Християнство в Индия

Християнството в Индия е 3-та по разпространеност религия с близо 24 милиона последователи, които представляват 2,3 процента от населението на страната, според преброяване, направено през 2001 г.

Според трудовете на учени и източно-християнските писания, християнството е въведено в Индия от апостол Тома, който посетил Музирис в Керала, за да разпространява Евангелието в еврейските селища. Въпреки че корените на християнството в Индия остават неизяснени, има общо научно съгласие, че християнството е въведено в Индия през VI век. Включително има някои общества, използващи литургично сирийски, което означава, че е възможно там да е съществувала религия още през I век. Християнството е въведено в Индия преди дори някои европейски народи да се покръстят.

Християни има из цяла Индия и във всички сфери, като повечето пребивават в южната част н Индия, Конканското крайбрежие и североизтока. Индийските християни се изявяват в широк кръг от поприща в националния живот на страната, като значително допринасят за него. Имат представители, които са бивши и настоящи главни министри, областни управители и главни изборни комисари.

Повечето християни в Индия са католици към Латинската църква. Щатът Керала е гнездо на християнската общност на свети Тома, една древна обител на християните (сирийското християнство), която сега е разделена на различни Църкви, със свои различни традиции. Има две Източно-католически църкви на свети Тома: Сирийско-Малабарската католическа църква и Сирийско-Маланкарскара католическа църква. Има също и няколко ориенталски православни и независими Църкви в християнската общност на свети Тома, включително Маланкарската православна сирийска църква, Маланкарската якобитска сирийска църква и Маланкарската сирийска църква Мар Тома. От 19 век са познати и протестантските църкви. Главните вероизповедания включват църквата на южна Индия, църквата на Северна Индия, Презвитерианската църква на Индия, баптисти, лутерианци, традиционните англикани и други евангелистки групи. Римокатолизмът е въведен в Индия за първи път от португалски, италиански и ирландски йезуити, докато протестантството по-късно се разпространява в Индия благодарение на британски и американски мисионери. Християнската църква ръководи хиляди образователни институции и болници, които допринасят значително за развитието на нацията.

Ранно християнство

Свети Тома (Мар Тома на арамейски)

Според индийските християни, апостол Тома пристигнал в Кодунгалур (Mузирис), Керала, основал седем църкви и бил мисионер в днешните Керала и Тамил Наду. Както и при ранното християнство, в Римската империя се счита, че първоначално покръстените в голяма степен са били еврейски прозелити, които се смята, че са дошли в Индия през 562 година пр.н.е., след като е бил разрушен първият храм. Много от тези евреи вероятно са говорили арамейски, също като Свети Тома, който също е евреин по рождение. Той е воден от идеята да е мисионер в Индия.

Евсевий Кесарийски твърди, че Пантаенус, главата на християнското екзегетично училище в Александрия, Египет, отишъл в Индия по време на царуването на император Комод и открил, че християни вече има в Индия и използват версията на Евангелието на Матей с „Еврейски букви, смесица от култури“ (?). Това е правдоподобна препратка към най-ранните индийски църкви, които са известни с това, че са използвали Сирийския (диалект на арамейски) Нов Завет. Доказателството на Пантаенус показва, че говорещите сирийски християни вече са християнизирали части от Индия до края на II век.

Работа от ранния III век, известна още като „Деянията на Тома“, свързва служенията на Апостол Тома с двама царе – един не север и един на юг. Годината на пристигането му е често оспорвана, поради липсата на достоверни доказателства. Според една от легендите в „Деянията“, Тома отначало не е искал да приеме тази мисия, но Исус Христос принудил инатия си ученик, като така наредил обстоятелствата, че той бил принуден да тръгне с индийския търговец Абан до родното му селище в северозападна Индия, където се озовал служейки на индо-партския цар Гондофар. Предполага се, че служението на апостола довело до много промени, включително и сред царя и брат му. „Деянията на Тома“ свързват втората му мисия в Индия с царство, управлявано от цар Махадуа, един от управниците в първата династия на южната част на Индия.

Според историята на Мар Тома, или „Църквата на Тома“, Тома проповядвал евангелието по Малабарския бряг на щата Керала в югозападната част на Индия, макар че църквите, които основавал, се намирали главно по крайбрежието на река Перияр и притоците ѝ, където имало еврейски колонии. Предполага се, че той проповядвал сред всички класи хора и е покръстил 17 хиляди души, включително членове на четирите основни касти. Според легендата, Свети Тома го застига мъченинческа смърт на връх Свети Тома в Ченай и е погребан на мястото на катедралата Сан Том.

