Направо към съдържанието

Хокон IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хокон IV Хоконсон
крал на Норвегия
печатът на Хокон IV, датиран от 1247/1248 г.
Информация
Управление1217- 1263
Роден
1204 г.
Починал
16 декември 1263 г. (59 г.)
ПредшественикИнге II Бордсон
НаследникМагнус VI Лагабьоте
Семейство
БащаХокон III Свересон
МайкаИнга
Хокон IV Хоконсон в Общомедия

Хокон IV Хоконсон (на старонорвежки: Hákon Hákonarson; на норвежки: Håkon Håkonsson), наричан също Хокон Стария (за да бъде разграничаван от своя син Хокон Младия, който за известен период управлявал заедно с него), е крал на Норвегия от 1217 до 1263 г. Неговото управление продължило цели 46 години и било едно от най-продължителните в историята на Норвегия (по-дълго е било само управлението на Харал Прекраснокосия).[1]

Биркебайнерите отнасят малкия Хокон на сигурно място

В последните месеци преди смъртта си Хокон III Свересон живеел с наложницата си Инга, известно било в тесен кръг, че при смъртта му тя носела дете от него. Страхувайки се за живота на детето си, Инга родила малкия Хокон в пълна секретност във Фьолкинсборг през март или април 1204 г.[2] През следващата зима потърсила подкрепа от верни биркебайнери, тъй като не било възможно дълго да се пази в тайна раждането на детето в несигурната обстановка на бушуващата гражданска война. През 1206 г. детето било дадено на Инге Бордсон, който му осигурил закрила и го отгледал в двора си заедно със собствения си син Гуторм. Когато през 1217 г. крал Инге Бордсон умира, неговият син Гуторм е отстранен и биркебайнерите избират за свой крал Хокон.

Борба с претендентите

[редактиране | редактиране на кода]

По това време враговете на Хокон Хоконсон и немалочислените претенденти за трона изказват съмнения относно произхода му и неговите права над престола, което налага майка му Инга през 1218 г. да се подложи на изпитание с нагорещено желязо, за да докаже истинността на своите твърдения. Изпитанието е преминато успешно в Берген пред висшите духовни лица на църквата.

В следващите години Хокон успява да сложи край на продължилата близо век гражданска война в Норвегия и да установи една силна монархия като e официално признат от папа Инокентий IV и коронован в Берген на 29 юли 1247 г.

От 1240 г., когато на практика започва самостоятелното управление на Хокон Хоконсон, и чак до смъртта му през 1263 г. следва един от най-благодатните периоди на мир и сигурност в държавата, известен и като време на величие. Хокон слага ред във финансите, присъединява към държавата Исландия, Гренландия и някои датски територии, развива външната търговия и покровителства изкуствата. В края на управлението му се стигнало до изостряне на отношенията с Шотландия за контрола над Хебридските острови, което след внезапната смърт на Хокон на 16 декември 1263 довело и до загубата на тези територии от Норвегия в полза на Шотландия.

От брака си с Маргарет Скулесдатер (дъщерята на Скуле Бордсон) Хокон Хоконсон има трима сина и дъщеря[3]:

  • Олаф (починал като дете);
  • Хокон, наречен Младши в отличие от баща си, който управлявал заедно с него от 1240 до смъртта си през 1257 г.;
  • Магнус VI Лагабьоте, управлявал съвместно с баща си между 1257 и 1263 г., а след това самостоятелно до 1280 г.
  • Кристин Хоконсдатер (1234-1262), омъжена за инфанта Филипе Кастилски (1231-1274), брат на крал Алфонсо X. Няма деца.[4]

Извънбрачни деца:

  • Сигурд (починал в 1252 г.)[5];
  • Сесилия (починала в 1248 г.), омъжена за Грегориус Андресон, а след като през 1246 г. останала вдовица се омъжва за Харалд Олафсон, крал на остров Ман (1237—1248). Двамата умират през 1248 г. при удавяне на връщане от пътуване до Британия.[6]
  • Sverre Bagge, 1996, „From Gang Leader to the Lord's Anointed: Kingship in Sverris saga and Hakonar saga Hakonarsonar“, Odense University, ISBN 87-7838-108-8, ISSN 0108-8408, Volume 8
  • „A history of Scandinavia: Norway, Sweden, Denmark, Finland, and Iceland“, T.K.Derry, 2000, University of Minnesota, ISBN 978-0-8166-3799-7
  1. Guhnfeldt, Cato (19 октомври 2011). "Da birkebeinerne skapte historie". Aftenposten (in Norwegian)
  2. Guhnfeldt, Cato (19 октомври 2011). "Da birkebeinerne skapte historie". Aftenposten (in Norwegian)
  3. Keyser, 1870, p. 230
  4. "Kristin Håkonsdatter". Norsk biografisk leksikon (in Norwegian). Store norske leksikon.
  5. Keyser, 1870, p. 230
  6. Orfield & Boyer, 2002, p. 138.
Инге II Бордсон
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1217 – 1263)
Магнус VI Лагабьоте