Христо Тенишев
| Христо Тенишев | |
| български революционер | |
| Роден |
4 декември 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 октомври 1951 г.
|
Христо Стоянов Тенишев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Лозенград на 4 декември 1873 година.[2] В 1900 година заедно с братята си Тодор Тенишев и Коста Тенишев влиза във ВМОРО. В периода 1901 – 1903 година е член на Лозенградския околийски комитет на ВМОРО.[2] В началото на май 1903 година Христо Тенишев и брат му Тодор са арестувани и затворени в Одринския затвор. Военно-полевият съд осъжда Христо Тенишев на 15 години затвор.[1] Излежава присъдата си в Одринския затвор, но е амнистиран през 1904 година.[4]
На 23 февруари 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 320.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 461 – 462.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 321.