Най-старата съществуваща конструкция на църква в света, която се смята, че е построена от Апостол Тома през 57 година, наречена Тирувитанкод Арапали, или Томаяр Ковил, кръстена на тогавашния цар Чера Удаянчерал, се намира в Тирувитанкод в Канякумарска област на Тамил Наду, Индия. Обявена за международен център на пилигримите „Свети Тома“.

Въпреки че за бързия растеж на църквата се знае малко, Бар-Дайсан (154 – 223 г.) заявява, че по негово време е имало християнски племена в Северна Индия, които твърдят, че Тома ги е покръстил и че имат книги и реликви, с които могат да го докажат. Безспорно, до времето на създаването на Сасанидската империя (226 г.) е имало епископи на Църквата на Изтока в севетозападна Индия, Афганистан и Белуджистан, както и миряни, които се занимават с мисионерска дейност.

Мисиите през четвърти век

Индия имала процъфтяваща търговия с Централна Азия, Средиземноморието и Близкия изток, както по планински проходи на север, така и по море – по западното и южното крайбрежие, докато обаче не настъпила християнската ера, като най-вероятно християнските търговци се заселили в индийските градове по търговските пътища.

Хрониката на Сеерт описва евангелистката мисия в Индия на епископ Давид от Басра, състояла се около 300 година, като довела до много промени. Спекулира се, че мисията му се е простряла и в южната част на Индия. Според Траванкор Мануал, Тома от Кана, месопотамски търговец и мисионер, пренесъл мисията в Индия през 345. Довел 400 християни от Багдад, Ниневия и Йерусалим в Кодунгалур. Той и спътникът му, епископ Йосиф от Едеса, потърсили убежище от преследването на християните от персийския цар Шапур II при цар Черман Перумал. Оснавана в Кодунгалур колония от сирийски християни е може би първото християнско общество в южна Индия, за което има подробно записвани сведения. Т. Р. Венатам изразява мнение за християнството и е първият предположил през 1987, че Тома от Кана бил объркан с апостола от I век – апостол Тома, от сирийските хриситяни в Индия, а малко след смъртта си превърнал се в Апостол Тома в Индия.

Хипотези за Исус в Индия

Има и два набора от описи за пътуването на Исус в Индия. Според първия, Исус пътувал и учил в Индия на възраст между 12 и 30 години. Според втория набор описи, Исус не е умрял на кръста, но след смъртта и възкресението си, той отпътувал за Кашмир, за да преподава евангелието, а след това останал там до края на живота си. Произходът на първия набор описи се свързва с името на руския автор Никола Нотович, който през 1894 публикува книгата „La vie Inconnue du Jesus Christ“ („Непознатият живот на Исус Христос“). След като историята му се преразглежда от историци, Нотович признава, че е фалшифицирал доказателствата. Барт Д. Ерхман твърди: „Днес няма нито един учен на планетата, който да не се е усъмнил по този въпрос. Цялата тази история е измислена от Нотович, който си спечели добро състояние и значителна слава от измамата си.“

Произходът на втория набор от описи се свързва с името на индийския автор Мирза Гулам Ахмед, който през 1899 публикува книгата „Masih Hindustan Mein“ (Исус в Индия). Тези два комплекта, като цяло, не се представят заедно. Докато пътуванията между Близкия изток и Индия са обичайни по това време, тези описи не са се вземали под особено внимание и са смятани за спекулации, тъй като няма исторически опис нито в ранните християснки текстове, нито в индийските исторически писания, които да отричат или потвърждават пътуването на Исус в Индия.

Сега учените единодушно смятат книгата на Нотович за измама. Въпреки че е имало спекулации, че историите може да се отнасят до Мани – основателят на манихейството, който се смята за лъжепророк в християнския свят.

Средновековие

Християнската общност на свети Тома се подсилва и от различни персийски имигранти заселници, Нанайски колонии от III век, последователи на манихеството, вавилонски християнски заселници от IV век, сирийски заселници от Мар Сабор Еасо и Прот през VII век и християнски имигранти от Персия през следващите векове.

