Направо към съдържанието

Хумберт II Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хумберт II (Савоя))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хумберт Савойски.
Хумберт II Савойски
граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен
Катедрала „Св. Петър“ в Мутие
Катедрала „Св. Петър“ в Мутие
Роден
сл. 1065
Починал
ПогребанФранция
Управление
Период1080 – 19 октомври 1103
ПредшественикАмадей II Савойски
НаследникАмадей III Савойски
Други титлигосподар на Бюже;
маркграф на Суза
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмадей II Савойски
МайкаЖана Женевска
Братя/сестриКостанция Савойска
Аделхайд Савойска
Аксилия Савойска
Ото Савойски
СъпругаГизела Бургундска (1090 – 1105)
ДецаАмадей III Савойски
Вилхелм Савойски
Рейналд Савойски
Хумберт Савойски
Аделхайд Савойска
Гиг Савойски
Агнес Савойска
Хумберт II Савойски в Общомедия

Хумберт II Савойски, наречен Силният или Дебелият (на италиански: Umberto II di Savoia, detto il Rinforzato; * сл. 1065, † 19 октомври 1103, Мутие, дн. Франция), е 6-и граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен, господар на Бюже и маркграф на Суза.

Хумбертините – в основата на Савойския дом, въпреки че се намират в Савойското графство, не носят титлата „Граф на Савоя“ до 1143 г. при граф Амадей III. Хумберт II е първият граф на Савоя, който също се нарича „Граф на Мориен“ и „Маркграф на Италия“.[1]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Според историка Самюел Гишенон той е най-големият син на Амадей II Савойски (* ок. 1050, † 1080), маркграф на Торино, граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Жана Женевска († ок. 1095).[2] Негови дядо и баба по бащина линия са Ото I, граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и Аделхайд, маркграфиня на Торино и на Суза,[3] а по майчина – Херолд II Женевски, граф на Женева, и Гизела.[2] Има един брат и три сестри:

Според историографската традиция той носи прякора Силния и понякога Дебелия[4][5] най-вероятно поради забележителните за него размери и тегло. Този псевдоним, след Самюел Гишенон, се намира в дарение от Амадей III на Абатството на Ривалта в Пиемонт, както и в Хартата за основаването на манастира на Инимон в Бюже.[5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Утвърждаване на графската власт

[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Амадей II умира през 1080 г.[6], на 26 януари,[1] или около 1097 г.[7], като различни историци са определили смъртта му дори преди 1080 г.[7] Хумберт, все още дете, наследява баща си в неговите титли като Хумберт II под регентството на баба си Аделхайд от Суза,[8] която управлява италианските владения с Фредерик дьо Монбелиар, съпруг на нейната внучка Агнес Савойска (дъщеря на сина ѝ Петър I). Аделхайд успява да разшири италианските владения: през декември 1091 г.[1][9] – годината на смъртта ѝ град Асти е част от нейното владение.[1][10]

Като нов граф Хумберт II притежава власт над Териториално абатство „Сен Морис д'Агон“ и е светски абат.[11] След смъртта на баба му у него остават владенията в Савоя, Графство Аоста и в Маркграфство Торино, Вал ди Суза; останалата част от маркграфството отива у наследниците на Фредерик дьо Монбелиар, последният маркграф на Торино, който трябва да понесе германското нашествие на император Хайнрих IV, който през 1092 г. си присвоява маркрафството.[1][12] По същото време също племенникът на Аделхайд (син на сестра ѝ Берта) Бонифаций дел Васто (съпруг на Алиса, дъщеря на Петър I Савойски) нахлува в савойските земи[12], претендирайки за господство над Маркграфство Торино. Слизането на германските войски слага край на претенциите на наследниците на Фридрих, но оставя държавата на Хумберт II отслабена. Бонифаций дел Васто е победен по-късно, по време на война срещу Асти.

Хумберт II управлява, решен да си върне земите, загубени по време на нашествията. Въпреки това умира млад, без да може да си върне владенията, които са принадлежали на баба му.

Портрет на Хумберт II от 17 век

Още в началото на управлението си той трябва да се изправи срещу много врагове в собствените си земи и в съседните владения. При възкачването му на трона земите му се състоят само от по-голямата част от долината Мориен, част от долината Тарантез (в ръцете на архиепископа), Пиемонт, Графство Аоста, Херцогство Торино, Маркграфство Суза, Бюже и управлението на Шабле.[13]

Властта му е застрашена от съседните принцове, срещу които трябва да отстоява властта си:

  • двама прелати са по-богати и по-могъщи от него – епископът на Мориен, чието епископство е възстановено през 1061 г., и архиепископът-граф на Тарантез
  • малки барони, големи алпийски долини, докладващи директно на императора, начело с виконта на Бриансон
  • велики пиемонтски господари, които оспорват и претендират за част от пиемонтското наследство
  • велики господари, като Аймон дьо Шамбери и Аймон I Женевски

В Тарентез властта се поделя между господарите на Бриансон, които са направени виконти на Тарентез от Хумбертините[14] или от император Хайнрих IV[15] през X век, и архиепископите-графове на Тарентез, които контролират главно долната и средната долина, с изключение на анклава Па дьо Бриансон и неговия замък, които са в ръцете на виконтите. В края на века местното население възприема зле волята на архиепископ Ираклий да поиска да установи своята светска власт над долината и особено над град Мутие.[16] Виконт Емерих от Бриансон, подкрепен от други господари на долината, се надига срещу архиепископа.[17] Епископът се обръща към император Хайнрих IV за помощ, което включва граф Хумберт.[18] Мъжете на виконта на Бриансон са победени около 1082 г.[18] Хумберт се възползва от тази победа, за да се наложи в Тарентез, като по този начин прави възможно свързването на различните свои територии на Вале д'Аоста, Савоя и Мориен[16], установявайки се по-специално в Шато дьо Салан.[19] Според някои историци, без обаче да разполагат с доказателства за това, в същия този период граф Хумберт е станал имперски викарий и е взел надмощие над архиепископа на Тарентез.[20] Това завладяване на Тарентез обаче трябва да се квалифицира. Палеографът архивист Жаклин Рубер посочва през 1961 г., че „не можем да вярваме на Савойските хроники, които приписват завладяването на долината на Графа на Савоя, който през 1082 г. е бил призован от архиепископ Ираклий да накаже господарите на Бриансон за техните злоупотреби“.[21] Обсадата на замъка Бриансон (и контролът над долината) е осъществен век по-късно[21].

Според традицията Хумберт пренася, чрез право на завладяване, град Салан и неговия замък в обхвата на графството[18], което го прави пряк съперник на град Мутие.[22] Тук Жаклин Рубер отново се пита: „Притежавал ли е вече замъка Мелф над Салан и град Салан, където по-късно ще се установят дворовете на графовете на Савоя? Това са все въпроси, на които липсата на документи не позволява да отговорим.“[23]

Сега граф Хумберт държи като васали виконтите на Мориен, Ла Шамбър, както и много господари, включително епископите на Аоста и на Мориен.[24] Той поставя начело на Сен Морис ректора Аймон III дьо Бриансон, виконт на Тарантез.[25]

Около 1090 г. се жени за Гизела Бургундска, дъщеря на графа на Бургундия и Макон Вилхелм I Бургундски.[26][27] Негов девер е бъдещият папа Каликст II, избран през 1119 г.

Управление на територията

[редактиране | редактиране на кода]

За да управлява сегашното си наследство от Бюже до Пиемонт, Хумберт II създава системата на местрал-а – служител, отговорен за управлението на неговите земи в Тарантез, Во, От Шабле и Суза[28], и също разчита на виконтите в различните графства (Вале д'Аоста, Мориен, Тарантез).[29] Така намираме Дом Ла Шамбър в Мориен, Дом Бриансон в Тарантез, Дом Шамбери в Савоя, Дом Бочозел в Серморан и Грамон в Бюже.[30] Членовете на тези семейства понякога формират графския съвет.[30]

Той също така насочва действията си към приоратите, на които прави дарения, или като практикува адвокатура.[31][32] В замяна на защитата на манастирите графът също увеличава правата си и следователно властта си над различните територии. Той прави дарение на манастира „Йен“ в Бюже и на манастира „Сен Виктор дьо Женев“ в Графство Женева.[31] Той разрешава дарението за основаването на манастира Белво в Боже (1091).[33] Той е в основата на основаването, около 1094 г., на Абатство „Олп“ в Шабле[34][35] и също така основава манастира на Инимон в Бюже.[32] Когато епископът на Аоста Бозон прави дарения на Клюни и на „Сен Виктор“ в Женева, около 1082/1102 г., актът е одобрен от адвокатите, включително граф Хумберт II.[36]

В Mémoires pour l'histoire ecclésiastiques des diocèses de Genève на историка Жозеф-Антоан Бесон има три документа, в които е споменат Хумберт:

  • n° 9, без дата, но след 1091 г., относно основаването на манастира Белво в Божè по желание на самия Хумберт[37]
  • № 10, датиран около 1094 г., в който Хумберт прави дарение на абатство в района на Женева[37]
  • номер 12 от 1097 г., който също е приподписан от Хумберт.[37]

Той прави дарение на църквата „Санта Мария“ в Ивреа през 1094 г.[38][39], както и на манастир в Пинероло.[39]

Документи от Regesta comitum Sabaudiae свидетелстват за присъствието и дейността му между 1098 и 1103 г.[40]

През 1101 г. Хумберт II прави поклонение в Рим при папата.[41] Благосклонен към Първия кръстоносен поход[42], някои историци смятат това пътуване до Рим като ангажимент на графа да отиде в Светите земи.[41]

От страната на Пиемонт и Вал ди Суза той утвърждава властта си над градовете и също така сключва споразумения с манастирите, по-специално с могъщото абатство „Сан Микеле дела Киуза“.[43] Хумберт създава монетен двор в Суза.[24] Въпреки това, той изглежда има проблеми да запази властта си в похода на Торино.[4][44] След смъртта на баба си, графиня Аделхайд от Суза, през 1091 г., император Хайнрих IV претендира за наследството на съпругата си Берта, дъщеря на Аделхаид, и окупира.[45] Граф Хумберт, завърнал се от Рим, успява да запази контрола над Вал ди Суза, като набира свои войски[45][44]. Освен това правата му от италианска страна се оспорват от маркграфовете на Салуцо, Бонифаций, маркграф на Савона, Бонифаций Монфератски, маркграф на Монферат, и някои други велики господари.[44] След кървави битки той трябва да се отърве от част от пиемонтското си наследство, за да запази по-голямата част от наследството на неговата баба[44].

Въпреки многобройните загубени територии Хумберт II успява да постави Вал ди Суза под своя власт, което е много важно за контрола на трафика на поклонническия път Виа Франчиджена през прохода Мон Сени.[12] Това му позволява да създаде първия савойски монетен двор в Суза и да сече сегузински денарии.

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Хумберт II умира на 19 октомври 1103 г.[46] и е погребан в Катедралата „Св. Петър“ на Мутие в Савоя, на входа на Тарантез.[47][48][46][49] Наследен е от най-големия си син Амадей III.[47] Създава се графски съвет с графинята, епископа на Мориен Конон I, граф Аймон I Женевски и великият господар Ги дьо Мирибел.[50] Гузелда Бургундска обаче става новата де факто регентка на графството. Амадей III е поставен под опеката на граф Аймон I Женевски, назначен за негов настойник.[50][51]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ ок. 1090 за Гизела или Гизелда (* 1075, † сл. 1133), дъщеря на граф Гийом I Бургундски[12][52] и Стефания де Лонгви, от която има пет сина и две дъщери:[53][54]

  1. Амадей Савойски (* ок. 1095, Кариняно; † 30 март 1148, Никозия, Кипър), граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен като Амадей III;[55] ∞ 1. за Аделхайд († сл. юли 1134), с неизвестни родители, от която има две дъщери 2. ок. юли 1134/1135 за Матилда Албонска (* 1112/116, † сл. 30 март 1148), от която има четири сина и три или четири дъщери.
  2. Вилхелм Савойски[55] († 1130), епископ на Лиеж[56]
  3. Рейналд Савойски († сл. 1150), църковно лице[56], ректор на Териториално абатство „Сен Морис д'Агон“, споменат заедно с брат си Амадей[57]
  4. Хумберт Савойски[55] († 1131), бездетен[56]
  5. Аделхайд Савойска (* ок. 1092; † 18 ноември 1154, Монмартър), чрез брак кралица на Франция; ∞ 1. за Луи VI, крал на Франция, от когото има седем сина (вкл. кралете на Франция Филип и Луи VII) и една дъщеря 2. за Матийо дьо Монморанси, конетабъл на Франция[56], от когото има една вероятна дъщеря
  6. Гиг Савойски (неизв.), абат на Намюр и каноник на Лиеж[56]
  7. Агнес Савойска (* ок. 1103, † сл. 1180), чрез брак господарка на Бурбон; ∞ за Аршамбо VII дьо Бурбон[58], от когото има син и дъщеря.

