Ходене по мъките (филмова поредица)

Ходене по мъките
	Ходене по мъките
Хождение по мукам
Режисьори	Григорий Рошал
Сценаристи	Григорий Рошал; Борис Чирсков
Базиран на	„Ходене по мъките“ от Алексей Николаевич Толстой
В ролите	Руфина Нифонтова; Нина Веселовская; Николай Гриценко; Вадим Медведев
Музика	Дмитрий Кабалевски
Оператор	Леонид Косматов
Разпространител	Мосфилм
Жанр	военен; драма
Премиера	1957 – 1959
Времетраене	308 минути
Страна	СССР
Език	руски
Цветност	цветен
Външни препратки
	IMDb

„Ходене по мъките“ (на руски: Хождение по мукам) е съветска трилогия, заснета от Мосфилм в периода 1957- 1959 година, екранизация на едноименната трилогия на Алексей Толстой. Състои се от три отделни филма- „Сестри“ (1957 година), „Осемнайсета година“ (1958 година) и „Навъсено утро“ (1959 година), явяващи се адаптации на трите тома на романа.

Сюжета на трилогията следва съдбата на две сестри на фона на разпадащата се Руска империя и последвалата Гражданска война.

„Сестри“

„Сестри“ (на руски: Сёстры) е първия филм от трилогията, заснет през 1957 година.

Сюжет

1914 година. Катя (Руфина Нифонтова) пътува заедно с поета Алексей Бессонов (Владлен Давидов) към дома на Телегин (Вадим Медведев), където ще се състои прием. Катя се запознава с Телегин и между тях се пораждат чувства. Сестрата на Катя, Даша (Нина Веселовская) вече се е срещала с Телегин веднъж през есента. Катя е омъжена за адвоката Николай Смоковников (Виктор Шарлахов). На един от приемите в дома им, тя се обяснява в любов на Бессонов. Телегин става свидетел на стачка в завода и масов разстрел. Даша отива при Бессонов и след дълъг разговор с него, решава да убеди Катя да признае за изневярата на съпруга си. Сестрите се разделят и напускат Петербург. Катя заминава за Париж, а Даша отива при баща им, Дмитрий Булавин (Владимир Муравьов) в Самара. На парахода, с който пътува, тя отново среща Телегин.

В дома на баща си Даша научава за началото на Първата световна война. Той я изпраща в Крим да открие съпруга на сестра си, който да избави Катя от душевните и терзания в Париж. В Крим Даша е придружена от Бессонов, който една вечер прониква в спалнята и, но тя го прогонва. Там я посещава Телегин, който е пристигнал да се сбогува с нея преди заминаването си за фронта.

Даша получава известие, че Телегин е изчезнал безследно и започва работа като медицинска сестра. Междувременно, Катя се завръща в Русия и се събира със съпруга си в Москва. Там една вечер Смоковников довежда в дома им Рощин (Николай Гриценко). В това време Телегин е в плен и след бунт, предизвикан от самоубийството на един руски офицер, е изправен пред трибунал, от който смята да избяга. Катя също започва работа като медицинска сестра. Рощин зачестява посещенията си в дома на сестрите. Настъпва 1917 година. Една вечер Рощин пристига, за да се сбогува с Катя преди постъпването си в армията и те признават чувствата си един на друг. Избягалият Телегин пристига в Москва и намира Даша в болницата.

Телегин заминава за Петербург, където се провеждат многолюдни демонстрации. По време на Февруарската революция, Даша и Телегин са в Москва, където стават свидетели на заседанията на Съвета на работническите депутати. Двамата се оженват и се нанасят в полупразен апартамент в Петербург. В това време, Смоковников е на фронта, където агитира войниците да се разбунтуват и е екзекутиран. След погребението, Катя изпада в дълбока депресия и само неочакваната поява на Рощин я спасява от самоубийство. По-късно, в Петербург сестрите шпионират Рощин, който пристига на прощална вечеря, преди постъпването си в доброволческия отряд. Даша съобщава на Телегин, че очакват дете, а по разбунтувалия се Петербург маршируват матроси.