Местни управници в Керала дали на християните от свети Тома различни привилегии и права, които били изписани на медни плочи. По познати са като Cheppeds, Royal Grants, Sasanam и така нататък. Съществуват известен брой подобни документи, притежание на сирийската църква в Керала, които включват Thazhekad Sasanam, Quilon Plates (или Tharisappalli Cheppeds), Mampally Sasanam и Iraviikothan Chepped и т.н. Говори се, че някои от тези плочи са от около 774 г. Учени са изследвали надписите и имат различни преводи. Използваният език е тамил с тамилски букви, премесени с гранта и пахлави, Куфик и еврейски знаци.

Владетелят на Венад (Траванкор) дал на сирийските християни 72 права и привилегии, които обикновено се давали само на почетни лица. Тези права включват освобождаване от митни такси, данък върху продажбите и данък роб. Медна плоча с дата 1225 година допълнително засилва правата и привилегиите на Насранис.

Южноиндийският епос Манимекалай (написан между II и III век) споменава насраните, като ги нарича есани. От царството на цар Алфред били изпратени подаръци за християните от Свети Тома. Марко Поло, който бил там през 1292 година, споменал, че има християни по крайбрежието на Малабар. Християните от Свети Тома още използват сирийски език (диалект на арамейски, на който и Исус е говорил) в литургиите си. Тази група, съществувала в Кербала мирно за повече от хилядолетие, се изправила срещу големи преследвания от страна на португалски евангелисти през XVI век. Тази късна вълна евангелисти разпространила католицизма по Конканското крайбрежие.

Модерен период

Идване на латино-католическите ритуали

Френският или каталонски-доминикански мисионер Йорданус Каталани е първият европеец, покръстващ в Индия. Той пристига в Сура през 1320 година. След неговото служение в Гуджарат той стига Килон през 1323. Той не само съживява християнството, но и привлича хиляди в християнската вяра. Той донася послание за благоговение от папата на местните владетели. Както първият епископ в Индия, той също бил посветен в духовенството на християнската общност в Каликут, Мангалор, Тане и Броч (северно от Тане).

През 1453 падането на Константинопол, бастиона на християнството в Мала Азия откъм ислямската Османска империя, бележи края на Източната Римска империя или Византия, и прекратява европейските търговски връзки по суша с Азия. Този голям удар върху християнството дава тласък на епохата на големите открития, тъй като европейците са търсили алтернативни морски маршрути към Изтока покрай целта си да засилят връзките си с по-отрано съществуващи християнски нации. Заедно с португалски пионери в далечните морски пътешествия, които достигат Малабарското крайбрежие в края на XV век, идват и португалски мисионери, които се свързват с християните от Свети Тома в Керала, които по това време следвали източни християнски практики под юрисдикцията на Църквата на Изтока. Мисионерите се опитвали да въведат латинските богослужебни ритуали сред тях и обединят Източно-сирийските християни в Индия със Светия престол.

През XVI век азиатските проповеди се свързват с Португалската колониална политика. Папският була, Романус Понтифекс, написан на 8 януари 1455 от папа Николай V до португалския цар Афонсо V, потвърждава пред Короната на Португалия господството над всички земи, открити или завладени по време на ерата на откритията. Освен това, покровителството над разпространението на християнската вяра в Азия се дава на португалците. Мисионерите на различните ордени (францисканци, доминиканци, йезуити, августиянци и т.н.) се оттеглят заедно със завоевателите и започват веднага да изграждат църкви по крайбрежните райони, където започнала да се усеща португалската сила.

Историята на португалските мисионери в Индия започва с новоапостолите, които достигнали Капад близо до Кожикод на 20 май 1498 заедно с португалския мореплавател Васко да Гама, който се опитвал да създаде анти-ислямиски съюзи от вече същестуващите християнски нации. Доходохосната търговия с подправки привличала интереса и на царската власт. Когато той и португалските мисионери пристигнали, намерили християните от страната Малабар, известна с християнската общност на Свети Тома, която принадлежала към тогавашната най-голяма църква в Индия. Отначало християните били приятелски настроени към португалските мисионери, дори си разменяли дарове, били възхитени от общата си вяра.

