Христо Проданов
Христо Проданов | |
български алпинист | |
Паметник в Карлово | |
Роден |
24 февруари 1943 г.
|
---|---|
Починал | |
Алпинизъм | |
Изкачвания | връх Еверест – 8848 м връх Лхотце – 8516 м връх Комунизъм – 7495 м |
Награди | „Герой на България“ „Алпинист на XX век“ |
Христо Проданов в Общомедия |
Христо Иванов Проданов е български алпинист, инженер.
Той е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 m), през 1981 г., и първият българин, изкачил първенеца на Земята, връх Еверест (8848 m), през 1984 г. Загива, спускайки се обратно към базовия лагер на 22 април. Посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“. Христо Проданов е 155-ият алпинист, изкачил се на Еверест. Той е 13-ият, направил изкачване без кислород, и първият, изкачил се по Западния гребен без кислород.[1] Проданов е първият алпинист, който изкачва върха през месец април, когато условията за изкачване са много тежки.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия химико-технологически институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат „Кремиковци“.
С алпинизъм се занимава от юношеските си години. През 1961 г. завършва Централната планинска школа (ЦПШ)„Мальовица“. Осъществява многобройни изкачвания в планините в България, както и в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите.
Изкачвания по години
[редактиране | редактиране на кода]1984 г. – 20 април:
- Еверест (8848 m), Хималаи. През 1984 г. се провежда национална експедиция за изкачване на Еверест по Западния гребен, т.нар. „Жесток път“ – най-трудния ръб към върха. Христо Проданов е заместник-ръководител по техническите въпроси. Опитвайки да изпревари очаквана тежка буря, на 20 април 1984 г. в 18 часа и 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат. На върха остава 33 минути. Оставя там камерата си (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза вече по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8700 m. В „Зоната на смъртта“, без кислород остава на 20 април, 21 април и до последния си дъх на 22 април 1984 година. Остава завинаги на тази височина.
- По някои от последните му думи по радиостанцията се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 m.
- На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, също по Западния гребен; те слизат по класическия маршрут по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива (наричан понякога „Българският траверс“). След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.
1983 г.
- Памир – за 28 дни, в един сезон, Христо Проданов изкачва 4 памирски седемхилядника и поставя рекорд:
- връх Ленин – 7134 m, на 13 юли 1983 г.;
- връх Комунизъм – 7495 m, на 24 юли, 1983 г.;
- връх Корженевска – 7105 m, на 29 юли 1983 г.;
- връх Ленин – 7134 m, на 2 август 1983 г.
1983 г.
Кавказ. Проектосъставът на експедиция „Еверест-84“ е на лагер в Кавказ.
- Връх Елбрус – 5642 m, 11 март. Осъществено е първото българско зимно изкачване на връх Елбрус. Христо Проданов се изкачва с останалите алпинисти. Със своята група прави Траверс на Елбрус от запад на изток.
1982 г.:
- Памир. Христо Проданов е ръководител на първата клубна експедиция в Памир, на алпийски клуб „Чавдар“, Кремиковци. Изчакват три седемхилядника:
- връх Ленин – 7134 m, на 28 юли 1982 г.,
- връх Ленин – 7134 m, на 6 август 1982 г.,
- връх Корженевска – 7105 m, на 8 август.
1981 г.
Хималаи. Христо Проданов е ръководител на първата българска хималайска експедиция.
- Връх Лхотце – 8516 m. На 30 април в 13 ч. 55 мин. Христо Проданов се изкачва на върха сам и без кислороден апарат по опасния и труден Кулоар на Райс. Той става първият български алпинист, стъпил на осемхилядник, а датата 30 април 1981 г. – историческа за българския алпинизъм.
1980 г.
- Памир – Връх Комунизъм – 7495 m, 29 юли. Христо Проданов изкачва седемхилядника с общо 13 български алпинисти.
1979 г.
- Памир – Връх Корженевска – 7105 m. Христо Проданов изкачва два пъти върха: на 28 юли и на 31 юли 1979 г.
1977 г.
