Христо Костакев
| Христо Костакев | |
| български летец, офицер | |
| Звание | поручик |
|---|---|
| Години на служба | 1942 – 1946 |
| Служи на |  България |
| Род войски | ВВС |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Награди | орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
Стара Загора, България |
| Родства | Васил Костакев |
Христо Василев Костакев е български летец, поручик от Военновъздушните сили. Известен е с шестте си победи в един въздушен бой.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 април 1919 г. в Стара Загора. Негов баща е художника Васил Костакев. На 14-годишна възраст баща му умира. През 1937 г. завършва с отличие гимназия, след което постъпва в школата за запасни офицери. През 1939 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. През лятото на 1941 г. е изпратен на шестмесечен стаж в Кралската въздухоплавателна академия в Казерта, Италия. На 3 януари 1942 г. завършва 61-ви випуск на Военното училище с чин подпоручик. Постъпва в Първи разузнавателен орляк – Божурище, а след това е преместен в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Участва във въздушните боеве при Англо-американските нападения над България. През 1946 г. е уволнен, поради това, че е „царски офицер“. Работи като учител по математика. В продължение на две години работи в селскостопанската авиация в Судан, където се извършва растителна защита на памука и ориза. От 1965 до 1981 г. работи в селскостопанския авиоотряд в Стара Загора.[1]
Ордени
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен е с орден „За храброст“ IV степен, II клас.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Овчаров, Любен. Въздушните асове на България. София, „Еъргруп 2000“, 2003. ISBN 954-752-052-0. с. 49 – 53.