Направо към съдържанието

Христо Ампов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Ампов
български революционер
Роден
Починал
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет

Христо Костадинов (Динев) Ампов с псевдоним Есмералдо е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Христо Ампов е роден в 1896 година в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния водач на българската партия в града Костадин Ампов. Основно и прогимназиално образование получава в родния си град, след което учи в Солунската българска мъжка гимназия, която завършва през юни 1913 година с последния двадесет и седми випуск и се прибира в Дойран.[3] По време на Междусъюзническата война е доброволец в местната милиция в Дойран. След войната Дойран остава в Сърбия и семейството му се премества в останалата в България Струмица. През 1914 година Христо Ампов записва математика в Софийския университет, където по-късно става член на Македонското студентско дружество „Вардар“. Мобилизиран е през Първата световна война и служи в 14-а дружина в Горна Джумая като завършва 4-месечен курс в Школа за запасни офицери. Сражава се в битката при Яребична и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с Йосиф Кондов и Георги Попхристов.

Христо Ампов като войник в Първата световна война.

Активист е на Струмишкото благотворително братство. Участва като негов делегат в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4]

По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.[5] Ампов е част от групата национал-революционери около Георги Занков и Павел Шатев, която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на Симеон Кавракиров през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.

През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, Петър Карчев, Михаил Шкартов и Йосиф Кондов.[6][7] Същевременно се занимава с търговия, акционер е в тютюневата фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[8] Участва в дейността на СМЕО и МНИ.[9] Работи в картонена фабрика и Промкобината за циклостил в Сливница. През 1978 година предава свои архиви в Централния държавен исторически архив, които са свързани с борбата му срещу фалшификациите на македонската историография.

Ампов умира на 3 септември 1982 година в София.[10][11][12] Оставя спомени под заглавието „Нищо повече, нищо по-малко – всекиму заслуженото (за борбите за освобождение на Македония)“.[10]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  2. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  4. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  5. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 394.
  6. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 133 – 139, 168.
  7. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 722.
  8. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 386.
  9. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 261.
  10. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 23. Посетен на 25 август 2015.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 15.
  12. ↑ ДАА, Фонд № 1951К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Ампов&oldid=12221935“.