Христо Пимпирев
| Христо Пимпирев | |
| български полярен изследовател | |
 8 февруари 2006 г. | |
| Роден |
13 февруари 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | геология |
| Работил в | Софийски университет |
| Христо Пимпирев в Общомедия | |
Христо Цанев Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент. През 1987 г. получава научно-образователната степен „доктор“. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994 – 2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. защитава дисертационния си труд на тема „Стратиграфия и геоложка еволюция на о. Ливингстън през кредния период" и придобива научната степен „доктор на науките“.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт[1] от 1993 г.
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.[2] Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.
Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Великобритания, Франция, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.
Автор е на 12 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.
Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от достигането на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.
Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.[3]
Членство в международни организации
[редактиране | редактиране на кода]- Представител на Република България в Международния научен комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1994 г. [4]
- Представител на Република България в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г. [5] и вицепрезидент в периода 2006 – 2009 г.
- Представител на Република България в консултативните съвещания по Антарктическия договор (ATCM) от 1995 г. [6]
- Представител на Република България в Европейския полярен борд (EPB) от 2001 г. [7] и вицепрезидент в периода 2009 – 2012 г.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Кирил и Методий“ I степен
- Най-високият монголски държавен орден „Полярна звезда“ – за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика
- Юбилеен медал „Св. Климент Охридски“ I степен
- „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура
- Първи лауреат на Почетна значка за принос към Българския национален идеал, учреден от ВМРО-БНД
- Почетен гражданин на гр. Лясковец
- Мемориален плакет на Комитета за опазване на околната среда в Антарктида към Консултативното съвещание по Антарктическия договор – за активната му роля в опазване на околната среда в Антарктида, 2017 г.
- Командор на Ордена на Исабел Католическа (Encomienda de la Orden de Isabel la Catolica), присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI – за значителен принос към връзките на приятелство и сътрудничество на испанската и българската нации, 2022 г.[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Каменов, Борислав; Пимпирев, Христо. Докосване до Антарктида. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0120-1.
- Pimpirev, Ch., Balabanski, D. 1998. Ice magic/Ледена магия. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
- Pimpirev, Ch., Davidov, N. 2003. Antarctica: The Extreme South. St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
- Пимпирев, Христо. История на Земята. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 954-07-2090-7.; 2010, второ преработено и допълнено издание
- Пимпирев, Хр., 2013. Антарктически дневници. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
- Pimpirev, Ch., 2014. Los diarios de la Antartida, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
- Pimpirev, Ch., Chipev, N., 2015. Bulgarian Antarctic Research, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
- Пимпирев, Хр., 2017. Антарктида – студеният юг. Изд. „Авлига“
- Пимпирев, Хр., 2019. История на Земята. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, трето преработено и допълнено издание
- Пимпирев, Хр., Трифонова, И., Качо, Х. 2021. Антарктическа кухня. Изд. "Егмонт"
- Пимпирев, Хр., Виткова, Е. 2021. Антарктида - бяла приказка. Историята на пингвина Гошо. Изд. "Авлига"
- Пимпирев, Хр., Трифонова, И. 2022. Антарктическият стопаджия. Изд. "Книгомания"
- Пимпирев, Хр., 2023. Кредната еволюция на о. Ливингстън, Антарктика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Научнопопулярни филми
[редактиране | редактиране на кода]- „Експедиция Антарктида“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1988) – автор
