Христо Джинов
| Христо Джинов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1908 г.
|
Христо Петров Джинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в големия български южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Заминава за Солун, където се установява да живее и където влиза във ВМОРО. В 1903 година участва в конгреса в Солун и заедно с брат си Иван Джинов съдействат на Гоце Делчев да напусне града след това. В същата година след Солунските атентати Христо Джинов заедно с брат си минава в нелегалност, заминават за Арджанското езеро и влизат в четата на Аргир Манасиев.[1] Четата им започва да действа с тази на Сава Михайлов и взимат дейно участие в избухналото Илинденско-Преображенско въстание. Участват в серия големи сражения и се оттеглят в Свободна България. Завръща се в Солун заедно с брат си в 1904 година след амнистия. В 1908 година[3] в Солун заедно с брат си изпълняват смъртната присъда на ръководителя на гръцката пропаганда в града Теодорос Аскитис. След това бягат в Свободна България. В 1908 година след Хуриета отново се завръщат в Солун и започват да работят на мелница на гара Караглово. Като отмъщение за убийството на Аскитис, гърците организират убийството на Христо. В отсъствието на брат му Христо е убит от пазача на гарата, платен от гърците.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 220.
- ↑ Иван Петров Джинов от Кукуш, Егейска Македония – „Пенсия №269; животописна бележка на Иван Джинов“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 1 септември 2021 г.
- ↑ Според някои източници в 1906 година
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 221.
