Направо към съдържанието

Християнски татуировки в Босна и Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Християнските татуировки в Босна и Херцеговина са били широко разпространен обичай сред хърватската католическа общност в Босна и Херцеговина по време на османското владичество в периода 1463 – 1878[1] и до началото на 20 век.

Рисунка на босненска хърватка, чиито ръце и гърди са татуирани според обичая

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Практиката за татуиране на християнски символи сред хърватите католици става масова по време на османското владичество в Босна и Херцеговина. Най-вероятно знаейки за османската система на кръвния данък, католиците започват да татуират децата си с християнски символи, за да ги спасят от евентуален турски плен, където били продавани като прислужници или били обучавани в еничарския корпус. Хърватските жени също започват да се татуират с християнски символи, с надеждата това да ги предпази от вземане в плен или попадането им в нечий турски харем.

Дори и в наши дни, макар и много рядко, хърватските жени в някои части на Босна (и Херцеговина) татуират ръцете си и други видими части от тялото с християнски символи (обикновено с малък кръст) и стечки​​, както и челото, бузите, китката или под врата. Това е много стар обичай, който се е практикувал изключително от християните католици, и е имал специално значение в периода на османското владичество. Този обичай се е срещал и преди това още в древни времена. Така например гръцкият историк Страбон (1 век пр.н.е.) споменава за практиката за татуиране сред жителите на областта[2]. Според друг източник от епохата това било стар илирийски обичай.[3] В края на 19 век археологът Чиро Трухелка проучва тези типове татуировки и е първият, който издава публикации по темата и публикува техни илюстрации.[4][5]

Подобен обичай е документиран и в Гърция сред влашката общност, наречен ставротипома. Влашките жени татуирали символа на кръста в ниската част на челото и в началото на носа. Причината, поради която се татуирали, е че така заявявали себе си като (православни) християни пред турците, надявайки се че по този начин ще избегнат преследване от страна на мюсюлманите.[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Early Age of Greece; Cambridge University Press, p493-496
  2. ↑ Ćiro Truhelka:Die Tätowirung bei den Katholiken Bosniens und der Hercegovina (публикувана в Wissenschaftliche Mittheilungen Aus Bosnien und der Hercegovina, herausgegeben vom Bosnisch-Hercegovinischen Landesmuseum in Sarajevo, redigiert von Dr. Moriz Hoernes, Vierter Band, Wien 1896)
  3. ↑ Albania and the Albanians: selected articles and letters 1903 – 1944, by M. Edith Durham, Harry Hodgkinson, Bejtullah D. Destani
  4. ↑ Truhelka, Ciro. Wissenschaftliche Mittheilungen Aus Bosnien und der Hercegovina: „Die Tätowirung bei den Katholiken Bosniens und der Hercegovina.“ Sarajevo; Bosnian National Museum, 1896.
  5. ↑ Lipa, Aida. The Austro Hungarian Period in Bosnia and Herzegovina: Cultural Politics in Bosnia and Herzegovina and the Creation of the Western Type of Art Архив на оригинала от 2012-03-20 в Wayback Machine..
  6. ↑ www.vlahoi.net // Архивиран от оригинала на 2011-07-05. Посетен на 2011-04-26.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Християнски_татуировки_в_Босна_и_Херцеговина&oldid=12137402“.