Хлоропирамин
| Хлоропирамин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₆H₂₀ClN₃ |
| Моларна маса | 289,135 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 59-32-5 |
| PubChem | 25295 |
| ChemSpider | 23628 |
| DrugBank | DB08800 |
| KEGG | D07195 |
| MeSH | C004664 |
| ChEBI | 94767 |
| ChEMBL | CHEMBL1194287 |
| ATC | D04AA09 |
| SMILES | CN(C)CCN(CC1=CC=C(C=C1)Cl)C2=CC=CC=N2 |
| InChI | InChI=1S/C16H20ClN3/c1-19(2)11-12-20(16-5-3-4-10-18-16)13-14-6-8-15(17)9-7-14/h3-10H,11-13H2,1-2H3 |
| InChI ключ | ICKFFNBDFNZJSX-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 2K3L8O9SOV |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Хлоропирамин в Общомедия | |
Хлоропираминът е химично вещество с формула C16H20ClN3. Лекарствено средство с противоалергичен, седативен, хипнотичен, спазмолитичен и антихолинергичен ефект.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Блокира H1-рецепторите и М-холинорецепторите и отслабва спазмогенния ефект на хистамина. При перорален прием се абсорбира бързо. Метаболизира се в черния дроб и се екскретира от бъбреците и червата.[2]
Противопоказен при бременност и кърмене. Възможни странични ефекти са летаргия, замаяност, забавени реакции, ксеростомия, гадене, болка в стомаха.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chloropyramine // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б в Хлоропирамин — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула