Направо към съдържанието

Хумберт I Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хумберт I (Савоя))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хумберт Савойски.
Хумберт I Савойски
граф на Мориен и на Шабле
Роден
ок. 970/975
замък на Ермийон, дн. Франция
Починал
замък на Ермийон, дн. Франция
ПогребанПриорат на Лез Ешел, дн. Франция
Управление
Периодок. 1000/1003 – 1042/1048
НаследникАмадей I Савойски
Други титлис права върху графствата Салморан (1003), Савоя (1003), Нион (1018), Аоста (1024) и Мориен (1038)
Герб
Семейство
РодХумбертини
Бащанеизвестен
СъпругаАксиленда (Ансилия)
ДецаАмадей I Савойски
Буркхард Савойски
Аймон Савойски
Ото I Савойски
Аделхайд (Аликс) Савойска
Хумберт I Савойски в Общомедия

Хумберт I Савойски, наречен също Хумберт Мориенски или Хумберт Белоръки (на френски: Humbert Ier de Savoie, dit « Humbert-aux-Blanches-Mains », « Humbert de Maurienne »; на италиански: Umberto I Biancamano di Savoia, detto anche dalle Bianche Mani; * ок. 970/975,[1] замък Ермийон, дн. Франция; † 1 юли 1042/1048, пак там), e граф на Мориен и на Шабле от ок. 1000/1003 г. до смъртта си, основоположник на Хумбертините, познати по-късно като графове на Савоя, които са в основата на Савойската династия. Той притежава и правата върху графствата Салморан (1003), Савоя (1003), Нион (1018), Аоста (1024), Мориен (1038), и Виен.

Прякор

[редактиране | редактиране на кода]

Прякорът му Белоръки не идва от документи, близки до епохата, в която живее. По онова време в хартите и съвременните му хроники е наречен „Граф Хумберт“.[2] Прякорът му в савойските летописи се появява доста след смъртта му – между XIV век[3] или по-вероятно през XV век.[2][4] Той се споменава за първи път в некролога на Абатство Откомб през 1342 г.

Все още днес се дискутира върху произхода на Белоръки, който изглежда малко хармоничен с добродетелите на воина, чийто представител е основателят на една хилядолетна династия. Хипотезата на някои историци е доста интересна. Според нея това донякъде абсурдно име му се приписва поради баналната грешка на преписвач на ръкописи, който изготвя документ: разсеяният писар вместо да напише правилно blancis moenibus (от „белите крепости“, което е позоваване на „заснежените планини“, т.е. Хумберт е този, който контролира стратегическото преминаване на големите алпийски долини на Савоя[3]), изписва погрешно blancis manibus (с бели ръце). Така графът влиза в историята с качество, което вероятно не му принадлежи и който почти сигурно не би му се харесало. Според френския историк Андре Палуел-Гияр този атрибут може да бъде разбран и заради неговата добра политика,[5] т.е. заради фискалната му политика на чисти ръце.[6]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

И до днес предците на граф Хумберт са неизвестни, както и неговата дата на раждане. Историците обикновено предлагат дата след 970 г. Въпреки това поради важността на Хумберт от 1000 г. нататък историци от различни епохи се стремят да открият предците му, като понякога се опитват да го свържат с престижен аристократичен произход до степен да създадат официален мит. Изглежда, че съвременните историци чрез своите изследвания се отдалечават от старите тези, предлагайки някои нови посоки.

Легенда

[редактиране | редактиране на кода]

Различните савойски хроники от XV век се позовават на една от най-старите хроники за Савоя – тази на Жан д'Орвил с прякор „Кабаре“.[7][8] Между 1400 и 1420 г., по заръка на граф/херцог Амадей VIII Савойски, който, подобно на други владетели от онова време, се стреми да изнамери известни свои предци, Кабаре пише „Хроника на Савойския дом“ (на фр. Chronique de la Maison de Savoie), която обхваща историята на династията от 954 до 1397 г.[9] На него се дължи най-внушителната и романтична хипотеза за произхода на Хумберт I Белоръки: той е син на Беролд (Бертолд) Саксонски[10] – племенник на Отон II Саксонски, т.е. прадядото на Хумберт I е император Ото I, а майка му е Катерина Ширенска или Баварска. Според древна традиция този Беролд е трябвало да напусне двора на Саксония и да бяга в Кралство Прованс, тъй като изненадва императрицата заедно с нейния любовник и ги убива и двамата, за да отмъсти за поруганата чест на чичо си императора.[10] Той служи на краля на Арл, докато не става негов генерал-капитан. Победител срещу Пиемонт, впоследствие става регент след смъртта на краля. Императорът му прощава и дава Мориен на сина му Хумберт.[11] Този герой в народната фантазия олицетворява бродещия рицар, неопетнен и безстрашен, поправящ грешките, защитник на смирените и враг на узурпаторите. Също така според традицията той е в челните редици на испанските войни срещу маврите. Следователно неговият син Хумберт I и неговите наследници имат задачата да създадат господарство, което постепенно се разширява значително.