След като овдовява, през 1105 г. съпругата му се омъжва за маркграфа на Монферат Райнер I, на когото ражда пет деца.[58]

  • Гизела Бургундска, съпруга
    Гизела Бургундска,
    съпруга
  • Амадей III, син
    Амадей III,
    син
  • Аделхайд, дъщеря
    Аделхайд,
    дъщеря

Титли и притежания

[редактиране | редактиране на кода]

Хумберт II наследява различните титли от баща си над териториите на Мориен, Савоя, Шабле, Вал д'Аосте и Бюже. Той все още изглежда има права „отвъд Алпите“ (Вал ди Суза), като се има предвид, че все още прави дарения та, и теоретично би трябвало да носи титлата „граф на Торино“. Няма обаче оригинални документи, в които той да носи титлата „маркграф в Италия“.[59]

Историкът на Савоя Леон Менабреа отбелязва в различните документи следните употреби на подписи: Ego Umbertus, Maurianensis comes (1092), Ego Umbertus Maurianensis comes et Italiæ marchio (1093), Ego Umbertus comes (1098) или Ego Umbertus, gratia Dei, comes (1100).[60]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie : La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984 (ISBN 2-85882-536-X)..
  • Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000. (ISBN 2-05-101676-3)..
  • Michel Germain, Personnages illustres des Savoie : "de viris illustribus", Lyon, Autre Vue, 2007 (ISBN 978-2-915688-15-3)..
  • Charles William Previté-Orton, The Early History of the House of Savoy : 1000-1233, Cambridge, Cambridge University Press (réimpr. 2013) (1re éd. 1912). (онлайн [архив]), p. 261 – 278, Chapter III The attempt to recover the mark of Turin - Section I. Humbert I

