Христо Попвасилев (революционер)

Христо Попвасилев
	Христо Попвасилев
български учител и революционер
Роден	23 март 1874 г. Берово, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Василев.

Христо Попвасилев Ризов (или Христо Василев, изписване до 1945 година: Христо попъ Василевъ), с псевдоним Бернардо^[1], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Попвасилев е роден на 23 март 1874 година в Берово, Малешевско, в Османската империя, днес Северна Македония. В 1895 година завършва без зрелостно свидетелство със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Работи като учител в Струмица, Сяр и други. В 1899 година става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Струмица. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата и 3 рота на 5 одринска дружина.^[3] По време на Първата световна война Попвасилев служи в 59 пехотен македонски полк, 11 македонска дивизия.^[4]^[5]

След войните е деец на Малешевското благотворително братство в София и е делегат на Втория събор на македонските братства на 22 декември 1918 година.^[6] Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[7]

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 371-372.
↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.

[Кандиларовъ_112-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.

[5] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 371-372.

[Палешутски_12-6] Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.

[7] НБКМ-БИА C VIII 38

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]