- Алпи, връх Пти Дрю – 3733 m. От 3 до 8 септември, по „Пътя на гидовете“, три свръзки изкачват върха: Христо Проданов – Малин Цонкин, Трифон Джамбазов – Кънчо Долапчиев и Димитър Бърдарев – Кирил Стоилов. Изключително трудно и тежко изкачване. Христо Проданов получава измръзване на пръстите на краката. Христо Проданов е технически ръководител.
1976 г.
- Олимп, връх Митика – 2918 m, 6 октомври. Христо Проданов и Малин Цонкин изкачват върха.
1976 г.
- Хиндукуш, Афганистан – Връх Ношак (7492 m) – Първа българска национална експедиция.
На 30 юли изкачва Ношак – втория си седемхилядник. Общо на 30 – 31 юли 1976 г. на върха се изкачват 13 български алпинисти. Състав:
- Георги Щерев – ръководител, ВИФ „Г. Димитров“ (София),
- Ангел Петров – „Урвич“ (София),
- Иван Костов – „Планинец“ (София),
- Борис Овчаров – „Народна армия“ (София),
- Вълчо Спасов – „Мадарски конник“ (Шумен),
- Димитър Бърдарев – ВИФ „Г. Димитров“ (София),
- †Евгени Христов – „Иван Вазов“ (София),
- Иван Вълчев – „Народна армия“ (София),
- Кирил Димчев – „Сините камъни“ (Сливен).
- †Кирил Стоилов – ВИФ „Г. Димитров“ (София),
- Кънчо Долапчиев – ВИФ „Г. Димитров“ (София),
- Малин Цонкин – „Планинец“ (София),
- Малчо Малчев – „Мадарски конник“ (Шумен),
- Методи Савов – „Народна армия“ (София),
- Огнян Балджийски – „Планинец“ (София),
- Руси Дженев – „Кайлъшка долина“ (Плевен),
- †Стефчо Тодоров – „Алеко“ (София),
- Трифон Джамбазов – ВИФ „Г. Димитров“ (София),
- †Христо Проданов – „Планинец“ (София),
- д-р Тодор Бояджиев – лекар,
- Младен Чакъров – филмов реализатор от БНТ,
- Александър Пеев – филмов реализатор от БНТ.
1975 г.
- Памир – връх Ленин – 7134 m, 2 август. Христо Проданов изкачва първия си седемхилядник, заедно с Иван Вълчев, Димитър Бърдарев и Трифон Джамбазов.
1974 г.
- Алпи – връх Матерхорн – 4471 m. Първо българско изкачване по Северната стена, 21 – 26 септември. Христо Проданов и Трифон Джамбазов, при изключително тежки метереологични условия, правят легендарно изкачване по маршрута на братята Шмид. Шестдневно изкачване при снежна буря. Всички ги смятат за изчезнали. Планинска контролно спасителна служба в италианския курорт Червиния, алармира италианските преса и радио. Официално се съобщава за изчезването на двамата български алпинисти. След слизането им, вестник „Газета дел Пополо“ от 29 септември 1974 г. пише: „Силни мъже. Изключително силни мъже!“
Италианските алпинисти и планински спасители дават изключително висока оценка на спортното постижение и проявеното мъжество.
За изкачването на Северната стена на Матерхорн Христо Проданов и Трифон Джамбазов са удостоени от Държавния съвет на Народна република България с орден „Червено знаме на труда“.
1973 г.
- Кавказ – Траверс на Шхелда, 24 – 31 юли, осъществен от Христо Проданов, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов и Кирил Стоилов
1972 г. – август
- По време на ХХ олимпийски игри в Германия, група на ЦС на БТС гостува на германския алпийски клуб. Христо Проданов и още трима алпинисти изкачват:
- връх Голям Вацман – 2713 m, по 2000-метровата стена;
- връх Вилдер Кайзер – 2344 m
1971 г.
- Баварски Алпи, септември: Христо Проданов катери с още 15 български алпинисти
- връх Алпшпитце – 2629 m;
- връх Шуселкаршпитце – 2537 m;
- връх Унтербергаиструм – 2100 m;
- връх Унтерерщуселкартурм – 2200 m;
- връх Обераиталтрум – 1940 m;
- връх Аиххорнград – 2530 m;
1970 г.