По време на втората експедиция португалската флота включвала 13 кораба и 18 свещеници, заедно с капитан Педро Алварес Кабрал. Те хвърлили котва в Кочин на 26 ноември 1500 година. Скоро Кабрал спечелил доверието на раджата на Кочин. Той позволил на четирима свещеници да извършват апостолската си дейност сред ранните християнски общества, които са разпръснати около Кочин. Така португалски мисионери започнали португалска мисия през 1500 година. Дом Франциско де Алмеида, първият португалски вицекрал, получил позволение от раджата на Кочин да построи две църкви – базиликата „Санта Круз“ (1505) и църквата „Свети Франсис“ (1506). За построяването им са използвали камъни и хоросан, които по това време са нещо ново, защото хората са смятали, че тези материали трябва да се ползват само за строенето на кралски палати и храмове.

В началото на XVI век целият Изток се намира под юрисдикцията на епархията на Лисабон. На 12 юни 1514 Кочин и Гоа стават две изтъкнати мисионерски центрове в границите на новосъздадената епархия Фуншал в Мадейра. През 1534 Папа Павел III издигнал Фуншал в епархия и Гоа като под-епархия, слагайки цяла Индия под опеката на Гоа.

След четири десетилетия на просперираща търговия мисионерите започват покръстванията към 1540 и в този период чуждестрани мисионери също покръстват хората в християнството. Ранните римокатолически мисионери, главно португалски, водени от йезуит Свети Франсис Хавиев (1506 – 1552), са развили дейността си по западното крайбрежие. Португалското колониално упрвление подкрепя мисията и дава на кръстените хриситяни помощи, като ориз и добри позиции в колониите им. Ето защо тези християни са наричани „оризови християни“, които дори са практикували старата си религия. В същото време, много новопокръстени от Португалия се преселили в Индия, като резултат от инквизицията в Португалия. Много от тях са подозирани, че са крипто-евреи, приели еврейската вяра и практикуват старата си религия. И двете групи са смятани за заплаха за християнската вяра. Свети Франсис Хавиер през 1545 в писмо до Йоан III от Португалия поискал инквизицията в Гоа, която се счита за връх в историята на римокатолическото християнство в Индия, както от християните, така и от не вярващите.

Смъртта на последния митрополит – архидякон Авраам от църквата на Свети Томас (древна част от църквата на Изтока) през 1597 година, дава възможност на архиепископа от Гоа Менез да привлече родната църква към римокатолическата. Той можел да осигури смирението на архидякон Джордж, най-високопоставеният в йерархията на родната църква. Менезес свикал синода на Диампер между 20 и 26 юни 1599 и въвел много промени в църквата и донесъл всички латински ритуали на католическата църква. Следвайки синода, Менезес ръкоположил Франсис Рос като архиепископ на епархията на Ангамале, като по този начин напълно латинизирал християните от Свети Тома. Християните от Свети Томас били притискани да припознаят влатта на папата и повечето от тях в крайна сметка приемали католическата вяра, но част от тях преминали към Западната сирийска. Част от хората от общността започнали да негодуват срещу присъединяването към архедякона, кълняли се, че никога няма да приемат португалците или да допуснат сливането с Рим през 1653 година. Тези, които приемат западните сирийски религиозни и литургийни традициии на Мар Григорий, започнали да се прочуват като яковити. Тези, които продължили с източните сирийски и латински религиозни и литургически традиции и останали вярни на синода на Диампер и римокатолическата църкв, а били формално наречени Сирийско-Малабарска католическа църква, от втората част на XIX век нататък.

Епархията Ангамали била прехвърлена при Карганорската епархия през 1605, докато през 1606 била насрочена нова среща с намесника на Гоа. Състояла се в Сан Том, Милапор, близо до настоящия Мадрас и разположен в националната света гробница в базиликата „Свети Тома“. Намесникът по-късно се присъедил към Гоа, където е прелатството на Мозамбик (1612) и Пекин и Нанкинг в Китай през 1690.

Мангалор е друг значим регион на Западния бряг, в който има огромен брой християни. През 1321 година френско-доминиканският монах Йордан Каталани от Северак (в югозападна Франция), който е служил и в Килон, дошъл в Баткал – място близо до Мангалор и създал мисионерски лагер там. Много местни са покръстени от Йордан. Португалците обаче не могат да заявят присъствието си в Мангалор, заради завоеванията на вижаянгарския владетел Кришмадеварая и на Абака Рани от Улал, Беднор, кралица на Мангалор. Повечето махгалорски католици не били от Мангалор, но били потомци на католици от Гоа, които са се преселили по време на португалско-маратските войни и гоанската инвизиция.