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII [i.e .... Fratres Bocca, 1889.
  2. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1-2 / ; enrichie de plusieurs portraits, sceaux, monnaies, sculptures et armoiries. Par Samuel Guichenon,.... 1660.
  3. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1-2 / ; enrichie de plusieurs portraits, sceaux, monnaies, sculptures et armoiries. Par Samuel Guichenon,.... 1660.
  4. ↑ а б Palluel-Guillard . с. 9
  5. ↑ а б Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques, chez Jean-Michel Briolo, 1660, с. 216-217 (онлайн).
  6. ↑ The early history of the house of Savoy (1000-1233). Cambridge : The University press, 1912.
  7. ↑ а б Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion, par Victor de Saint Genis.... Tome 1. 1868-1869.
  8. ↑ Demotz, 2000 .
  9. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Necrologium Scafhusenses, Bernoldi Chronicon Introduction, с. 393
  10. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106), doc. 427, с. 572 e 573
  11. ↑ Léon Dupont Lachenal. Les abbés de St-Maurice d'Agaune (pdf) // Les Échos de Saint-Maurice (t. 42). 1944. с. 85, «Mainmise des Rodolphiens et des Savoie — Les Prévôts »..
  12. ↑ а б в г Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII [i.e .... Fratres Bocca, 1889.
  13. ↑ Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours. F. Saillet, 1852. p. 482. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  14. ↑ Hudry, François Marius. Histoire des communes savoyardes. Roanne, Éditions Horvath, 1982. ISBN 978-2-7171-0263-5. p. 444. (на френски).
  15. ↑ Daprès Léon Vercoutère, auteur de Les seigneurs de Briançon et d'Aigueblanche en Tarentaise (1933), repris par Bligny, Bernard. L'église et les ordres religieux dans le royaume de Bourgogne. Impr. Allier, 1960. ISBN 978-2-7171-0159-1. p. 535. (на френски).
  16. ↑ а б Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours. F. Saillet, 1852. p. 482. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  17. ↑ Claude Genoux, ,Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours, F. Saillet, 1852
  18. ↑ а б в Académie de la Val d'Isère, Recueil des mémoires et documents, Volume 2, 1868, Шаблон:Dabbr 306.
  19. ↑ Les monuments anciens de la Tarentaise (Savoie). Paris, Ducher, 1884. p. 334. Посетен на juillet 2018. (на френски).
  20. ↑ Les Gloires de la Savoie. J.-B. Clarey, 1863. с. 318. Посетен на 17 octobre 2015..
  21. ↑ а б Jacqueline Roubert. La seigneurie des Archevêques Comtes de Tarentaise du Шаблон:S mini- au Шаблон:S- // Mémoires de l'Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie 5 (6). impr. Chatelain (Chambéry), 1961. с. 67-69..
  22. ↑ Les monuments anciens de la Tarentaise (Savoie). Paris, Ducher, 1884. p. 334. Посетен на juillet 2018. (на френски).
  23. ↑ Jacqueline Roubert. La seigneurie des Archevêques Comtes de Tarentaise du Шаблон:S mini- au Шаблон:S- // Mémoires de l'Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie 5 (6). impr. Chatelain (Chambéry), 1961. с. 67-69..
  24. ↑ а б Histoire de Savoie, 1984 .
  25. ↑ Léon Dupont Lachenal. Les abbés de St-Maurice d'Agaune (pdf) // Les Échos de Saint-Maurice (t. 42). 1944. с. 85, « Mainmise des Rodolphiens et des Savoie — Les Prévôts »..
  26. ↑ Palluel-Guillard .
  27. ↑ Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours. F. Saillet, 1852. p. 482. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  28. ↑ Palluel-Guillard .
  29. ↑ Demotz, 2000 .
  30. ↑ а б Шаблон:Chapitre.
  31. ↑ а б Histoire de Savoie, 1984 .
  32. ↑ а б Demotz, 2000 .
  33. ↑ Acte du 1er janvier 1091 (REG 0/0/1/224)
  34. ↑ Acte du 1er janvier 1094 (REG 0/0/1/228 )
  35. ↑ Sorrel, Christian. Histoire de la Savoie en images. Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 2-84206-347-3. p. 461. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  36. ↑ Acte entre 1082/1102 (REG 0/0/1/232)
  37. ↑ а б в Mémoires pour l'histoire ecclésiastiques des diocèses de Genève, Tarantaise, Aoste et Maurienne, et du décanat de Savoye . Recueillis et dressés par Mr Besson,.... 1759.
  38. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti,doc. XXXVIII, с. 205
  39. ↑ а б Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande: ein Charakterbild des dreizehnten Jahrhunderts. Stämpflische Verlagshandlung, 1858.
  40. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, docc. CCXXVII, CCXXXII e dal CCXXXIV al CCXLIII, с. 82 - 87
  41. ↑ а б Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours. F. Saillet, 1852. p. 482. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  42. ↑ Dufayard, Charles. Histoire de Savoie. Boivin et Cie, 1914. p. 328. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  43. ↑ Histoire de Savoie, 1984 .
  44. ↑ а б в г Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours. F. Saillet, 1852. p. 482. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  45. ↑ а б Demotz, 2000 .
  46. ↑ а б Dominico Carutti, Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, 1889, doc. CCXLIV, с. 88, (онлайн).
  47. ↑ а б Previté-Orton, C. W. (Charles William), The early history of the house of Savoy (1000-1233). Cambridge : The University press, 1912., с. 240
  48. ↑ Académie de la Val d'Isère, Recueil des mémoires et documents, Volume 2, 1868, с. 306.
  49. ↑ Les monuments anciens de la Tarentaise (Savoie). Paris, Ducher, 1884. p. 334. Посетен на juillet 2018. (на френски).
  50. ↑ а б Previté-Orton, 1912 .
  51. ↑ Laurent Ripart. Шаблон:Latin Genèse de la coutume savoyarde de l’exclusion des filles // Cahiers lausannois d'histoire médiévale. 2000. с. 295-331..
  52. ↑ Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas de Vienne, ordre de Saint Benoît : suivi d'un Appendice de chartes inédites sur le diocèse de Vienne (IXe-XIIe siècles) / publié par l'abbé C.-U.-J. Chevalier,.... 1869.
  53. ↑ #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - HUMBERT de Savoie
  54. ↑ #ES Genealogy: The House of Savoy - Umberto II "il Rinforzato"
  55. ↑ а б в Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII [i.e .... Fratres Bocca, 1889.
  56. ↑ а б в г д Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1-2 / ; enrichie de plusieurs portraits, sceaux, monnaies, sculptures et armoiries. Par Samuel Guichenon,.... 1660.
  57. ↑ Mémoires pour l'histoire ecclésiastiques des diocèses de Genève, doc. 19, pagg 352 e 353
  58. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1-2 / ; enrichie de plusieurs portraits, sceaux, monnaies, sculptures et armoiries. Par Samuel Guichenon,.... 1660.
  59. ↑ André Perret, Les institutions dans l'ancienne Savoie : Du onzième au seizième siècle, Chambéry, Conseil départemental d'animation culturelle, 1981, с. 43
  60. ↑ De la marche des études historiques en Savoie et en Piémont, depuis le Шаблон:S- jusqu'à nos jours, et des développements dont ces études sont encore susceptibles. Puthod, 1839. p. 117. Посетен на 3 décembre 2015. (на френски).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Humbert II de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хумберт_II_Савойски&oldid=12385940“.