александър фон Хумболт“.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Устав на Хумболтовия съюз в България[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Платиканов, Д., И. Пъжева, Л. Тасева (редактори), Алманах на българските хумболтианци, София, 2011, ISBN 978-954-92223-3-3.
- ↑ Проф. дбн Илза Пъжева бе удостоена с Орден за заслуги към Федерална република Германия „Кръст за заслуги на лента“(„Das Verdienstkreuz am Bande“) Архив на оригинала от 2020-11-22 в Wayback Machine., Сайт на Хумболтовия съюз, 09.07.2020. Последен достъп: 29.06.2021