Произходът на християнството в северен Конкан се дължи на проповедите на португалците през XVI век. Френският доминикански монах Йордан Каталани от Северак (в югозападна Франция) започнал да проповядва евангелието в Тана. По повод златния юбилей на Кралица Виктория християните от северен Конкан, в Махаращра, които са били познати като португалски християни, отхвърлили това име и приели източните индийци. Християните от Марати са протестанти и, следователно, се разграничават от християните от източна Индия, които са предимно римокатолици и жители на региона на северен Конкан. Християните от Марати са разположени в районите на Ахмеднагар, Солапур, Пуне и Аурангабад. Те са покръстени чрез маратските американски мисии, мисията „СПГ“ и църковното мисионерско общество на английската църква в началото на XVIII век. Британският мисионер Уилям Кери изиграва важна роля в превеждането на Библията на езика марати.

Мисионерските дейности се развиват и имат голям успех по западното крайбрежие, главно в Чаул, Бомбай, Салсет, Басейн, Дамао и Диу, а на източния бряг Сан Том от Милапор до Бенгал. В южните части мисията на йезуитите била най-популярна. Разпростряла се и до реката Кришна, като имало и много периферни станции извън територията ѝ. Мисията на Кочин на Малабарското крайбрежие също била една от най-резултатните. Няколко мисии са започнати и в средната част на севера, като например тази на Агра и Лахоре през 1570 и тази на Тибет през 1624 година. Въпреки всички тези усилия на мисионерите, по-голямата част от крайбрежието не било християнизирано и много от вътрешните райони изглеждали недокоснати.

С падането на португалската сила, други колониални сили, например датската и британската, както и християнски организации, набрали влияние.

Начало на протестантските мисии

Първите протестантски мисионери стъпали на индийска земя са двамата лутерани от Германия Бартоломо Зигенбалг и Хайнрих Плютщау, които започнали дейността си през 1705 в датското селище Транкбар. Те превеждали Библията на местния тамилски и след това и на хинди. В началото имали малък успех, но постепенно мисията им се разпостряла и в Мадрас, Кудалор и Танжор. Днес „епископ на Транкбар“ е официален ранг за епископи на Тамилската евангелистка лутеранска църква в Тамил Наду, която е открита през 1919 като резултат от германско-лутеранската мисия Лайпциг и мисията на Шведската църква, които са наследници на Бартоломо Зигенбалд и Хайнрих Плющау. Седалището на епископа, катедралата и църквата „Транкбар“ са в Тиручирапали.

В началото на XVIII век поротестантските мисионери започнали дейността си в Индия, което довело до създаването на различни християнски общности в целия индийски субконтинент. През 1793 година Уилям Кери, англиски баптистки свещеник, дошъл в Индия като мисионер. Той извършвал мисионерската си дейност в Серампор и Калкута. Той е открил и Серампорския колеж. Превел Библията на бенгалски, санскритски и още много езици и диалекти. Той е бил мисионер в Индия до смъртта си през 1834 година.

Лондонското мисионерско общество първо се е установило във Визакапатанам, където започнали мисия през 1805. Антъни Норис Гроувс, мисионер от шломитите, дошъл в Индия през 1833 година. Той „работил“ в областта на делта Годивари до смъртта си през 1852 година. Джон Хрисчън Фредерик Хайер бил първият лутерански мисионер в региона на Андра Прадеш. Той започнал мисията Гунтур през 1842 година. Учил санскрит и медицина в Балтимор и поел по вода към Индия от Бостън през 1841 с още трима мисионери с кораба „Бренда“. Пътува за Индия за втори път през 1847 година, прекарвайки десет години основно в района на Гунтур в щата Андра Прадеш, в южната част на Индия, където извършвал служения и помагал на тамошните хора. Първоначално бил подкрепян от управата на Пенсилвания, след това зад Хайер застанали и британските държавни служители. Той открил много болници и мрежа от училища в целия регион на Гунтур.

През XIX век няколко американски баптистки мисионери проповядвали Евангелието в североизточните части на Индия. През 1876 година доктор Е. У. Кларк за първи път отива в селищато Нага, четири години след като асамският му помощник Годула направил първите кръщения в Нага. Преподобния и госпожа М. Дж. Чнас дошли в Индия през 1928 и започнали дейността си в югоизточните части на Гаро Хилс. Преподобния и госпожа М.Фж. Чанс прекарали повечето години между 1950 и 1956 в Голагат, работейки с племена от Нага и Гаро. Дори в наши дни най-големи концентрации от християни в Индия продължава да има в югоизточната част – в Нагас, Касис, Какус и Мизос.

