Христо Арнаудов (летец)

Христо Арнаудов
	Христо Арнаудов
български летец-изтребител
Роден	13 юли 1916 г. Севлиево, България
Починал	17 април 1944 г. (27 г.) Вердикал, България
Националност	България
Учил в	Национален военен университет
Работил	летец-изтребител

Христо Георгиев Арнаудов е български офицер, полковник, летец-изтребител.

Биография

Христо Арнаудов е роден на 13 юли 1916 г. в Севлиево. Семейството се преселва в Ловеч и тук завършва с отличен успех Смесена гимназия “Цар Борис III“ (1935). ^[1]Постъпва в Софийския университет специалност медицина. След първият семестър се прехвърля във Военното на Негово Величество училище, което завършва в 59^-и „Балкански“ випуск, като като летец-изтребител и на 16 юни 1940 е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 4^-ти армейски въздушен полк.

Служи като пилот във военното летище в Карлово и Божурище. Специализира в Германия на изтребител Месершмит 109. По време на Втората световна война участва в отбраната на София от англо-американските бомбардировки. През 1943 г. е изпратен на служба в 6^-и изтребителен полк. На 17 април 1944 г. капитан Арнаудов влиза в бой с противникови изтребители Мустанг. Прострелян е смъртоносно и се разбива с изтребителя си в околностите на с. Вердикал (дн. квартал на Банкя).^[2] ^[3]

Награден с Орден „За храброст“ IV ст. II кл. (посмъртно). В Смесена гимназия “Цар Борис III“, Ловеч на неговото име е учреден училищен дарителски фонд.

Памет

През 1992 г. е повишен във военно звание полковник (посмъртно). Името му е вписано в „Златната книга на Българските военновъздушни войски“.

На Христо Арнаудов е наречена улица в квартал „Дружба“ в София (Карта).

Военни звания

Подпоручик (16 юни 1940)
Поручик (16 юни 1943)
Капитан (15 април 1944)
Полковник (1992)

Източници

↑ Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 236
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
↑ Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999

Портал „Военна история на България“

[1] Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 236

[2] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[3] Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999

[1]

[2]

[3]