Хокон IV
Хокон IV Хоконсон | |
крал на Норвегия | |
печатът на Хокон IV, датиран от 1247/1248 г. | |
Информация | |
---|---|
Управление | 1217- 1263 |
Роден | 1204 г.
|
Починал | 16 декември 1263 г.
|
Предшественик | Инге II Бордсон |
Наследник | Магнус VI Лагабьоте |
Семейство | |
Баща | Хокон III Свересон |
Майка | Инга |
Хокон IV Хоконсон в Общомедия |
Хокон IV Хоконсон (на старонорвежки: Hákon Hákonarson; на норвежки: Håkon Håkonsson), наричан също Хокон Стария (за да бъде разграничаван от своя син Хокон Младия, който за известен период управлявал заедно с него), е крал на Норвегия от 1217 до 1263 г. Неговото управление продължило цели 46 години и било едно от най-продължителните в историята на Норвегия (по-дълго е било само управлението на Харал Прекраснокосия).[1]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]В последните месеци преди смъртта си Хокон III Свересон живеел с наложницата си Инга, известно било в тесен кръг, че при смъртта му тя носела дете от него. Страхувайки се за живота на детето си, Инга родила малкия Хокон в пълна секретност във Фьолкинсборг през март или април 1204 г.[2] През следващата зима потърсила подкрепа от верни биркебайнери, тъй като не било възможно дълго да се пази в тайна раждането на детето в несигурната обстановка на бушуващата гражданска война. През 1206 г. детето било дадено на Инге Бордсон, който му осигурил закрила и го отгледал в двора си заедно със собствения си син Гуторм. Когато през 1217 г. крал Инге Бордсон умира, неговият син Гуторм е отстранен и биркебайнерите избират за свой крал Хокон.
Борба с претендентите
[редактиране | редактиране на кода]По това време враговете на Хокон Хоконсон и немалочислените претенденти за трона изказват съмнения относно произхода му и неговите права над престола, което налага майка му Инга през 1218 г. да се подложи на изпитание с нагорещено желязо, за да докаже истинността на своите твърдения. Изпитанието е преминато успешно в Берген пред висшите духовни лица на църквата.
В следващите години Хокон успява да сложи край на продължилата близо век гражданска война в Норвегия и да установи една силна монархия като e официално признат от папа Инокентий IV и коронован в Берген на 29 юли 1247 г.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]От 1240 г., когато на практика започва самостоятелното управление на Хокон Хоконсон, и чак до смъртта му през 1263 г. следва един от най-благодатните периоди на мир и сигурност в държавата, известен и като време на величие. Хокон слага ред във финансите, присъединява към държавата Исландия, Гренландия и някои датски територии, развива външната търговия и покровителства изкуствата. В края на управлението му се стигнало до изостряне на отношенията с Шотландия за контрола над Хебридските острови, което след внезапната смърт на Хокон на 16 декември 1263 довело и до загубата на тези територии от Норвегия в полза на Шотландия.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]От брака си с Маргарет Скулесдатер (дъщерята на Скуле Бордсон) Хокон Хоконсон има трима сина и дъщеря[3]:
- Олаф (починал като дете);
- Хокон, наречен Младши в отличие от баща си, който управлявал заедно с него от 1240 до смъртта си през 1257 г.;
- Магнус VI Лагабьоте, управлявал съвместно с баща си между 1257 и 1263 г., а след това самостоятелно до 1280 г.
- Кристин Хоконсдатер (1234-1262), омъжена за инфанта Филипе Кастилски (1231-1274), брат на крал Алфонсо X. Няма деца.[4]
Извънбрачни деца:
- Сигурд (починал в 1252 г.)[5];
- Сесилия (починала в 1248 г.), омъжена за Грегориус Андресон, а след като през 1246 г. останала вдовица се омъжва за Харалд Олафсон, крал на остров Ман (1237—1248). Двамата умират през 1248 г. при удавяне на връщане от пътуване до Британия.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Sverre Bagge, 1996, „From Gang Leader to the Lord's Anointed: Kingship in Sverris saga and Hakonar saga Hakonarsonar“, Odense University, ISBN 87-7838-108-8, ISSN 0108-8408, Volume 8
- „A history of Scandinavia: Norway, Sweden, Denmark, Finland, and Iceland“, T.K.Derry, 2000, University of Minnesota, ISBN 978-0-8166-3799-7
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Guhnfeldt, Cato (19 октомври 2011). "Da birkebeinerne skapte historie". Aftenposten (in Norwegian)
- ↑ Guhnfeldt, Cato (19 октомври 2011). "Da birkebeinerne skapte historie". Aftenposten (in Norwegian)
- ↑ Keyser, 1870, p. 230
- ↑ "Kristin Håkonsdatter". Norsk biografisk leksikon (in Norwegian). Store norske leksikon.
- ↑ Keyser, 1870, p. 230
- ↑ Orfield & Boyer, 2002, p. 138.
|
Инге II Бордсон | → | Крал на Норвегия (1217 – 1263) | → | Магнус VI Лагабьоте |