Мормонски мисионери, включително Хю Финдли, пристигат в Мумбай и Пуна в началото на 1850 г., но не срещат много успехи. Свидетелите на Йехова са започнали дейността си в Индия през 1905 г., когато един индиец се върнал у дома, след като прекарал известно време в изучаване на Библията с Чарлз Тейз Ръсел.

Изкуство и архитектура

Има голям брой предмети с художествена и архитектурна стойност в религиозния и битовия живот на християните в Индия. Олтари, статуи, амвони, кръстове, звънци и камбанарии на църкви, заедно с други предмети от бита са сред многото неща, които са част от свещеното изкуство на индийските християни. Църковното изкуство и архитектура на Керала от началото на християнското присъствие в региона сериозно са повлияни от богатите артистични и архитектурни традиции на Керала.

Християнските изкуство и архитектура в Керала в предевропейския предиод не само са се развили заради контактите си със страните, с които са търгували там, но и заради специфичните форми и техники на изкуството и архитектурата. Присъствието на португалци, холандци, французи и англичани силно е повлияло архитектурата на църквите в Керала. Описанието на посещенията на португалския архиепископ Дом Менезес в различните църкви преди пристигането на западните сили в Индия, вкарва малко светлина в структурата и подредбата в църквите преди западните елементи да се наложат в Керала. Имало три обекта с особено значение в типичните Малабарски църкви. Поставяни са както вътре, така и отвън на двора на църквите:

Поставен на открито гранитов (каменен) кръст, наричан Насрани Стамба.

Кодимарам (Дважастаба) или флагщок, направен от известното индийско тиково дърво и често затварян в медни тръби.

Каменен Диипастамба или светилник.

Пищната монументалност на европейските църкви се въвежда в Индия когато части от Малабарското крайбрежие падат под юрисдикцията на португалците през XVI век. Те въвели и римо-португалски стил, който се разпространил с такъв художествен и структурен финес сред художниците на Керала, че създал едни от най-добрите произведения на изкуството. Това поставило основите на индийския барок. След пристигането на Васко да Гама и, по-точно, след управлението на португалците в Индия, различни модели на християнско изкуство се развили в районите с португалско влияние, най-вече по крайбрежието на полуострова. Португалците били велики строители и развивали архитектурата много повече от което и да е друго изкуство. Църквата Свети Франсис, Кочи, е първото европейско място за поклонение в Индия и също, по случайност, е мястото където Васко да Гама е първоначално погребан. Християнското изкуство в Гоа достигнало зенита си в строенето на църкви.

Индийското християнско изкуство и архитектура в периода на Британския Радж са се развили в няколко различни стила, като резултат от усиленото строене на църкви в различните райони на страната. Стилът, който най-много се подпомага, е свързан със стила „британското регентство“, който включва нео-готика и готическа възрожденска архитектура. Повечето протестантски катедрали и църкви в Индия отговарят на този стил. Катедралата „Свети Павел“ в Колката е типичен пример за готически възрожденски стил. Църква „Св. Мария“ в Ченай, първата англиканска църква, построена на изток от Суец, е един от първите примери за британска колониална архитектура в Индия. Примери за френско и датско влияние в християнското изкуство могат да се видят в съответните колониии. Днес може да се види хармоничното смесване на изток и за запад в християнското изкуство и архитектура в Индия.

Култура

Докато християните в Индия не споделят обща култура, обичаите в по-голямата си част са смесица от индийски, сирийски и европейски такива. Разликата в едни региони, спрямо други зависи от няколко фактора, като времето, което християнството е съществувало в дадения регион. Християните от древната общност на Свети Тома в Керала имат значително по-различна култура от тази на християните в останалите части на страната. Историческите връзки с асирийската църква и усвояването на индийските традиции са допринесли за развитието на изключителната култура сред тези сирийските християни-традиционалисти. Използването на декоративни чадъри за християнски религиозни чествания е отличителен белег на традициите на сирийските християни в Керала.

