Христо Буцев
Тази статия е за журналиста. За дядо му вижте Христо Буцев (духовник).
| Христо Буцев | |
| български журналист и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Христо Петров Буцев[1] е български журналист (публицист, дългогодишен заместник главен редактор на вестник „Култура“[2]) и преводач.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 9 май 1947 година. Родът му произхожда от село Загоричани, Костурско. Завършва Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а след това – „Френска филология“ в Софийския държавен университет.
През 80-те години за кратко е заместник главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издаван от Дома на хумора и сатирата в Габрово.[4] В същия период става журналист във в-к „Култура“, където е негов дългогодишен заместник главен редактор до закриването на вестника през юли 2018 г.[5]; след това е член на екипа на продължението му вестник „К“, спрял в края на 2019 г.[6]
Съавтор е (с Копринка Червенкова, Андрей Иванов, Георги Лозанов) на сборника „Първата вълна или шизофренията на прехода“ (1997) с 29 интервюта на 19 политици от 1991 – 1996 г.[7] Известен е като преводач от френски език на „Театърът и неговият двойник“ на френския авангардист Антонен Арто (1985). Редактор е на сборника със старокитайска и старояпонска поезия „Бели облаци“ (2014).[4][8].
Председател е на Комисията по етика при Съюза на българските журналисти от 1990 г. Почива след дълго боледуване[4] на 15 март 2021 г.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Петър Буцев | |||||||||||||||||
| Христо Буцев (1866 - 1947) | Теодора Буцева | ||||||||||||||||
| Петър Буцев (1905 - 1987) | Светозар Буцев | ||||||||||||||||
| Христо Буцев (1947 - 2021) | Христо Буцев (1932 - ) | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Димитър. Политическото противопоставяне в България: 1956-1989 г. София, Арес Прес, 1994. с. 291.
- ↑ Редколегия на вестника, архив на оригинала от 11 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161011040838/http://www.kultura.bg/bg/contacts, посетен на 1 май 2018
- ↑ Христо Буцев в „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2021-09-20 в Wayback Machine..
- ↑ а б в Почина журналистът Христо Буцев, svobodnaevropa.bg, 15.03.2021 г.
- ↑ Христо Буцев, „Сълза за сбогуване“, в-к „Култура“, бр. 29 (3218), 27 юли 2018 г.
- ↑ Христо Буцев, „Тъжно е да затваряш вестник“, в-к „К.“, 20 декември 2019 г.
- ↑ „Памет за Христо Буцев“, bnr.bg, 18.03.21 г.
- ↑ Христо Буцев в „Goodreads“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Журналистът Христо Буцев в „Музей в ефира“, БНР, 13 май 2010 г.
- Георги Каприев, „И Христо!“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 март 2021 г.
- „Памет за Христо Буцев“, разговор на Силвия Чолева с Копринка Червенкова в „Артефир“, БНР, 18 март 2021 г.
- „В памет на Христо Буцев“, „Тоест“, 20 март 2021 г.
- Текстове
- Христо Буцев, „Писмо до П.“, в-к „Култура“, бр. 19 (2857), 21 май 2010 г.
- + Христо Буцев, „Писмо до П.“, „Либерален преглед“, 26 май 2010 г.
- Христо Буцев, „Боже, пази България“, в-к „Култура“, бр. 33 (2871), 1 октомври 2010 г.
- Дискусии
- Христо Буцев, „Цената на Европа“, в-к „Култура“, бр. 18 (2343), 7 май 1999 г.
- Михаил Неделчев, „До Господин Христо Буцев“, в-к „Култура“, бр. 20 (2345), 21 май 1999 г.
|