По този начин Кабаре дава на граф Амадей VIII Савойски престижна обосновка за произхода на Савоя.[12][13] Този произход дава възможност да се докаже техният саксонски произход подобно на императорския дом на Отоните, и следователно правото им да носят като принцове на Свещената Римска империя императорската корона.[8][14]

Исторически тези от XIX и XX век

[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонтските историци се опитват да докажат произхода на Хумберт от Иврейската династия.[8][14]

Френският историк Жорж дьо Мантейе (1899) счита, че той идва от Бургундия, както поради териториална близост, така и поради съюзите, наблюдавани между Хугонидите, Графовете на Прованс и Хумбертините.[8][15] Тази насока се открива и в работата на френския медиевист Морис Шом (1947).[16]

Швейцарецът Фредерик Шарл Жан Женген дьо ла Сара (1865) в мемоарите, посветени на произхода на Савойския дом, изтъква хипотезата за близост с Бозонидите, потомци на Бозон Стари.[14][17]

Максим Реймон (1919), архивист от Во, предлага за предци на Хумберт Вермандоазите от епархията на Беле.[18]

Английският медиевист Чарлз Уилям Превите-Ортън (1912) обобщава предишната работа и се пита относно възможността за появата на местно семейство Савоя-Беле с баща Амадей дьо Беле, син на някой си Хумберт (* ок. 927, † 976) – граф на Беле.[14][19] Това потекло може да намери известен отзвук в първото име, рядко срещано за периода и региона, носено от сина на граф Хумберт – Амадей I. Според това родословие Хумберт дьо Беле е син на Карл Константин – граф на Виен.[19][20]

Съвременни хипотези

[редактиране | редактиране на кода]

Според френските историци Лоран Рипар (1999) – преподавател в Савойския университет и Сирил Дюкуртиал (2008) Хумберт се споменава в около двадесет до шестдесет акта от около 1000 г.[21][22] Според двамата историци той би могъл да произхожда от Графство Виен. Той заедно с брат му Бурхард и епископа на Беле Отон, който най-вероятно също е негов по-голям брат, притежават земя и права в южната част на Епископия Беле.[22] Към днешна дата обаче в нито един акт не се споменава името на бащата или на някого от неговите предци.

Медиевистът Франсоа Демоц (2003) прави хипотезата, че онова, което можем да наречем „Предхумбертини“, съответства на сбор от няколко семейства, идващи от Бургундия, заселили се в Графство Виен.[23] Тези подходи от 2000 – 2010 г. си служат отчасти с хипотезите за бургундския произход на Хумберт на френския историк Жорж дьо Мантейе (1899).[15] Хипотезата за връзка между първите Савойци и Бозонидите все още присъства в актуалните изследвания.[14] Използването на антропонима Humbert според френските историци Франсоа Демоц и Лоран Рипарт изглежда потвърждава тази връзка. Бернар Демоц подчертава за него, че правата на Хумбертините в Графства Беле и Савоя никога не са били оспорвани, което показва вероятно старо поселение, което обаче предстои да бъде уточнено.[23]

Двата най-стари известни акта, споменаващи граф Хумберт, датират от самото начало на XI век. Източник, взет от Хартите на катедралната църква в Гренобъл, известни като Cartulaires de saint Hugues, от 25 януари 1000 г., подписан в замъка Бочизел (castrum Bocizelo), съдържа подписите на следните три лица: Signum domni Oddoni, episcopi. Signum Buorchardi. Signum Uberti.[24] Тези три лица, които са свързани като братя, са изброени както следва: Одон – епископ на Беле, който може да бъде най-големият брат, следван от по-малкия Бурхард и накрая от най-малкия Хумберт. Друг документ с дата 2 април 1003 г. от castrum Bocissello (същият като предишният?) споменава тримата братя, но в различен ред: Signum domni Hotdoni, episcopus. Signum Umberto, comiti, et uxori sua. Signum Borcardi.[24] Междувременно Хумберт е станал граф.

Това семейство би могло да се счита за могъщо на регионално ниво, понеже близък техен роднина, вероятно сестра[25] – Ирмингарда се омъжва през 1011 г. като втора съпруга за последния крал на Бургундия Рудолф III.[4] Това семейно влияние е видимо в края X век, когато Одон е квалифициран от Тибо – архиепископ на Виен като quidam illustris stemmate, ecclesie Bellicensis onomate Odo presul.[26] По този начин архиепископ Тибо загатва за това, че Хумбертините биха могли да имат знатен произход, без да предоставя доказателства за това.[22]

Управление като граф

[редактиране | редактиране на кода]

Първи споменавания

[редактиране | редактиране на кода]

Хумберт е първата историческа личност от семейството, дефинирана като „граф“. Името му се появява за първи път в документ от 25 януари 1000 г. и по-късно в други документи от 1003, 1017, 1024 и 1036 г., но не е сигурно дали те се отнасят до него, тъй като името Хумберт е доста често срещано в Савойския дом. Вероятно през 1003 г. той управлява от името на краля на Бургундия Рудолф III 22 замъка в район на град Виен, съставляващи Графство Серморан:

Портрет на Хумберт Белоръки от XVIII век
  • Първото споменаване на Хумберт е в документ № VIII на „Хартите на Свети Хюг“ на Катедралната църква в Гренобъл от 25 януари 1000 г.[27] Това е акт, подписан и от Хумберт относно обмена на стоки, чрез който Одон – епископ на Беле получава Прекариата на Трез и неговия пагус в Графство Беле от Тибо – архиепископ на Виен. Клауза уточнява, че епископът притежава тези земи и може да ги завещае на един от членовете на семейството си, включително и на братята си.[22]
  • В документ № IX на гореспоменатите Харти от 2 април 1003 г. относно дарение на епископ Одон от Беле, където Хумберт е споменат като граф, който подписва заедно със съпругата си.[27]
  • В документ № VIII на „Граф Умберто I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ от 4 април 1003 г., свързани с дарение на земя, направено от епископ Одон от Беле, граф Хумберт подписва документа заедно със съпругата си.[28]
  • В документ № 93 на Regum Burgundiae e stirpe rudolfina diplomata et acta от 6 юни 1009 г. относно дарение на краля на Арл Рудолф III Бургундски Хумберт се споменава като един от двата графа, присъстващи на дарението.[29]
  • В документ № XLIV на Regesta comitum Sabaudiae от 1 април 1018 г., свързан с дарение на епископ Ратчис, Хумберт е споменат като свидетел.[30]
  • В документ № IX на „Граф Хумберт I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ от 8 април 1022 г. Хумберт заедно със синовете си Амадей и Бурхард, получава като дарение различни притежания в Графство Женева с изключение на тези, принадлежащи на кралица Ирмингарда от Мориен.[31]
  • В документ № X на „Граф Умберто I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ от 22 октомври 1030 г. Хумберт и съпругата му Ансилия подписват документ за дарение от сина им Амадей и снаха им Аделхайд.[32]

