Направо към съдържанието

Христо Радовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Радовски
български революционер

Роден
1903 г.
Починал
1980 г. (77 г.)

Христо Томов Радовски е български революционер, член и деец на Вътрешната македонска революционна организация, наричан в организацията с псевдонима „Танко“.[1]

Христо Радовски е роден в 1903 година в семейството на войводата Тома Радовски и Анна Радовска.[2] Неговите братя Иван Радовски и Марко Радовски също са членове и четници на ВМРО.[3] През 1923 год. Христо Радовски заедно с районната чета попада в засада от гръцки войски край село Бурсук и при двучасово сражение едва се отървават, при което сражение неговия баща Тома Радовски е тежко ранен. [4] Тома Радовски завръща през 1941 г. в Беломорието при поредното освобождаване на Егейска Македония от българските войски, но се установява в Сяр. С него са синовете му Димитър Радовски– който работи като бирник в българската администрация в община Сяр и Христо Радовски – собственик на винарска изба и кръчма в града. В Сяр се установява и неговият съратник Лазар Кунгалов, който стопанисва кланица и месарски магазин.[5] Синът на Христо и Велика Радовски - Димитър Христов Радовски умира в град Сяр при неизяснени обстоятелства.[6] В рапорт за проучване от Държавна сигурност пише следното: „Христо Радовски в миналото е бил активен член на Михайловистката организация, участвал в много акции провеждани от баща му и Георги Хазнатарски. След 09.09.1944 година става член на ЗВЕНО но вражески настроен, понастоящем обект на службата ни. В картонът (образец 1 на ДС) на Христо Радовски е посочена дата на раждане 22.02.1893 г. в село Радово, Демирхисарско, адрес в с. Чучулигово, Петричко, гражданство – българско, социален произход – среден селски, образование– ІV – ти клас, занятие в миналото – земеделие, понастоящем – земеделие, политическа принадлежност в миналото – ВМРО (Иван Михайлов), понастоящем – безпартиен, окраска (в какво се уличава) – ВМРО (Иван Михайлов), бележки за движение на делото – унищожено с прот. 5 / 90 г., име и презиме на О.Р.(оперативен работник) открил делото – Тома Великов Николов от гр. Петрич на дата 07.08.1954 г. Делото има още следните номера ОД № 611 Петрич ІІІ отделение и ОД № 409 Благоевград.“[7]

Велика Николова Смукова от село Кулата е омъжена и живее до края на живота си в село Чучулигово. Неин съпруг е Христо (Танката) Томов Радовски. Техни синове са Тома, Кирил, Димитър и Иван. Тома Христов Радовски е женен за Вангелия, дъщеря на Атанас Галев Златанов от с. Кулата.[8]

  1. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 63.
  2. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 15.
  3. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 8.
  4. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 161.
  5. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 18.
  6. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 257.
  7. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 162, 163, 165.
  8. Башлиев, Димитър. История на с. Кулата. Нюзпринт, София, 2012. с. 424,430,431.