Христиан (Насау-Диленбург)

Христиан Christian von Nassau-Dillenburg
княз на Насау-Диленбург
Роден	12 август 1688 г. Диленбург, Федерална република Германия
Починал	28 август 1739 г. Федерална република Германия
Погребан	Диленбург, Федерална република Германия
Религия	Калвинизъм
Семейство
Род	Дом Насау
Баща	Хайнрих фон Насау-Диленбург
Братя/сестри	Вилхелм II Шарлота Амалия фон Насау-Диленбург
Христиан в Общомедия

Кристиан фон Насау-Диленбург (на немски: Christian von Nassau-Dillenburg; * 12 август 1688, дворец Диленбург; † 28 август 1739, Щрасеберсбах, днес част от Дицхьолцтал) е княз на Насау-Диленбург от 1724 г. до смъртта си. Той е последният от неговата линия, която започва през 1606 г. с граф Георг фон Насау-Диленбург.

Биография

Той е син на княз Хайнрих фон Насау-Диленбург (1641 – 1701) и съпругата му принцеса Доротея Елизабет от Силезия-Лигница-Бриг (1646 – 1691), дъщеря на херцог Георг III фон Бриг и София Катерина фон Силезия-Мюнстерберг-Оелс.

Кристиан следва в университета в Лайден, където се интересува от математика. През 1708 г. той влиза като майор на инфантерията в холандската войска. През 1711 г. е полковник и се бие в Испанската наследствена война. През 1713 г. той се връща в Германия и резидира в Хадамар.

През 1724 г. Кристиан наследява по-големия си брат Вилхелм II. Като глава на Отонската линия той сключва през 1736 г. наследствен договор с Карл Август фон Насау-Вайлбург от Валрамската линия, за да се избегне по-нататъшно раздробяване на страната.

След няколко години Кристиан умира по време на лов. Неговите владения са поделени между Вилхелм IV фон Насау-Диц и Вилхелм Хиацинт фон Насау-Зиген.

Фамилия

Кристиан се жени на 15 април 1725 г. в двореца „Ораниенщайн“ в Диц за принцеса Изабела фон Насау-Диц (* 22 януари 1692; † 18 септември 1757), дъщеря на княз Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц и принцеса Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау. Бракът е бездетен.

Литература

• Ludwig Götze: Christian (Fürst zu Nassau-Dillenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 171.