Хумберт се установява в замъка-форт Шарбониер, построен около средата на IX век, който доминира град Егбел[33] – столицата на графството и защитава долината Мориен. Той се намира на стратегическо място в подножието на долината Ла Рошет и в днешните Савоа Пропр и От Савоа. Този феодален замък остава до средата на XIII век като обикновена резиденция на първите графове на Савоя.

Хумберт се намесва в различни въпроси в региона. През март 1018 г. представлява абата на Клюни при обмен между някой си Ратхериус и Абатство Роменмьотие.[34] През 1022 г. е споменат като „Граф на Мориен" (френският историк Лоран Рипар настоява титлата да се чете като „граф в Мориен") в дарението на земите на Амбили в Графство Женева от страна на Ламбер – епископ на Лангре в замяна на правата върху църквата на Кюзи.[22][35] Три години по-късно, на 19 октомври, той се намесва, за да одобри размяната между Бурхард – епископ на Аоста и негов син, и някой си Кателм.[36]

Що се отнася до Савоя, Хумберт според „История на Савоя според оригиналните документи“ е представител на краля на Бургундия Рудолф III и на кралица Ирмингарда на тези територии.[37] Според някои историци той е близък роднина на кралицата[38] (някои историци дори твърдят, че тя му е сестра) и господството му в Мориен се потвърждава и от историка и медиевист Пол Фурние.[39] Граф Хумберт господства в северната част на Виен преди 1025 г. с Графство Серморан (ок. 1003 г.).[3] Тези две графства – Виен и Серморан са получени като зестра (1014 – 1016) от кралицата след брака ѝ с краля на Бургундия Рудолф III.[40][41] Синът на Хумберт – Бурхард получава епископството на Аоста в резултат на този брак, между 1018 и 1022 г.[41] Той полага клетва за тези различни графства на събора в Анс през 1025 г.[42] Благодарение на брака си той получава права във Вале и в Шабле, като по-специално става мирянин абат на Териториалното абатство „Сен Морис д'Агон“ около 1032 г.[43][44] Кралица Ирмингарда, след като основава Абатство Талоар през 1030 г., завещава земя нагоре по течението от езерото Анси, след като се посъветва с важни лица. Сред тях са архиепископът на Виен Лежер, архиепископът на Тарантез Аймон (?), епископите на Женева Фредерик и на Валанс Понс, както и граф Хумберт.[45][46]

Бургундско наследство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1025 г. новият крал на Германия Конрад II Саликус – съпруг на племенницата на Рудолф III Гизела Швабска[47] окупира Базел, за да го принуди да потвърди наследяването му.[48] Рудолф III се подчинява и през 1027 г. в Мутенц Конрад II получава кралските отличителни знаци – короната и скиптъра на Св. Маврикий и е официално признат за наследник на Рудолф III.[49]

След смъртта на крал Рудолф III през 1032 г. кралица Ирмингарда се укрива при своя роднина граф Хумберт. Той става неин advocatus[50] или поне, според Бернар Демоц, неин съветник.[43] Кралицата го споменава като свой представител в документ № 2892 на „Колекция от харти на Абатство Клюни, том 4“.[51]

В конфликта за наследяване на краля участват два лагера. Кралица Ирмингарда и граф Хумберт застават на страната на императора на Свещената Римска империя Конрад II – херцог на Франкония.[52][41] По време на конфликта, който противопоставя императора на племенника му Ед II от Шампан, граф на Блоа, графът отговаря за командването на армия, която от Вале д'Аоста нахлува в земите, завладени от Ед II.[41] Той се намесва по-специално в похода в Мориен (като маркграф) през 1033 г., за да покори бунтовническия епископ на Мориен, получил подкрепата на Ед II. С някои войски, които събира в Пиемонт, Хумберт организира дълга обсада на град Сен Жан дьо Мориен – резиденция на епископа, след което го щурмува и го срива със земята.[53] Той марширува към град Женева, където на него се предава графът на Женева Геролд и архиепископът на Лион Бурхард – син на граф Хумберт.[22] Победата е извоювана на следващата година:[41] през 1034 г. Хумберт открито застава на страната на императора, позволявайки му да се срещне в Женева с войските, изпратени му от маркиз Бонифаций от Каноса[54] и от архиепископа на Милано Ариберто да Интимиано. Така той допринася за окончателното поражение на Ед II[55] и получава други земи от императора, който по този начин успява да бъде коронясан отново за крал на Арл (Бургундия) в Женева.[54]

