Храстовиден очиболец
| Храстовиден очиболец | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Rydb., 1898 | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Храстовиден очиболец в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Храстовидният очиболец (Potentilla fruticosa) е храст от семейство Розови.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Поради много широкия си ареал (виж Разпространение) и голямата приспособяемост, има големи разлики във външния си вид. Има няколко подвида, много култивирани сортове и хибриди с други видове очиболец[1].
На височина достига до 2 м при благоприятни условия[2], а в Сибир и по високите планини рядко доближава 1 м.
Кората е червеникава и понякога леко се сивее[1].
Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери – от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 – 3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове – оранжеви, червени, розови, дори бели[3].
В България достига височина до 1 м и цъфти от май до септември. Глациален реликт.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е из целия умерен пояс на Северното полукълбо – Европа, Азия, Северна Америка[2]. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местностите Раково дере и Беглика, община Батак, Западни Родопи. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Заема най-различни биотопи – гори, лесостепи, планини. Не е взискателен към вида на почвите – може да вирее на песъчливи, хумусни или глинести. Също така не е придирчив към киселинноста и може да се развива на кисели, неутрални или алкални почви. Единственото изискване е почвата да е отцедлива[4].
Според описанието на сайта Plants For A Future[4], понася силни ветрове, но не и морски въздух. Въпреки това в Швеция е разпространен на островите Йоланд и Готланд в Балтийско море. Едно от имената му на шведски съдържа определението йоландски – „йоландсток“ (Ölandstok). Карл Линей го намира през 1741 г. точно на Йоланд и го класифицира през 1753 г.
-
Цъфтящ храст -
Плод
.jpg)
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Използва се като декоративно растение[5].
В Далечния изток (Сибир, Манджурия) се използва като чай и така се казва – курилски чай[2].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Naturhistoriska riksmuseet – Den virtuella floran: Potentilla fruticosa L. – Tok (на шведски)
- ↑ а б в WebСад – Лапчатка кустарниковая ((ru))
- ↑ Описание сортов Лапчатки
- ↑ а б Plants For A Future – Potentilla fruticosa
- ↑ Енциклопедия България, т.4 М-О, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 791
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- USDA Plant database – PLANTS Profile for Dasiphora fruticosa ssp. floribunda (shrubby cinquefoil) (на английски, има снимки)
- Yale University – Eriksson et al, The phylogeny of Rosoideae (Rosaceae) based on sequences of the internal transcribed spacers (ITS) of nuclear ribosomal DNA and the trnL/F region of chloroplast DNA Архив на оригинала от 2007-07-10 в Wayback Machine. ((en))
| ||||||||