- Кавказ, Кръста на Ушба, на 25 – 28 юли Христо Проданов го преминава с Атанас Кованджиев.
1969 г.
- Алпи – връх Монблан де Курмайор (4748 m) по ръба „Френе“, 5 – 16 юли, заедно с Благой Дживджанов. Отвесна 800 метрова стена. Изкачването получава висока международна оценка. За постигнатия изключителен успех ЦС на БТС удостоява м.с. Христо Проданов със званието „Заслужил майстор на спорта“, а Бл. Дживджанов – с „Майстор на спорта“, 1969 г. (на 26 години).
1969 г.
- Алпи – връх Монблан де Такюл (4248 m), 12 юли. Христо Проданов и Благой Дживджанов
1968 г.
- Алпи – Черната игла „Петере“ по южния ръб, 29, 30 и 31 юли. Христо Проданов и Благой Дживджанов. Висока оценка.
1968 г.
- Алпи, Италия, 22 – 25 август. По време на международно съвещание в Торино за обмяна на опит между ръководителите на алпийските организации на България, Италия, Полша, СССР, Чехословакия и Япония се организират изкачвания на Монте Роза. Христо Проданов, с група от 9 алпинисти, изкачват трите съставни върха на Монте Роза, по класическите маршрути:
- връх Дюфур – 4633 m
- връх Гнифети – 4569 m
- връх Цумщайн – 4563 m
1967 г.
- Алпи – Връх Гранд Жорас (4208 m) по реброто „Уокър“ (или „Валкер“), 30 юли –1 август. Христо Проданов и Атанас Кованджиев изкачват върха при много трудни атмосферни условия: мъгла, силен вятър и снеговалеж. За този голям успех Бюрото на ЦС на БТС удостоява двамата български алпинисти със спортното звание „Майстор на спорта“ (на 24 г.)
1967 г.
- Алпи – връх Пти Дрю (3733 m) по тура на „Бонати“, 16 – 18 юли. Христо Проданов и Атанас Кованджиев.
1967 г.
- Алпи – връх Монблан. Траверс на масива от запад на изток, 12 – 13 юли. Първо траверсиране от български алпинисти. Христо Проданов и Атанас Кованджиев.
1962 г.
- Словенски Алпи – Връх Яловец (2643 m) по Източната стена (IV категория), 1 август – Христо Проданов, П. Димитров и И. Александров.
1962 г.
- Словенски Алпи – Връх Триглав (2865 m) по тур „Словенска смер“ (II категория), 30 юли – Христо Проданов, А. Ботев и М. Чернев.
Изкачвания на осемхилядници
[редактиране | редактиране на кода]Хималаи
- връх Еверест – 8848 m: 20 април 1984 г.;
- връх Лхотце – 8516 m: 30 април 1981 г.