Император Конрад II присъединява епископията на Мориен към тази на Торино, а епископското седалище в Сен Жан дьо Мориен е забранено до 1061 г. В знак на благодарност за тази подкрепа императорът прави важно дарение на Хумберт и Ирмингарда.[41] Хумберт е назначен за наместник, като получава титлата „Суверенен граф на Савоя“ според хартата на Абатство „Новалеза“ през 1036 г. Той получава около 1043[43] и 1046 г.[44] Графство Мориен и става негов първи господар. Това първо преотстъпване се простира само до част от Мориен и до някои от малките ѝ долини, а навярно по едно и също време и в Тарантез, но източниците не позволяват да се посочи ясно.[41] Във всеки случай известно време по-късно Хумберт носи титлите на граф на Тарантез, Вале д'Аоста, Бюже и Серморан (1038 г.), и притежава Шабле (след 1032 г.)[56] В резултат на това Хумберт придобива огромно господство в подножието на Алпите,[57] така че от този момент той е в състояние да упражнява пълен контрол над алпийските проходи, които през Средновековието свързват Северна с Южна Европа, по-специално проходите Мон Сени и Малък Сан Бернар. Търговци и поклонници, които искат да прекосят Алпите, за да влязат в Паданската низина, могат да го направят само със съгласието му. Контролът на тези кръстовища означава контрол на трафика, а богатството може да се натрупа чрез налагане на пътни такси, управление на ханове и предлагане на услуги на пътниците. Това води до огромни предимства в полза на район, лишен от плодове и икономически ресурси. Но възможността да се блокират тези пресичания с военни бариери и следователно да се благоприятства преминаването само на армии, желаещи да предоставят услуги и феодални владения, представлява истинската сила на савойците, които успяват да установят оригинална „държава на транзит“ и да играят безмилостно всички дипломатически възможности, които това притежание гарантира.

Преди 1037 г. Хумберт и синът му Амадей присъстват на основаването на приората на Бюрбанш в Бюже, както се потвърждава от документ на стр. 27 на раздел „Документи“ от книгата „Документи, печати и монети, принадлежащи на историята на Савойската монархия“ на историка и нумизмата Луиджи Чибрарио.[58]

След смъртта на Конрад II през 1039 г. феодалите на Кралство Арл, особено графовете на Бургундия и Женева, се разбунтуват срещу новия крал на Германия и бъдещ император Хайнрих III Черния;[59] само графът на Мориен Хумберт Белоръки остава винаги верен на Хайнрих III.[60]

През 1040 г. Хумберт прави дарение на канониците на църквите Сант Орсо и Сан Джовани в Аоста с одобрението на синовете му Амадей, Бурхард, Аймон и Ото, и на племенника му Петър.[61]

През 1042 г. прави две дарения за абатство Сен Шафр: едно през януари[62] и едно през юни;[63] той също така прави дарение и на църквата „Сен Лоран“ в Гренобъл.[64]

През 1046 г. е ред на дарение за канониците на катедралата на Сен Жан дьо Мориен[65] и Хумберт се подписва като Domni Huberti comitis в документ № 212 на „Харта на Абатството на Сен Андре льо Ба на Виен“ (най-вероятно синът му).[66]

Властта на графа продължава да се разширява и с неговите синове. Вторият му син Бурхрад става протосингел на митрополията на Аоста (1025 – 1032), преди да стане архиепископ на Лион (1033 – 1034), а най-накрая става приор на Абатство „Сен Морис д'Агон“.[3][44] Аймон Савойски – четвъртият му син получава епископията на Сион и титлата „Абат на Сен Морис д'Агон“.[41] Ото (Одон) се жени за Аделхайд – дъщеря на Оделрик Манфред II – маркграф на Торино и потомък на Ардуините,[67] и наследява титлите „Маркграф на Суза и Граф на Торино“.[56]

Смърт и погребение

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Хумберт I в катедралата на Сен Жан дьо Мориен във Франция.

Датата на смъртта на графа е несигурна. Според легендата, създадена от „Хрониките на Дом Савоя“ от Кабаре, той умира през 1048 г.[68][69] Некрологът на Абатство „Талуар“ дава като дата на смъртта 1 юли.[69] Последните изследвания обаче изчисляват смъртта на графа преди тази дата, като френският историк Лоран Рипар предлага 1042 г.[70][68] Според традицията той умира в Шато д'Ермийон (т. нар. „Кула на замъка“ срещу Сен Жан дьо Мориен, днешна Франция).[71] Според историографската традиция е погребан в катедралата „Сен Жан Батист“ в Сен Жан дьо Мориен. Кенотафът, видим през XXI век, датира от XVIII век. Твърдението на Жан Кабаре д'Орвил за мястото на погребението се основава на фалшива харта на катедралата.[68] Според неотдавнашния подход на историка Лоран Рипар гробницата е по-скоро в Приората на Лез Ешел, който графът основава през 1042 г.[72][73] Присъствието му в катедралата на Сен Жан дьо Мориен изглежда е объркване с неговия правнук Хумберт II.[74] Този избор на Лез Ешел трябва да се разглежда като „маркиране с [тялото му] на политическото пространство, което [той] изгражда“, поставено на границата на неговото владение и това на неговия съсед от Дом Албон – графът на Гренобъл.[73] Хумберт е наследен от сина си Амадей I.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Хумберт се жени около 1000 г. за Аксиленда или Аксилия (Ансилия, Ансила, Ауксилия). Самоличността ѝ обаче е неизвестна и принадлежността ѝ към някой род е въпрос на дискусии. Освен това френските историци Шаболш дьо Важа[75] и по-късно Франсоа Демоц твърдят, че поради дългия си живот граф Хумберт е могъл да има и втора съпруга. Според различните анализи Аксиленда би могла да е от едно от следните семейства:

