Направо към съдържанието

Христо Недялков (диригент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Недялков.

Христо Недялков
български хоров диригент и композитор
Роден
Починал

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Участник вБългарска академия на науките

Христо Недялков Христов е български хоров диригент и композитор, основател на Детския хор към БНР, академик на БАН.

Христо Недялков е роден на 1 септември 1932 г. в Дряново. В родния си град посещава заедно с баща си репетициите на Железничарския мъжки хор към фабриката за железопътни вагони; от тогава е интересът му към хоровете.[1]

През 1956 г. завършва Българската държавна консерватория със специалностите „Хорово дирижиране“ при проф. Георги Димитров и „Композиция“ при проф. Парашкев Хаджиев. Между 1956 и 1960 г. работи като музикален оформител в Детския отдел на БНР и като диригент на Хора на медицинските работници (1955 – 1960). В периода 1966 – 1970 г. е диригент и на Хора на софийските девойки.[2]

През 1960 г. основава Детския радиохор и до кончината си е негов главен диригент. Под негово ръководство хорът прави турнета в около 30 страни по света, в Европа, Азия и Америка. Самият Недялков многократно е канен като гост професор и диригент в много държави. Считан е за водещ световен авторитет в областта на детското хорово изкуство, автор е и на научни трудове и доклади за конференции, посветени на тази тематика. През 1989 г. е избран за професор по хорово дирижиране в Софийски университет.[2]

Освен като диригент, Недялков има приноси и като композитор – автор е на над 400 песни („Майски балони“, „Зимна песничка“, „Априлски дъждец“, „Шила девойка знаме“, „Детска асамблея“ и др.) за детски и женски хорове, а капела или с акомпанимент на пиано, както и музика за детски телевизионни и радио-постановки. Песните му са включени в български, немски и японски учебници по музика; записани от „Балкантон“ „Гега Ню“, както и от звукозаписни компании в Германия, Япония, Русия и Финландия. Песните му са награждавани в конкурсите „Млади български композитори“, „Песни за София“, „Да запеем дружно“, както и в програми на Министерството на образованието, Министерството на културата и др.[2]

Носител е на високи национални и международни награди и е първият българин – лауреат на висшия японски орден за чужденци Орден на святото съкровище „Златни лъчи“ с розетка. През 1996 г. му е присъдена титла доктор хонорис кауза на университета „Токай“, Япония. Унгарското правителство го награждава и с медала на името на Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на европейските хорове го удостоява с титлата „Културен посланик на Европа“, а БАН му връчва своето най-високо отличие – почетен знак „Марин Дринов“. През юли 2004 г. е избран за академик (действителен член) на БАН.[2] Носител е на орден „Стара планина” I степен, както и на голямата награда на БНР за цялостен принос – „Сирак Скитник”.[1]

Умира на 29 октомври 2013 г. в София, на 81-годишна възраст.[3]

Авторски сборници:[2]

  • „Майски балони“ (1982 г.)
  • „Зимни новогодишни песни“ (1988 г.)
  • „Сборник“ (СБК, 1987 г.) и др.
  • „Над смълчаните полета…“ (2002 г.)
  1. „Над смълчаните полета“
  2. „Снежинки“
  3. С червените ботушки...
  4. „Сняг вали“
  5. „Сурвакарска песен“
  6. „Песен за елхичката“
  7. „Дядо Коледа“
  8. „Синигерче“
  9. „Бъдна вечер“
  10. „Вятърът снежинки гони…“
  11. „На пързалката“
  12. „Коледни звезди“
  • Кръстев, Венелин. „Христо Недялков и неговият детски радиохор ­– световен лидер в детското изкуство“ (С., 2003).
  • Кръстев, Венелин. „Ангелски гласове“ (С., 2010).