Хрисанта Попарсова
Хрисанта Попарсова | |
българска учителка и революционерка | |
Родена |
около 1880 г.
|
---|---|
Починала | около 1947 г.
|
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Научна дейност | |
Работила в | Солунска българска девическа гимназия |
Семейство | |
Съпруг | Петър Попарсов |
Хрисанта Настева, по мъж Попарсова (изписване до 1945 година: Хрисанта Настева попъ Арсова), е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е около 1880 година[1] в град Битоля, тогава в Османската империя. В 1894 година завършва с IV випуск Солунската българска девическа гимназия.[2] Българската екзархия я назначава за учителка в Солун. Към 1900 година е учителка в началното училище в солунската махала „Свети Атанасий“ за момчета и момичета.[3] След Солунските атентати жилището ѝ е обискирано от местните власти, докато е квартирантка при българския революционер Иван Велков.[4] В 1904/1905, 1906/1907 и в 1908-1913 година е учителка в Солунската българска девическа гимназия. В 1910/1911 и 1912/1913 година е учителка и в Третокласното девическо училище и началничка на пансиона.[5]
След Балканските войни се премества в България. Неин съпруг е видният български революционер и общественик Петър Попарсов. Заселват се в Костенец, където учителстват от 1914 година.[6]
Умира около 1947 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 201.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 159.
- ↑ Основни училища. Сведения за българските училища в Солун за 1900 г. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 18 юни 2021 г.
- ↑ Raichevsky, Stoyan. The Genocide Against Bulgarians in the 20th Century. Bulgarian bestseller, 2006. p. 89. (на английски)
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 369-370.