Направо към съдържанието

Хорасански път

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там – към страните от Средна Азия и Китай.

Маршрут

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Хорасанския път от Багдад до Рей, (според Ибн Хордадбех) с разстояния, измервани във фарсахи

Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион.[1] Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.[2] Според тях пътят между Багдад и Нишапур в Хорезъм възлиза на 309 фарсаха или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мисия на ибн Фадлан през 921 г. в първата част от пътуването си. [3].

Карта на пътя от Рей до Нишапур, с разстояния във фарсахи

Спирки: Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на Кръглия град на Ал-Мансур в Багдад.[4]

  • Нахраван – първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, „Мост Нахраван“), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към Бакуба.[5] 
  • Даскара – следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик („Царска Даскара“), идентифицирана със сасанидския град Дастагирд. 
  • Джалаула, построен около голям мост, пресичащ реката Дияла,
  • Ханакин, също с голям мост, 
  •  Каср Ширин, „Замъка на Ширин“, наречен в чест на съпругата на сасанидския шах Хосров II.[6]
  •  Хулван, където пътят напуска Месопотамската равнина и навлиза в планината Загрос и провинция Джибал през едноименния проход.[7]
  • Киринд и близкото село Хустан – мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
  • Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
  •  Kерманшах в равнината Махидащ. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.[8]
  •  Хамадан
  •  Саус, където Хорасанския път обръща хода си на север,
  •  Ар-Рай, а оттам преминава в източно направление.[9]
  • Хувар,
  • Каср ал-Милх („Соления замък“)
  • Рас ал-Калб („Куча глава“, отъждествяван с Лазгирд),
  •  Семнан,
  •  Дамган,
  • Ал-Хадада („Ковачницата“, дн. Мехмандуст)
  •  Бастам, след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.[10]
Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период

След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен „Пътя на керваните“, който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или „Пощенски път“ покрай пустинята Дашт-е Кевир през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и Сабзевар, отново до Нишапур.[11] Малко след Нишапур, при Каср ал-Рих („Замъка на вятъра“), пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до Херат, където се разклонява още повече на изток към Гор, или през Фарах на юг към Зарандж в днешен Афганистан.[12] Североизточния клон води към Машхад, Тус, Маздаран и Сарахс, а по-нататък достига Мерв Велики и Мерв ал-Руд. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на Амударя в Aмол и достига Бухара и Самарканд. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към Балх на североизток и към Tермес отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към Чаганиан и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.[13] От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до Хорезъм и Аралско море.[14] От Самарканд, пътят прекосява Согдийската река и води към Заамин в Усрушана, източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към Шаш по долното течение на Сърдаря и на изток по горното течение на реката във Ферганската долина и към Китай.[15]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Le Strange 1905, с. 9.
  2. ↑ Le Strange 1905, с. 12, 85.
  3. ↑ Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992 // Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 2018-09-13.
  4. ↑ Le Strange 1905, с. 31.
  5. ↑ Le Strange 1905, с. 59 – 61.
  6. ↑ Le Strange 1905, с. 62 – 63.
  7. ↑ Le Strange 1905, с. 63, 191.
  8. ↑ Le Strange 1905, с. 191 – 192.
  9. ↑ Le Strange 1905, с. 228.
  10. ↑ Le Strange 1905, с. 364, 367 – 368.
  11. ↑ Le Strange 1905, с. 430.
  12. ↑ Le Strange 1905, с. 430 – 431.
  13. ↑ Le Strange 1905, с. 430 – 431, 472.
  14. ↑ Le Strange 1905, с. 472.
  15. ↑ Le Strange 1905, с. 475, 488.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Khurasan Road в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Карта
Спирки от пътуването на ибн Фадлан през 921 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хорасански_път&oldid=12070141“.