Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст

Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Chlodwig zu Hohenlohe-Schillingsfürst
	Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст Chlodwig zu Hohenlohe-Schillingsfürst
германски политик
	Портрет от Франц фон Ленбах (1896)
Роден	31 март 1819 г. Ротенбург на Фулда, Хесен, Германия
Починал	6 юли 1901 г. (82 г.) Бад Рагац, Санкт Гален, Швейцария
Религия	Католическа църква
Политика
Партия	няма
Семейство
Род	Хоенлое
Баща	Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст
Братя/сестри	Виктор I херцог фон Ратибор; Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст; Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Подпис
	Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст в Общомедия

Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, принц на Ратибор и Корвей (на немски: Chlodwig zu Hohenlohe-Schillingsfürst, Prinz von Ratibor und von Corvey, 31 март 1819 – 6 юли 1901) е германски, пруски и баварски държавник.

Между 1866 и 1870 година е министър-председател на Бавария. От 1894 до 1900 г. е райхсканцлер на Германската империя и министър-председател на Прусия.

Подписва Берлинския договор.

Дипломатически път

1866 – 1870 – министър-президент на Бавария
1874 – 1880 – посланик в Париж: подписва Берлинския договор
1885 – 1894 – губернатор на Елзас-Лотарингия, не успява да спечели населението на немска страна.
1894 – 1900 – канцлер на Германската империя, президент на Прусия

Биография

Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст е седмият княз на Хоенлое-Шилингсфюрст. Той е вторият от петте синове на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825). Внук е на княз Карл Албрехт II фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1742 – 1796).^[1]^[2]

От 1837 г. той следва право в Гьотинген, Бон, Лозана, Хайделберг и отново в Бон. От 1842 г. той започва дипломатическа кариера първо в Прусия, през август 1843 г. взема втория юридически изпит.

Фамилия

Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст се жени на 16 февруари 1847 г. в Рьоделхайм за принцеса Мария Антоанета Каролина Стефани фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (16 февруари 1829 – 21 декември 1897), дъщеря на княз Лудвиг Адолф Фридрих фон Сайн-Витгенщайн-Сайн (Пьотър Витгенщайн) (1799 – 1866). Те имат шест деца:^[3]

Елизабет Констанца Леонила Стефани (30 ноември 1847 – 26 октомври 1915)
Стефани Мария Антония (6 юли 1851 – 18 март 1882), омъжена за граф Артур фон Шьонборн-Визентхайд (1846 – 1915)
Филип Ернст II Мария (5 юни 1853 – 26 декември 1915), 8. княз на Хоенлое-Шилингсфюрст
Алберт Франц Доминикус (14 октомври 1857 – 13 април 1866), принц на Хоенлое-Шилингсфюрст
Мориц Карл Виктор (6 август 1862 – 27 вефруари 1940), 9. княз на Хоенлое-Шилингсфюрст
Александер (6 август 1862 – 16 май 1924), принц на Хоенлое-Шилингсфюрст

Литература

Günter Richter: Hohenlohe-Schillingsfürst, Chlodwig Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 487 – 489
Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
Olav Zachau: Die Kanzlerschaft des Fürsten Hohenlohe 1894 – 1900. Politik unter dem „Stempel der Beruhigung“ im Zeitalter der Nervosität. Kovac, Hamburg 2007. (Studien zur Geschichtsforschung der Neuzeit, Band 48) ISBN 978-3-8300-2694-5.
Winfried Baumgart: Chlodwig zu Hohenlohe-Schillingsfürst. In: Wilhelm v. Sternburg (Hrsg.): Die deutschen Kanzler. Von Bismarck bis Kohl. 2. Auflage, Berlin 1998, S. 55 – 67.
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956