  • Анселмиди, които притежават земя във Вале и във Вале д'Аоста, най-вероятната хипотеза на скорошната работа на френските историци Лоран Рипар и Франсоа Демоц.[76] Особено след като Хумбертините са наследници на земите на този род. Става въпрос за Ансилия от Аоста, дъщеря на vir illustris Анселм – мирянин ректор на Абатство „Сен Морис д'Агон“ и на Алдиуда, както и сестра на Анселм, епископ на Аоста (според историците Превите-Ортън,[77] Гро,[78] Гишоне[79] и Барберо[80])
  • Ленцбурги, родом от Ааргау (Ленцбургски замък). Ансилия от Ленцбург е дъщеря на Арнолд фон Шанис, церемониалмайстор от Бургундския дом[3]
  • Нион, родом от Страна Во, където Ансилия е дъщеря на Анселм от Нион и Алдиуд според Жорж дьо Мантейе (1867 – 1948)[81]
  • Солиняк, родом от Въле, при които първото име е характеристика. Тази хипотеза е издигната от каноника и медиевиста Морис Шом (1888 – 1946).[82][83]

Според Foundation for Medieval Genealogy произходът на Аксилия се извежда от факта, че нейният син Бурхард е описан от монаха хроникьор Раул Глабер като племенник на архиепископ Бурхард II от Лион, който е извънбрачен син на Конрад III – крал на Бургундия от любовницата му Алдиуда. Алдиуда е съпруга на Анселм, като тази двойка вероятно се родителите на Аксилия. Още един елемент е предложен от хартата от 12 юни 1052 г.,[84] според която синът на Хумберт – Аймон прави дарение на църквата в Сион с имоти, наследени от чичо му Оделрик (Одалрик, Улрих), също предполагаем син на Анселм и Алдиуда.[85]

Съпругата му вероятно е починала след 22 октомври 1030 г., тъй като изглежда да присъства по време на дарение на сина ѝ Амадей за основаването на Приората на Бурже.[86] Документът обаче изглежда е фалшификат според историка Пиер Дюпар.[87]

Аксилия ражда от Хумберт I четири сина и вероятно една дъщеря:

Свещеникът на Мориен Еспри Комбе в неговата Histoire chronologique des évêques de Maurienne (1633 – 1636) посочва без доказателства епископа на Мориен (ок. 1060) Brochard или Burchard като брат или син на Хумберт.[89][90]

Титли и притежания

[редактиране | редактиране на кода]
Пагите по времето на Каролинската епоха.

Споменат като граф през 1003 г., но без допълнителна информация,[24] Хумберт изглежда, че притежава правата върху Графство Савоя през 1003 г. (тази му титла е спомената за пръв път през 1143 г.[91]), след това – Графство Беле, Графство Нион (Comitatus equestricus) през 1018 г.,[92] и накрая Графство Аоста (Comitatus Augustensis) през 1024 г.[43][93] На тази последна територия поставянето на сина му начело на епископията позволява на семейството да се утвърди, което кара френският медиевист Лоран Рипар да каже, че той има „княжеска власт над Диоцез Аоста“.[74]

Изглежда, че граф Хумберт поема контрола над Графство Виен, който ще нарече „Виенска Савоя“. По-късно, преди 1025 г., поема контрола и над Графство Серморан. Тези две графства принадлежат на кралица Ирмингарда след брака ѝ с крал Рудолф III. За да гарантира правата си върху тези различни територии (Аоста, Серморан и Виен), той, според историка Жорж дьо Мантейе,[94] полага клетва за мир на Съвета на Анс през юни 1025 г.,[42][95] който се нарича „Мир от Виен“. Благодарение на брака си той получава права във Вале и в Шабле,[43][96] като по-специално става мирянин абат на Териториалното абатство „Сен Морис д'Агон“ около 1032 г.[43][97] Най-накрая изглежда, че има права в Горната долина Тарантез.[96] През 1036 г. това установяване във Вале се увеличава с поставянето на сина му Аймон начело на Сионската епископия.[74]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie: La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984 (ISBN 2-85882-536-X)
  • Bernard Demotz et François Loridon, 1 000 ans d'histoire de la Savoie: La Maurienne, vol. 2, Cléopas, 2008 (ISBN 978-2-9522459-7-5)
  • Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3)
  • Camille Renaux, Humbert Ier, dit aux Blanches-Mains, fondateur de l'État de Savoie, et le royaume de Bourgogne à son époque, 1000 – 1048, Carcassonne, Impr. de V. Bonnafous-Thomas, 1906, 85 p. (archive).
  • Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
  • C. W. Previté-Orton, Humbert I Whitehands, in The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), Cambridge University Press, 1912. URL посетено на 10 окт. 2021 (арихивиран през 2007)
  • Francesco Cognasso, Umberto Biancamano, Paravia, Torino, 1926
  • Francesco Cognasso, I Savoia, Paravia, Torino, 1971
  • Louis Halphen, "Il regno di Borgogna", cap. XXV, vol. II (L'espansione islamica e la nascita dell'Europa feudale) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 807 – 821
  • Edwin H. Holthouse, "L'imperatore Corrado II", cap. VI, vol. IV (La riforma della chiesa e la lotta fra papi e imperatori) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 170 – 192
  • Paul Fournier, "Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo", cap. XI, vol. VII (L'autunno del medioevo e la nascita del mondo moderno) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 383 – 410
  • Louis Halphen, „Il regno di Borgogna“, cap. XXV, vol. II (L'espansione islamica e la nascita dell'Europa feudale) della Storia del Mondo Medievale, 1999, pp. 807 – 821.
  • Edwin H. Holthouse, „L'imperatore Corrado II“, cap. VI, vol. IV (La riforma della chiesa e la lotta fra papi e imperatori) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 170 – 192.
  • Paul Fournier, „Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo“, cap. XI, vol. VII (L'autunno del medioevo e la nascita del mondo moderno) della Storia del Mondo Medievale, 1999, pp. 383 – 410.
  • Cinti, Decio, I Savoia dalle origini della dinastia ai nostri giorni. Cenni biografici e storici con numerose illustrazioni, Casa Editrice Sonzogno, Milano 1929.
  • Maria José di Savoia, Le origini di Casa Savoia, Oscar Storia Mondadori, Milano 2001

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Medlands. Humbert // Посетен на 2023-9-6.
  2. ↑ а б Guichonnet, Paul. Histoire de la Savoie. Toulouse, éd. Privat, 1973. ISBN 2-7089-1637-8. p. 484. (на френски).
  3. ↑ а б в г д Palluel-Guillard .с. 4.
  4. ↑ а б Haute-Savoie en images. Les Marches, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-84206-347-4. p. 461. (на френски).
  5. ↑ La Maison de Savoie, с. 4
  6. ↑ Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, с. 173, бел. 4
  7. ↑ Parron-Kontis, Isabelle, Palazzo-Bertholon, Bénédicte, Michaux, Gabrielle. La cathédrale Saint-Pierre en Tarentaise et le groupe épiscopal de Maurienne. Association lyonnaise pour la promotion de l'archéologie en Rhône-Alpes, 2002. p. 154. Посетен на 17 juillet 2013. (на френски).
  8. ↑ а б в г Histoire de Savoie 1984 , p. 23.
  9. ↑ Orville, Giovanni, detto Cabaret // Посетен на 9 окт. 2021.
  10. ↑ а б Claude Genoux, Histoire de la Savoie, 1852, réédition La Fontaine de Siloé, Montmélian, 1997, ISBN 284206044X, « Bérold de Saxe » с. 69 – 70.
  11. ↑ La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-908697-95-7. p. 297. Посетен на 29 octobre 2016. (на френски).
  12. ↑ Daniel Chaubet, « Bérold de Saxe, un héros mythique fondateur de dynasties parmi d'autres », dans Mémoires de l'Académie de Savoie, 1990, с. 225.
  13. ↑ Laurent Ripart, « Les origines saxonnes de la Maison de Savoie », publié dans Razo – Cahiers du Centre d'études médiévales de Nice, Шаблон:N°maj, Université de Nice 1992, с. 147.
  14. ↑ а б в г д Demotz 2000 , стр. 21 – 23.
  15. ↑ а б Georges de Manteyer, Les Origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060), Rome, Cuggiani, Volume 19, numéro 1, 1899, p. 363 – 540
  16. ↑ Maurice Chaume, Recherches d'histoire chrétienne et médiévale : Mélanges publiés à la mémoire de l'historien avec une biographie par Charles Oursel, Académie des sciences, arts et belles-lettres, impr. de Bernigaud et Privat, 1947, 350 pages
  17. ↑ Frédéric Charles Jean Gingins de la Sarraz (1790 – 1863), « Mémoire sur l'origine de la maison de Savoie », 1865, paru dans Histoire de la Cité et du canton des Equestres.
  18. ↑ Maxime Reymond (1872 – 1951), Les origines de la maison de Savoie, 1919.
  19. ↑ а б The Early History of the House of Savoy. Cambridge, Cambridge University Press, [1912]. p. 512. Посетен на 9 окт. 2021. (на английски).
  20. ↑ Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Шаблон:S mini au début du XIII). Т. 3. Université de Nice, 1999. p. 833. Посетен на 14 février 2016. (на френски).
  21. ↑ Различните актове са изследвани в работата на Laurent Ripart, „Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du xe au début du xiiie siècle)“, Université de Nice, 1999, 3 volumes (sous la direction d'Henri Bresc), Tome II, p. 496 – 695.
  22. ↑ а б в г д е Ducourthial, Cyrille. Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil // Le royaume de Bourgogne autour de l'an mil, Université de Savoie. 2008. ISBN 978-2915797350. Архивиран от оригинала на 2021-10-20.
  23. ↑ а б Francois Demotz « Aux origines des Humbertiens : les Rodolphiens et le royaume de Bourgogne » in Aux origines des Humbertiens : les Rodolphiens et le royaume de Bourgogne, 2003, Ripaille, France p. 26 – 43, 2005.
  24. ↑ а б в Marion, Jules. Cartulaires de l'église Cathédrale de Grenoble dits Cartulaires de Saint-Hugues. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-108-01982-8. p. 662. Посетен на novembre 2014. (на английски).
  25. ↑ Медиевистът Франсоа Демоц в L’An 888. Le Royaume de Bourgogne. Une puissance européenne au bord du Léman, Lausanne, Presses polytechniques et universitaires romandes (« Le savoir suisse », 83) (2012) защитава тезата за близко родство (съюз), тъй като в нито един документ не се споменава фамилна връзка между двете лица. Така той смята, че кралица Херменегарда принадлежи към семейството на Сигиболд, което откриваме в обкръжението на крал Рудолф III. Историкът Лоран Рипар, преподавател в Савойския университет, излага тазата в своята работа Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du xe au début du xiiie siècle) (1999), че тя може да бъде сестра на графа.
  26. ↑ Abbé Chevalier, Documents inédits des ixe, xe et xie siècles relatifs à l'église de Lyon, Lyon, 1867, p. 15 – 6.
  27. ↑ а б Marion, Jules. Cartulaires de l'église Cathédrale de Grenoble dits Cartulaires de Saint-Hugues. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-108-01982-8. p. 662. Посетен на 10 окт. 2021. (на английски).
  28. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. VIII, pag 182. Посетен на 10 окт. 2021 г.
  29. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Regum Burgundiae e stirpe rudolfina diplomata et acta, doc. 93, pagg 246 – 248 Архив
  30. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. XLIV, pagg 14 e 15. Посетен на 10 октомври 2021 г.
  31. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. IX, pagg 182 e 183
  32. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. IX, pagg 183 e 184
  33. ↑ Егбел (Aiguebelle) е бивша френска община, разположена в департамент Савоа, в региона Оверн-Рона-Алпи. На 1 януари 2019 г. се обединява с община Рандан, за да образува новата община Вал д'Арк.
  34. ↑ Acte du 20 mars 1018 (REG 0/0/1/157 archive).
  35. ↑ Acte du 8 avril 1022 (REG 0/0/1/165 archive).
  36. ↑ Acte du 19 octobre 1025 (REG 0/0/1/298 archive).
  37. ↑ Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, pagg 172 e 173
  38. ↑ Родството се предполага и поради факта, че Хумберт се появява в документи като представител (advocatus) на кралица Херменегарда от Мориен. За критическа генеалогия с позоваване на документи вж. Genealogia dei primi conti sabaudi e genealogie della nobiltà del regno di Borgogna на Charles Cawley
  39. ↑ Paul Fournier, „Il regno di Borgogna o d'Arles dall'XI al XIV secolo“, cap. XI, vol. VII, pag. 385
  40. ↑ Die Urkunden der Burgundischen Rudolfinger (Regum Burgundiae e stirpe Rudolfina Diplomata et Acta), no 98, p. 253 – 4
  41. ↑ а б в г д е ж з Article de Laurent Ripart, « Du royaume aux principautés : Savoie-Dauphiné, xe-xie siècles », dans Christian Guilleré, Jean-Marie Poisson, Laurent Ripart, Cyrille Ducourthial (dir.), Le royaume de Bourgogne autour de l’an mil, Chambéry, 2008, p. 247 – 276.
  42. ↑ а б Demotz 2000 , p. 13.
  43. ↑ а б в г д е Demotz 2000 , p. 19 – 20.
  44. ↑ а б в Mariotte Löber, Ruth. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin Шаблон:S--1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-600-04503-2. p. 266. Посетен на 9 окт. 2021. (на френски).
  45. ↑ Auguste Bernard, Cartulaire de l'Abbaye de Savigny suivi du Petit cartulaire de l'Abbaye d'Ainay, 1853, no 639, p. 318 – 319 (archive).
  46. ↑ Acte du 1er janvier 1031 (REG 0/0/1/182 archive).
  47. ↑ Gisella era la figlia di Gerberga, sorella di Rodolfo III
  48. ↑ Louis Halphen, Il regno di Borgogna, pag. 816
  49. ↑ Edwin H. Holthouse, „L'imperatore Corrado II“, pag. 176
  50. ↑ Die Urkunden der Burgundischen Rudolfinger (Regum Burgundiae e stirpe Rudolfina Diplomata et Acta), no 141, p. 319 – 21.
  51. ↑ Recueil des chartes de l'abbaye de Cluny. Tome 4, doc. 2892, с. 95 e 96
  52. ↑ Acte du 1er janvier 1033 (REG 0/0/1/185 archive).
  53. ↑ Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie, Mémoires de l'Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie, Chambéry, 1937, p.43.
  54. ↑ а б Louis Halphen, Il regno di Borgogna, pag. 818
  55. ↑ Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, pag 174
  56. ↑ а б Mariotte Löber, Ruth. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin Шаблон:S--1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-600-04503-2. p. 266. Посетен на novembre 2014. (на френски).
  57. ↑ Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, pag 176
  58. ↑ Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia, sez. documenti, pagg 27 e 28. Посетено на 15 октомври 2021 г.
  59. ↑ Paul Fournier, „Il regno di Borgogna o d'Arles dall'XI al XIV secolo“, cap. XI, vol. VII, pag. 387
  60. ↑ Paul Fournier, „Il regno di Borgogna o d'Arles dall'XI al XIV secolo“, cap. XI, vol. VII, pag. 388
  61. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. XXVII, pagg 196 e 197
  62. ↑ Cartulaire de l'abbaye de Saint-Chaffre du Monastier et Chronique de Saint-Pierre du Puy, appendix CCCCXXXIV
  63. ↑ Cartulaire de l'abbaye de Saint-Chaffre du Monastier et Chronique de Saint-Pierre du Puy, appendix CCCCXXXV
  64. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. XXIX, pag 198
  65. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. XXX, pagg 198 e 199
  66. ↑ Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, doc. 212, pagg 156 e 157. Посетено на 15 окт. 2021 г.
  67. ↑ Sorrel, Christian. Histoire de la Savoie en images. Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 2-84206-347-3. p. 461. (на френски).
  68. ↑ а б в Article de Laurent Ripart, « La mort et la sépulture du comte Humbert : une tradition historiographique reconsidérée », dans Fabrice Delrieux et François Kayser (dir.), Des plats pays aux crêtes alpines. Hommages offerts à François Bertrandy, Chambéry, 2010, p 71 – 86.
  69. ↑ а б (англ.) The Early History of the House of Savoy: 1000 – 1233. Cambridge, Cambridge University Press, 2013. с. 512. Посетен на 9 окт. 2021..
  70. ↑ Cyrille Ducourthial, « Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil Архив на оригинала от 2021-10-20 в Wayback Machine. », dans Christian Guilleré, Jean-Michel Poisson, Laurent Ripart, Cyrille Ducourthial, , Université de Savoie, coll. « Sociétés, Religions, Politiques », 2008, 286 p. (ISBN 978-2-915797-35-0, archive), p. 223 et suivantes.
