Хицо Шопов
| Христо П. Шопов | |
търговец на зърнени храни
 | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | 1882 г.
|
| Националност |  България |
| Псевдоним | Шопа |
Христо или Хицо П. Шопов[1] (по прякор Шопа[2]) е виден плевенски търговец и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Пирот[3] през първата половина на 19 век в границите на тогавашната Османска империя. Напуска града и се установява в Плевен като търговец на пазара на зърнени храни.
Цвятко Радославов от Свищов, който изнася жито и добитък за Европа, установява връзка с Шопов през 1866 г.[2] По силата на постигната договорка пиротчанинът се задължава да му осигурява определени количества храни в дунавското пристанище Сомовит. За обема на последвалите сделки известна представа дава фактът, че за уреждане на задължения помежду им и техни контрагенти само през 1868 г. са разплатени над 850 000 гроша.[4] Спираки Гърка, друг активен търговец в района, също прибягва до услугите на Шопов, и с неговото посредничество успява да изкупи големи количества царевица от плевенските пазари в началото на 1869 г.[4]
През 1874 г. пиротчанинът създава Дружество за търговия със зърнени храни с братята Атанас и Георги Костови. Две години по-късно към тях се присъединяват Димитър и Коста Стоянови[5] от кайлярското с. Емборе.[6] Търговското дружество прераства в известната „Житарска компания“, продължила дейността си и след 1878 г.[7] Нарежда се сред щедрите радетели за изграждане на женско училище в Плевен, като дава пример на съгражданите си с лично дарение от 2,000 гроша.[8] Подкрепя и местното читалище. След Освобождението в Плевен е учреден Окръжен съд, а Шопов бива избран за един от неговите почетни членове.[9]
На свое заседание на 1 ноември 1882 г. Градското общинско управление на Плевен разглежда завещанието на покойните жители на града Хицо Шопов, Парашкев Хицов и Никола Плъев и взема решение с парите им да бъде придобит дворен имот.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тилева, Виктория, Българско печатарско дружество „Промишление“ в Цариград, 1870 – 1885, издателство на Народна библиотека, София 1985, стр. 286
- ↑ а б Друмева, Мариана, Стопанското развитие на Свищов и дейността на търговските фирми на Цвятко Радославов през Възраждането, УНСС, София 2018, стр. 37, архив на оригинала от 13 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200213003659/http://konkursi.unwe.bg/documents/631AVTOREFERAT_MD.pdf, посетен на 13 февруари 2020
- ↑ Янков, Тодор, Пътеписи с кратки исторически сведения и спомени, т.1, Печатница на Военноиздателски фонд, София 1939, стр. 321
- ↑ а б Грънчаров, Михаил, История на Плевен: възраждане и освобождение, РИМ, София 2001, стр. 47
- ↑ Грънчаров, Михаил, Плевен и Плевенският край през Възраждането: стопански и демографски проблеми, издателство на ОФ, София 1989, стр. 204
- ↑ Трифонов, Йордан, История на града Плевен до освободителната война, София 1933, стр. 322
- ↑ Община Плевен, официален уебсайт, Атанас Костов (1838 – 1886), посетено на 12 февруари, 2020 г.
- ↑ Известия на музеите в Северозападна България, издателство Наука и изкуство, Том 1, София 1977, стр. 129
- ↑ Окръжен съд – град Плевен – История на съда, посетено на 6 февруари 2020 г., архив на оригинала от 25 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200225134257/http://pleven.court-bg.org/index.php?im=83, посетен на 13 февруари 2020
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Плевен-27, Протокол от заседание на Градско общинско управление – Плевен № 54 от 1 ноем. 1882 г.