Направо към съдържанието

Храстовидна карагана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Храстовидна карагана
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Galegeae
род:Caragana
вид:Храстовидна карагана (C. frutex)
Научно наименование
K.Koch
Синоними
Храстовидна карагана в Общомедия
[ редактиране ]

Храстовидна карагана (Caragana frutex) е палеарктично растение от рода Карагана, семейство Бобови. В България растението е известно със своя подвид Caragana frutex mollis (M. Bieb.) Kuzmanov.

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Растението е разпространено в степната зона на Евразия от Централна и Източна Европа през района на Кавказ, Централна Азия, западен Китай, Монголия до Якутия в Сибир.[2]

В България растението е критично застрашено и е разпространено в северната част и основно в североизточната. Най-многочислен е броят в района на Кабиюшка могила (стотици индивиди). Наблюдава се по десния бряг на река Каменица в землището на село Златна нива на около 300 m източно от кариерата (2 индивида), в местността „Таушан тепе“ край село Невша, където е най-голямото находище с площ от около 1 ha. В централната част на Дунавската равнина се открива в местността „Черната могила“ до село Драгомирово (стотици растения върху площ от около 0,2 ha) и от село Трънчовица (4 растения при около 200 m н.в.) Съществува хербарен образец, събран през 1976 г. от района на добруджанското село Попгруево, но след това находището не е потвърждавано.

Храстовидната карагана вирее по сухи каменисти места и терени с ерозирани карбонатни почви. Среща се в малочислени популации, вариращи в границите от два до няколкостотин индивида.

Растението се среща под формата на храст с височина до 1,5 m, рядко 2–3 метра. Кората му е тъмнозелена и гладка. Листата са чифтоперести, с две двойки листчета, дълги 5–25 mm и широки 2–15 mm. Листенцата са обратнояйцевидни, в основата клиновидностеснени, а на върха закръглени. Отгоре са по-тъмни, а отдолу са по-светлозелени. Цветовете са единични и рядко са по 2–3 в снопчета. Прикрепени са в пазвите на листата. Венчето е дълго 15–25 mm, яркожълто и голо. Семената са с бъбрековидна или лещовидна форма с дължина 3–4 mm. Бобчетата са наредени в кафеникава шушулка и на цвят също са кафяви. Растението цъфти през април и май, а плодовете узряват през юли и август.