Ходинска трагедия

Ходинска трагедия
	Ходинска трагедия
	Тълпата в Ходинка, акварел,; Владимир Маковски (1899)
Информация
Дата	18 май 1896 г.
Час	06:00 – 06:15
Местоположение	Ходинско поле
Координати
Познато също като	Ходинската катастрофа
Участници	многохилядно множество московчани и гости
Причина	паника на тълпата в борба за подаръци
Жертви	1379 убити ; над 1300 ранени
Материални щети	90 000 рубли
Първи репортер	Владимир Гиляровски
Заснето от	Камил Серф
Заподозрени	Великият херцог Алексей Романов
Осъждане	п-к Александър Власовский, обер-полицейместер на Москва
	Ходинска трагедия в Общомедия

Ходинската трагедия в Москва в ранната сутрин на 18 май 1896 г. довежда до смъртта на 1379 души и до раняването на хиляди.

Причинена е от блъсканица, породена от масова паника на тълпата от хора, борещи се за безплатни подаръци по случай коронясването на император Николай II.

Организация

Ходинското поле се е намирало в Северозападната покрайнина на Москва (началото на съвременния Ленинградски проспект) и е било учебен плац за войските на московския гарнизон или за провеждане на народни празненства. Теренът е бил неравен, както заради различни изкопи, така и поради махнати по-рано временни метални павилиони.

За празненствата по случай на коронацията са изградени много временни арени, лавки, вкл. 20 дървени бараки за раздаването на общо на 30 000 бурета бира и на медовина, и 150 места за раздаване на 400 000 подаръчни комплекта.

Подаръчните комплекти са се състояли от украсена възпоменателна емайлирана чаша, хлебче, колбас, торба със сладкиши, покривка и специална торба. Предвидено било и да се раздадат и паметни монети.

За охраната на събитието са ангажирани около 1800 полицаи.

Подаръчна чаша
Подаръчна бисквита
Подаръчна кърпа

Развитие

Празненството било насрочено за 10 часа на 18 май. Още от вечерта на предния ден към мястото се стичат хора от Москва и от околността, които са привлечени от щедрите и ценни подаръци. До ранната сутрин към 5.00 часа, по някои оценки се събират над 400 000 души.

В 6.00 часа се разнася мълниеносен слух, че раздавачите на подаръците заделят от тях за свои хора, и че определеното количество няма да е достатъчно за всички. Изнервената тълпа се втурва към местата за получаване на подаръци и започва борба. Уплашените служители опитват да хвърлят подаръците към тълпата, което още повече усилва паниката и насилието, а охраняващите полицаи нямат възможност да се намесят ефективно. При това безредие много хора падат на земята или в рововете на терена, където са смазани от идващите зад тях, или са притиснати към постройките, при което умират от задушаване.

Въпреки трагедията, празненствата продължават в 14.00 часа на друг участък, а мястото на трагедията бързо е разчистено.

Последици

Общият брой на загиналите се оценява на 1379 души, а над 1300 души са получили различни по вид наранявания.

Николай Александрович и неговата съпруга Александра Фьодоровна дълбоко преживявали случилото се. Тяхното първо желание било да отменят бала в чест на коронацията, който трябвало да се проведе при френския посланик, както и останалите празненства. Но царят е заложник на етикета и протокола. На императора било казано, че отмяната на празненствата би било обида от дипломатическа гледна точка и че балът в чест на коронацията е нужен за укрепване на отношенията между държавите. Николай Александрович неохотно се съгласил, но и той, и Александра Фьодоровна прекарали целия ден в московските болници, посещавайки ранените.

Голяма част от загиналите, които не са разпознати, са погребани в братска могила на Ваганковското гробище, а до нея същата година е издигнат възпоменателен паметник.

Императорското семейство отделя 90 000 рубли за помощ на пострадалите в болниците, но е обвинявано за неадекватно отношение към трагедията. Императорът е наречен от народа „Кървавият“, а Великият херцог Сергей Александрович Романов „княз Ходински“. Полковник Александър Власовский, обер-полицейместер на Москва, е освободен от длъжност.

В литературата

„Худинка“ (1910) – разказ, Лев Толстой
„В толпе“ (?) – разказ, Фьодор Сологуб
„От двуглавого орла к красному знамени“ (1921 – 1922) – роман, Пьотър Краснов
„Животът на Клим Самгин“ (1925 – 1936) – роман, Максим Горки
„Нечиста сила“ (1979) – роман, Валентин Пикул
„Утоли моя печали“ (1997) – роман, Борис Василев
„Коронация“ (2000) – роман, Борис Акунин

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Давка на Ходынском поле“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.