Христофор Каракановски
| Христофор Караконовски | |
| български офицер | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | от 1880 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование | №17 пеша дружина 1-ви арт. полк 2-ри арт. полк 3-ти арт. полк |
| Командвания | 4-ти не с.с. арт. полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Народен представител в: V ВНС [1] |
.svg){kind=small}
Христофор Маринов Каракановски е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христофор Каракановски е роден на 23 януари 1861 г. в Ловеч[2].[3] През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество Училище във 2-ри випуск и е прекомандирован в киевската крепостна артилерия.[4]
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Каракановски служи в 1-ви артилерийски полк (28 септември – 30 октомври 1885), след което е на разпореждане на началника на Северния отряд[4], като командва средния участък на Видинската крепост – бастиони №5 и №6, заедно с редута в центъра на крепостта.[4] Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.
След края на войната взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), като след контра-преврата емигрира в Русия, като след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща през 1898 г. През 1904 г. е произведен в чин подполковник и същата година назначен за помощник-командир на Видинския крепостен батальон.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Каракановски е мобилизиран и назначен за командир на 4-ти нескорострелен артилерийски полк.
Политически се ориентира към БЗНС и е деен съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов.[5]
Подполковник Христофор Каракановски умира на 2 юни 1838 година в Русе.[6]
Спомените му от Сръбско-българската война озаглавени „Възпоминанията на подполковник Каракановски за действията му в Сръбско-българската война 1885 г., тогава поручик в 1-ви артилерийски полк (сега 4-ти артилерийски полк)“ се съхраняват в Централния военен архив.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1 юли 1896)
- Подполковник (1904)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
- ↑ Лалев. И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. РИМ-Ловеч, Издателство Витал, Вт, 2013, с. 98
- ↑ Ловеч и Ловчанско, т. 7, С., 1938, с. 238
- ↑ а б в Недевска, Е., Шанов, С., стр. 268
- ↑ Съединението 1885, С., ДИ „П. Берон“, с. 118
- ↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