Гоа била колонизирана от португалците през XVI век, в резултат на което християните от Гоа са се повлияли от западната култура. Танците, песните и кухнята на Гоа са силно повлияни от португалците. Съвременната християнска култура в Гоа най-добре може да се опише като англицистка индо-латинска. Мангалорийските католици произлизат най-вече от гоански католически заселници, които са мигрирали в Южна Канара от Гоа, щат на север от Канара, между 1560 и 1763 по време на Инквизицията в Гоа и войните между Португалия и Марата. След миграцията в Мангалор те приели местната мангалорска култура, но и запазили много от гоанските си обичаи и традиции. Християнството в други части на Индия се разпространява под колониалния режим на холандците, датчаните, французите и най-вече англичани от средата на XVII век до времето на Индийската независимост през 1947. Християнската култура в тези колониални територии е повлияна от религията и културата на съответните владетели.

Съвременната латинска християнска култура в Индия се повлиява значително от Англиканската култура в резултат на влиянието на някогашния Британски Радж. „Англиканската книга на общата молитва“ е широко използвана в богослуженивата в двете големи протестантски вероизповедания: Църква на южна Индия и Църква на Северна Индия. Християните се считат за едно от най-прогресиращите общества в Индия.

Уранските християни са силно повлияни от европейските традиции, което се счита за плюс в бизнес средите на Индия, което обяснява големия брой християни в корпоративния сектор. Християнската църква ръководи хиляди образователни институции, което допринася за подсилването на християнската култура в Индия.

Религията играе ключове роля в ежедневния живот на християните в Индия. Индия е на 15-о място по посещение на църквите. Религиозните шествия и карнавали се празнуват от католици. Градовете с преобладаващо християнско населене почитат дни на покровителя. Както и в други части на света, Коледа е най-важният празник за християните в Индия. Англо-индийските коледни украшения (топки), с които се декорират големите градове са отличителна черта на индийската християнска култура. Разпети петък е национален празник. Денят на всички души е друг празник, почитан от повечето християни в Индия. Повечето протестантски църкви празнуват фестивали на жътвата, обикновено в края на октомври или началото на ноември. Християнските сватби в Индия отговарят на традиционната бяла сватба. Въпреки това не е обичайно за християнските булки, особено в южната част, да носят традиционна бяла рокля сари. Многозинството от протестантки и част от католичките булки в Индия не носят бинди (червена точка на челото) и следователно могат лесно да се отличат от индуистките булки.

Конфликти

Хинду-християнски конфликт

Исторически хиндуистите и християните са живеели в относителен мир от самото идване на християните в Индия в началото на пътвото хилядолетие. В области, където християнството е съществувало в предевропейски времена, като Керала, хиндуски царе и земевладелци дарявали земя, на която да се построят църкви. Пристигането на европейските колонизатори води до мащабна мисионерска дейност в Южна и Североизточна Индия. Много местни култури са християнизирани. Гоанската инквизиция се счита за повратна в историята на Гоа, защото тогава са унищожени близо 300 индуистки храма.

След убийството на Суами Лакшманананда, индуистки монах и много почитан духовен лидер, посветил живота си на благосъстоянието на племето, напрежението между двете общества се разпалва през 2008 година.

Наблюдава се нарастване на анти-християнското насилие през последните години, особено в щатите на Одиша; което обикновено се извършва от опозицията на Петдесятничеството. Актовете на насилие включват палежи на църкви, насилствено пре-превръщане на християни в индуисти, разпространение на заплашителни текстове, горене на Библии, изнасилвания на монахини, убийства на християнски свещеници и унищожаване на християнски училища, колежи и гробища. На 22 януари 1999 година австралийският мисионер Грахам Стайн и двамата му синове са изгорени до смърт от банда, докато спели в комбата си в Манохарпур в Кеонджар, Одиша, Индия. В годишния доклад за правата на човека за 1999 г. Държавният департамент на САЩ разкритикува Индия за „повишаването на насилието срещу християните“. В доклада за насилието срещу християните са изброени над 90 акта на насилие срещу християни, като се започне от унищожаване на религиозна собственост и се стигне до насилие срещу християните поклонници. Щатите Раджастан, Мадхя Прадеш, Химачал Прадеш и Тамил Наду приемат закони, които налагат ограничения върху принудените религиозни покръствания, в резултат на общто напрежение между християни и индуси. Законът е приет в Тамил Наду, но по-късно е отменен.

В наши дни мюсюлманите в Индия, които приемат християнството, са често подлагани на тормоз, заплахи и атаки от страна на мюсюлманите. В Джаму и Кашмир, единственият индийски щат с мюсюлманско мнозинство, покръстителят и мисионер на име Башир Тантрей е убит от войнствени ислямисти през 2006 година.