- „Българи на Антарктида“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1994) – автор
- „Южно лято“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1995) – автор
- „България на два океана“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1996) – сценарист
- „Под знака на Южния кръст“ – Българска национална телевизия (2006) – сценарист
- „Антарктида 2012“ – Филм ауторс (2012) – консултант
- „90 градуса южна ширина“ – Българска национална телевизия (2014) – автор
- „Антарктида – ледена любов“ – БТВ (2015) – автор
- „Едно антарктическо лято“ – Български антарктически институт (2018) – продуцент
- „Танцът на пингвините“ – Български антарктически институт (2020) – продуцент
- „Дневник на антарктическия стопаджия“ – Българска национална телевизия, Програма "В кадър"(2021) – автор
Игрални филми
[редактиране | редактиране на кода]
- „Писма от Антарктида“ (2019) – Лента Филмс. Режисьор: Станислав Дончев; Сценаристи: Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова; Актьори: Ирмена Чичикова, Симеон Ангелов, Диана Димитрова, Мая Бабурска, Иван Стаменов, Христо Пимпирев. Консултант: Христо Пимпирев. Филмът разказва историята на 33-годишната Диана (Ирмена Чичикова) и 8-годишния ѝ син Ники (Симеон Ангелов) и една голяма тайна между тях – водена от любовта и страха, майката не събира сили да съобщи на детето, че баща му е загинал при катастрофа. Тя лъже, че той е на експедиция в Антарктида и от негово име изпраща писма и колети. Част от снимките на филма наистина са направени на ледения континент по време на българска експедиция до остров Ливингстън. В ролята на ръководител на българските полярници е самият проф. Христо Пимпирев, който играе себе си. С кадрите, заснети от оператора Румен Василев на Антарктида, филмът създава прецедент в световното игрално кино.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Български антарктически институт
- ↑ Софийски университет, ГГФ, архив на оригинала от 4 април 2012, https://web.archive.org/web/20120404125829/http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/geologo_geografski_fakultet/akademichen_s_stav, посетен на 11 юли 2012
- ↑ Справочник на СКАР за антарктическите наименования
- ↑ Scientific Committee on Antarctic Research // Архивиран от оригинала на 2014-07-18. Посетен на 2013-04-15.
- ↑ Scientific Council of Managers of National Antarctic Program (COMNAP), архив на оригинала от 20 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150220103153/https://comnap.aq/SitePages/Home.aspx, посетен на 15 април 2013
- ↑ Antarctic Treaty Consultative Meeting (ATCM)
- ↑ European Polar Board (EPB)
- ↑ Кралят на Испания отличи проф. Христо Пимпирев
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Bulgaria's arctic explorer Hristo Pimpirev receives prestigious order of the Spanish King, Нова телевизия, 13 декември 2022 г.
- „Писма от Антарктида“ излиза на 58 екрана в над 30 града днес, Vesti.bg, 11 октомври 2019 г.
- „Христо Пимпирев за ледената експедиция“, БНТ, „Денят започва в неделя с Георги Любенов“, 21 април 2013 г.
- „Кръстникът на Пимпирев ледник и Пимпирев бряг“, ТВ7, предаване „Комисията Павлов“, 2 април 2013 г.
- „Епопеята Антарктида“, БНР, интервю на Симеон Идакиев, 12 декември 2012 г.
- „На Антарктида няма гадни номера“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 10 март 2013 г.
- „Христо Пимпирев се завърна от Южния полюс“, БНТ, „Денят започва“, 18 февруари 2013 г.
- „На Южния полюс след края на света“, репортаж на Катя Тодорова, БНТ, Панорама, 11 януари 2013 г.
- „Чакат ни урагани и суша, не Апокалипсис“[неработеща препратка], интервю на Милена Минчева, в. „Стандарт“, 19 декември 2012 г.
- „Чисто бяло“ Архив на оригинала от 2012-11-10 в Wayback Machine., интервю на Деница Езекиева, сп. „За хората“, април 2012 г.
- „Властелинът на ледниците“, интервю на Евелина Гечева, в. „Политика“, 27 март 2009 г.
- „Водата и Антарктида – бъдещето на човечеството“ Архив на оригинала от 2019-05-02 в Wayback Machine., интервю на Ники Кънчев, Дарик Радио, септември 2009 г.
- „Антарктида крие много тайни за цялата планета“, в. „Лечител“, 15 май 2008 г.
- „5 истории на проф. Христо Пимпирев“, в. „Сега“, 31 декември 2005 г.
- „Пимпирев мечтаел да е овчар в Австралия“, интервю на Силвия Николова, в. „Стандарт“, 13 октомври 2000 г.
|
