Христо Кондаков
 |
| Христо Тодоров Кондаков | |
| български строителен инженер и автор | |
| Роден | Христо Тодоров Кондаков
|
|---|---|
| Починал | 16 декември 2004 г.
|
| Националност | българин |
| Семейство | |
| Баща | Тодор Кондаков |
| Майка | Зочка Табакова |
| Деца | Тодор Кондаков, Светла Кондакова, Румен Кондаков |
Христо Тодоров Кондаков e български строителен инженер и автор на книга и статии в сферата на психологията и философията.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Сливен в семейството на учителя Тодор Кондаков (бивш кмет на града и директор на училище, участвал във войните за национално обединение) и на Зочка Табакова (от известния сливенски възрожденски род Табакови) на 7 януари 1923 г.
Завършва Държавната политехника в София през 1950 г. Работи в проектантски и строителни организации, включително в „Енергопроект“ и „Хидрострой“. Под негово ръководство през 1950-те години е построена ВЕЦ „Бели Искър“.
Специализира по язовирно строителство в Италия през 1959 г. Ръководи изграждането на строителни обекти в Съветска Украйна (1970 – 1971) и в Република Куба (1981 – 1986).
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Христо Кондаков е автор на няколко статии в научни списания по проблеми на язовирното строителство.
През 1960-те и 1970-те години публикува редица статии в сферата на психологията и философията и участва в дискусии на страниците на списание „Философска мисъл“[1][2] През 1980-те години негови статии в същата сфера са публикувани в кубински научни издания.
Автор е и на книгата „Историческа Психология“ (1996).[3]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Христо Кондаков има 3 деца: Тодор, Светла, Румен.
Синът му Тодор Кондаков е общественик, главен редактор на периодични издания.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христо Кондаков, „Относно външната памет на човека“, 1970 г., сп. „Философска мисъл“, № 12, стр. 78 – 84
- ↑ Христо Кондаков, „Аксиология и марксизъм“, 1980 г., сп. „Философско мисъл“, № 2, стр. 86 - 95
- ↑ Христо Кондаков, „Историческа Психология“, 1996 г., изд. „Орли“, 556 стр.