Изкачвания на седемхилядници
[редактиране | редактиране на кода]Памир
- връх Ленин – 7134 m: 2 август 1975 г.; 28 юли 1982 г.; 6 август 1982 г.; 13 юли 1983 г.; 2 август 1983 г.;
- връх Корженевска – 7105 m: 28 юли 1979 г.; 31 юли 1979 г.; 8 август 1982 г.; 29 юли 1983 г.;
- връх Комунизъм – 7495 m: 29 юли 1980 г.; 24 юли 1983 г.;
- връх Ношак, Хиндукуш – 7492 m: 30 юли 1976 г.;
Премиери на Проданов в България
[редактиране | редактиране на кода]Стара планина – „Райските скали“
- 1961 г. – 29 юли – тур “Дружба" III б категория – Христо Проданов и Атанас Сидеров;
- 1961 г. – 30 юли – тур „Черните плочи“ V б категория – Христо Проданов и Хр. Видев;
- 1962 г. – 3 юни – тур “Цанко Бангиев" V а категория – Христо Проданов и Г. Георгиев;
- 1962 г. – 9 септември – тур „9 септември“ III б категория – Христо Проданов и Пенко Костов
Ждрело на река Ерма
- 1972 г. – 13 – 14 май V а категория – Христо Проданов и Спас Малинов;
- 1973 г. – 1 май V а категория – Христо Проданов и Асен Велев
Рила
- 1962 г. – 18 септември – връх Двуглав, тур „Пловдив“ III б категория – Христо Проданов и Васил Стойчев;
- 1966 г. – 2 август – връх Дяволските игли, тур „Академик“ V а категория – Христо Проданов и Благой Дживджанов;
- 1966 г. – 7 август – връх Иглата, тур „Единадесетте“ V б категория – Христо Проданов и Драголюб Костов;
- 1968 г. – 1 февруари – връх Дяволските игли, тур „Сливен“ VI а категория зимна премиера Христо Проданов и Благой Дживджанов;
- 1969 г. – 16 – 17 март – връх Куклата V а категория зимна премиера – Христо Проданов и Милчо Ладов;
- 1969 г. – 14 – 18 септември – връх Дяволската игла V а категория – Христо Проданов и Пламен Гуровски;
- 1971 г. – 15 – 16 април – връх Злия зъб – Зимна премиера по Диретисимата – Христо Проданов и Трифон Джамбазов;
- 1973 г. – 18 септември – Горна дяволска игла VI а категория – Христо Проданов и Асен Велев;
- 1977 г. – 9 – 10 юли – връх Дяволската игла, тур „Пети конгрес на БТС“ VI категория по югоизточната стена – Христо Проданов и Малин Цонкин
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 2001 г. – 13 септември: „Алпинист на ХХ век“.
- 1984 г. – „Герой на Народна република България“ и орден „Георги Димитров“ – за изкачването на връх Еверест, Хималаи – сам и без кислороден апарат (на 41 години, посмъртно).
- 1981 г. – „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“ – за изкачването на първия осемхилядник, връх Лхотце, Хималаи – сам и без кислороден апарат (на 38 години). 13 юли с указ № 1395.
- 1976 г. – орден „Народна република България“ – II степен за изкачването на седемхилядника връх Ношак в Хиндукуш (на 33 години).[2]
- 1974 г. – орден „Червено знаме на труда“ – за изкачването на Северната стена на връх Матерхорн, Алпи (на 31 години), заедно с Трифон Джамбазов.
- 1969 г. – „Заслужил майстор на спорта“ – за изкачването на връх Монблан де Курмайор по ръба „Френе“, Алпи (на 26 години), заедно с Бл. Дживджанов.
- 1967 г. – „Майстор на спорта“ – за изкачването на връх Гранд Жорас по реброто „Уокър“, Алпи (на 24 години), заедно с Атанас Кованджиев.
В родния си град Карлово, има бюст-паметник в подножието на Стара планина, дело на скулптура Даскалов. В Карлово, на улицата, където е живял като юноша, има барелеф.
Училище „Христо Проданов“ в Карлово, построено през 1985 година, носи неговото име.
- Улица „Инж. Христо Проданов“ в гр. София, ж.к. „Люлин“ 6. На 09.12.2022г. инициативен комитет Историческа работилница „Люлин“ внесе предложение за промяна на името на ул. „611“ на ул. „Инж. Христо Проданов“. На заседание №72 от 9 март 2023 г. Столичният общински съвет прие единодушно (с 41 гласа „за“) преименуването на ул. „611“ на ул. „Инж. Христо Проданов“. Месец по-рано, Община „Люлин“ даде положително становище за инициативата.
И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно – през май 2004.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.everesthistory.com
- ↑ Указ № 2033 от 29 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Покоряването на Еверест през 1984 г. е спортното събитие на България за ХХ век[неработеща препратка]
- Everest History: Hristo Prodanov
- Единакът от Западния гребен, в-к Българска армия (с архивни снимки)
- От Сучурума до Еверест Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- Той е на Еверест, при мечтата си[неработеща препратка]
- Родени в Карлово
- Изкачили Еверест
- Български алпинисти
- Заслужили майстори на спорта
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Герои на Народна република България
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Носители на орден „Червено знаме на труда“
- Загинали на Еверест
- Безследно изчезнали