  71. ↑ 1000 ans d'histoire de la Savoie. Т. 2. Cléopas, 2008. ISBN 978-2-9522459-7-5. p. 845. Посетен на novembre 2014. (на френски).
  72. ↑ Article de Laurent Ripart, « La mort et la sépulture du comte Humbert : une tradition historiographique reconsidérée », dans Fabrice Delrieux et François Kayser (dir.), Des plats pays aux crêtes alpines. Hommages offerts à François Bertrandy, Chambéry, 2010, p. 71 – 86.
  73. ↑ а б Laurent Ripart, « Les lieux de sépulture des princes de la maison de Savoie », dans La mort en Savoie. Actes du 1er Festival International d'Histoire des Pays de Savoie, La Roche-sur-Foron, 24 – 26 juin 2011, Bonneville, 2011 (онлайн Архив [PDF]), p. 32 – 43.
  74. ↑ а б в Laurent Ripart, « Le diocèse de Belley comme foyer de la principauté savoyarde » dans Le Bugey, p. 102, 2015, p. 51 – 64
  75. ↑ Szabolcs de Vajay, « Contribution a l'histoire de l'attitude des Royaumes Pireneens dans la querelle des Investitures : de l'origine de Berthe, reine d'Aragon et de Navarre », In Estudios Genealogicos, Heraldicos y Nobilarios en Honor de Vicente Cadenas y Vicent, vol. 2, Hidalguía, 1978, p. 401.
  76. ↑ La Bourgogne, dernier des royaumes carolingiens (855 – 1056). Roi, pouvoirs et élites autour du Léman. Lausanne, Société d’histoire de la Suisse romande, 2008. ISBN 978-2-940066-06-3. p. 764. Посетен на 20 octobre 2015. (на френски).
  77. ↑ (англ.) The Early History of the House of Savoy: 1000 – 1233. Cambridge, Cambridge University Press, 2013. с. 512. Посетен на 9 окт. 2021..
  78. ↑ Adolphe Gros, Histoire de la Maurienne (Tome Ier) Des origines au xvie siècle, 1948, 344 p. (archive), p. 108 – 109
  79. ↑ Nouvelle histoire de la Savoie. Édition Privat, 1996. ISBN 978-2-7089-8315-1. p. 366. Посетен на 16 janvier 2017. (на френски).
  80. ↑ Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, Naples 2000 (ISBN 88-207-3162-2) p. 1 – 10.
  81. ↑ Georges de Manteyer. Les origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060) // Mélanges de l'École française de Rome (19). 1899. с. 363 – 540., notamment les pages 484, 501, 518 et 536.
  82. ↑ Maurice Chaume, Recherches d'histoire chrétienne et médiévale : Mélanges publiés à la mémoire de l'historien avec une biographie par Charles Oursel, Académie des sciences, arts et belles-lettres, impr. de Bernigaud et Privat, 1947, 350 pages (lire en ligne).
  83. ↑ Christian Settipani, La Noblesse du Midi Carolingien. Études sur quelques grandes familles d'Aquitaine et du Languedoc, du ixe au xie siècles, p. 337.
  84. ↑ Domenico Carutti, Documenti del libro primi, t. XLI, 1888, p. 208
  85. ↑ Charles Cawley. Humbert I // Посетен на 9 окт. 2021.
  86. ↑ Citation de Samuel Guichenon, Mémoires, de l'Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie, 1886, p. 67.
  87. ↑ Pierre Duparc, « La fondation du prieuré du Bourget-du-Lac (xie siècle) », Congrès des Sociétés savantes de la province de Savoie, Actes du Congrès de Saint-Jean de Maurienne, 1968 (1972), p. 139 – 153.
  88. ↑ Les origines du Dauphiné de Viennois : la première race des comtes d'Albon (843 – 1228). Gap, 1925. p. 105. Посетен на avril 2021. (на френски).
  89. ↑ Histoire de Savoie, 1984 , p. 48.
  90. ↑ Histoire du diocèse de Maurienne. Saint-Jean-de-Maurienne, impr. de J.-B. Héritier, 1846. p. 500. (на френски).
  91. ↑ Histoire de Savoie 1984 , p. 29.
  92. ↑ Frédéric Charles Jean Gingins de la Sarraz. Histoire de la cité et du canton des Équestres: suivie de divers autres opuscules // Mémoires et Documents (Société d'histoire de la Suisse romande) XX. G. Bridel, 1865. с. 93 – 94..
  93. ↑ La Savoie historique, pittoresque, statistique et biographique. Éditions Perrin, 1854. с. 490. Посетен на 10 окт. 2021..
  94. ↑ Georges de Manteyer, Les origines de la Maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060). La paix en Viennois (Anse [17 Juin ?] 1025) et les additions à la bible de Vienne (ms. Bern. A 9), Bulletin de la société de statistique des sciences naturelles et des arts industriels de l'Isère, t. VII (XXXIIIe de la coll.), Grenoble, 1904, p. 87 – 189 (lire en ligne archive).
  95. ↑ Laurence Moal, De la seigneurie à l'État princier : les frontières en mouvements (XIe – XVe siècle), dans Frontières oubliées, frontières retrouvées: Marches et limites anciennes en France et en Europe, Presses universitaires de Rennes, coll. « Enquêtes et documents », 2016, 428 p. (ISBN 978-2-75354-936-4)
  96. ↑ а б Histoire de Savoie 1984 , p. 30.
  97. ↑ Mariotte Löber, Ruth. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin Шаблон:S--1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-600-04503-2. p. 266. Посетен на 10 окт. 2021. (на френски).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Umberto I Biancamano и страницата Humbert (comte de Savoie) в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хумберт_I_Савойски&oldid=12418561“.