В ролите

Руфина Нифонтова като Катя
Нина Веселовская като Даша
Вадим Медведев като Телегин
Николай Гриценко като Рощин
Виктор Шарлахов като Николай Смоковников
Владимир Муравьов като Дмитрий Булавин
Владлен Давидов като Алексей Бессонов
Павел Винников като Тьоткин
Сергей Яковлев като Рубльов
Виктор Яковлев като Мелшин
Пьотр Модников като Жуков
Константин Немоляев като Семьон Говядин
Александър Лариков като Орешников
Зоя Василкова като Елизавета Расторгуева
Джема Фирсова като Нина Чародеева

Външни препратки

„Сестри“ в Internet Movie Database

„Осемнайсета година“

„Осемнайсета година“ (на руски: Восемнадцатый год) е втория филм от трилогията, заснет през 1958 година.

Сюжет

1918 година. В заснежения и лишен от провизии Петербург, Телегин среща работника Рубльов (Сергей Яковлев) на поредния съветски митинг. В студения апартамент, Даша преживява тежка депресия от загубата на детето си. Тя решава да се раздели с Телегин, който и без това заминава за Кубан, за да воюва на страната на Съветите.

Катя заминава за Ростов на Дон и във влака среща Алексей Красилников (Леонид Пархоменко), който е служил заедно с Рощин. Пристигнала там, Катя се скарва с Рощин и намира подслон при друг негов колега от армията, Тьоткин (Павел Винников). Рощин успява да се добере до позициите на Бялата армия, където се запознава с поручик Оноли (Михаил Козаков). Белите се опитват да превземат Екатеринодар, но в навечерието на атаката загива техния водач, генерал Корнилов. Рощин постепенно осъзнава мерзостта на белите, а новите му приятели започват да го подозират в шпионаж в полза на болшевиките.

В степите, Телегин среща отново Рубльов, който е изпратен там като командир на отряд от Сорокин (Евгений Матвеев), главен болшевишки комисар. Двамата отиват в щаба за да търсят помощ за полка „Пролетарска свобода“, но получават отказ от Сорокин. В щаба цари анархия и безхаберие, но Сорокин бързо обуздава нравите на войниците.

Поручик Оноли прострелва Рощин в гърба. Комисар Гимза изпраща Телегин в щаба на главното командване на болшевиките с посланието, че Сорокин се превръща в диктатор. Оноли отива при Катя и съобщава за гибелта на Рощин. Тя напуска Ростов с влак, където се заговаря с един германец и му дава адреса си. По-късно влака е нападнат от хора на Махно (Виталий Матвеев) и Катя е взета в плен. На помощ и се притича Красилников и я освобождава. Оцелелият след стрелбата Рощин отива при Тьоткин за да търси Катя. Разбирайки, че тя си е тръгнала, той се отправя след нея в Екатеринослав.

В ролите

Руфина Нифонтова като Катя
Нина Веселовская като Даша
Вадим Медведев като Телегин
Николай Гриценко като Рощин
Мая Булгакова като Агрипина Чебрец
Виктор Авдюшко като Иван Гора
Сергей Яковлев като Василий Рубльов
Павел Винников като Тьоткин
Виктор Яковлев като Мелшин
Евгений Матвеев като Сорокин
Виталий Матвеев като Нестор Махно
Григорий Кирилов като Беляков
Владимир Муравьов като Дмитрий Булавин
Леонид Пархоменко като Алексей Красилников
Михаил Козаков като поручик Оноли
Александър Смирнов като Теплов
Владимир Сез като Фон Меке
Константин Немоляев като Семьон Говядин
Тамара Чернова като Зинка
Джема Фирсова като Нина Чародеева

Външни препратки

„Осемнайсета година“ в Internet Movie Database

„Навъсено утро“

„Навъсено утро“ (на руски: Хмурое утро) е третия филм от трилогията, заснет през 1959 година.

В ролите

Руфина Нифонтова като Катя
Нина Веселовская като Даша
Вадим Медведев като Телегин
Николай Гриценко като Рощин
Мая Булгакова като Агрипина Чебрец
Виктор Авдюшко като Иван Гора
Павел Винников като Тьоткин
Виктор Яковлев като Мелшин
Любов Соколова като Анися
Наталия Кустинская като Маруся
Нона Мордюкова като Матрьона
Борис Андреев като матроса Чугай
Анатолий Соловьов като Ламугин
Виталий Матвеев като Нестор Махно
Владимир Белокуров като Льова Задов
Владимир Таскин като Чьорний
Олег Голубицкий като Михаил Шаригин

Външни препратки

„Навъсено утро“ в Internet Movie Database

Външни препратки

„Ходене по мъките“ на сайта Kino- Teatr

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хождение по мукам (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.