Хиро Онода
| Хиро Онода | |
| японски офицер | |
 | |
| Звание | младши лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1940 – 1974 г. |
| Служи на | Японска империя |
| Род войски |  Императорска армия на Япония |
| Битки/войни | |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Хиро Онода в Общомедия | |
Хиро Онода (на японски: 小野田 寛郎 Onoda Hirō; 19 март 1922 – 16 януари 2014) е японски военнослужещ.
Той е младши лейтенант, разузнавач в Императорската армия на Япония по времето на Втората световна война, който не се предава след капитулацията на Япония през 1945 г. и се укрива във Филипините до 1974 г. След 29 години укриване на остров Лубанг бившият му командир идва лично от Япония, за да го освободи от длъжност[1][2].
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Онода е роден на 19 март 1922 г. в Кайнан, префектура Вакаяма, Японска империя. Той е от древно самурайско потекло и баща му е сержант в 4-та кавалерийска бригада до 1943 г., когато е убит в Китай. Когато е на 17 години, отива да работи в търговската компания в Ухан, Китай.[3] Когато е на 18 години е повикан на военна служба в пехотата на Императорската японска армия.
Военна служба
[редактиране | редактиране на кода]Онода е обучен за разузнавателен офицер. На 26 декември 1944 г. е изпратен на остров Лубанг, Филипините.[4] Наредено му е да прави всичко по силите си за да възпрепятства вражеските нападения на острова, в това число да разруши самолетната писта и кея на пристанището. Заповедите му, също така, включват забрана да се предава или да се самоубива при каквито и да е обстоятелства. Когато стъпва на острова, Онода се присъединява към група японски войници, които са били там отпреди. Офицерите в групата били с по-висок чин от Онода и му попречили да изпълнява задълженията си, което улеснило американците да превземат острова, когато пристигат на 28 февруари 1945 г. Малко след пристигането на съюзническите войски, всички, освен Онода и трима други войници, са убити или се предават. Онода, който е бил повишен на лейтенант, нарежда на войниците да се скрият из хълмовете.
В нелегалност
[редактиране | редактиране на кода]Онода продължава операцията си в нелегалност, първоначално живеейки в планините с тримата си другари.[5] По време на престоя си Онода и партньорите му извършват партизански дейности и се впускат в няколко престрелки с полицията.
За капитулацията на Япония научават през октомври 1945 г., когато намират брошура с надпис „Войната свърши на 15 август. Слезте от планините.“. Но те не вярват на брошурата, мислейки я за съюзническа пропаганда и разсъждавайки, че по тях е нямало да се стреля, ако войната наистина е била свършила. Към края на 1945 г. от въздуха са пуснати брошури със заповеди за предаване от генерал Томоюки Ямашита. Групата на Онода оглеждат брошурата, за да определят дали е истинска или не и в края на краищата решават, че не е.
Един от четиримата се отделя от групата през септември 1949 г. и се предава на филипинските власти през 1950 г. Това изглеждало като проблем със сигурността за другите и затова те станали още по-внимателни. През 1952 г. писма и семейни снимки са пуснати от самолет, призовавайки ги да се предадат, но тримата войници приемат това като капан. Единият от войниците е ранен в крака след престрелка с местни рибари през юни 1953 г., след което Онода го лекува и закрепя. На 7 май 1954 г. същият войник е застрелян от хайка, издирваща групичката. Последният партньор на Онода е застрелян от полицията на 19 октомври 1972 г., когато двамата, като част от партизанските си действия, подпалват ориз, събран от фермери. Онода остава сам.
На 20 февруари 1974 г. Онода среща японеца Норио Сузуки, който обикаля из света, търсейки „лейтенант Онода, Голямата панда и Йети в този ред“. Сузуки бил студент-пътешественик, който е на проучвателна експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода и се скитал сам из острова 2 седмици, но от Онода нямало и следа, докато една сутрин, Сузуки се събудил с опрян в гърлото самурайски меч. За щастие Сузуки бил прочел всичко за беглеца и бързо казал: „Онода-сан, императорът и народът на Япония се тревожат за теб“. След дълги разговори, двамата станали приятели, но Онода заявил, че единствения шанс да свали оръжие и да се предаде е ако командващия му висшестоящ офицер му нареди, т.е. същия този, който го е пратил на острова преди 30 години. Сузуки се завръща в Япония със снимки на него и Онода, като доказателство за срещата им, а японското правителство намира командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Майорът заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода и изпълнява обещанието си, което прави през 1944 г.: „Каквото и да стане, ще се върнем за теб“. След това му дава заповед за предаване. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, Онода внимателно оставя старата си пушка и казва: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.“ Така Онода е освободен от длъжност и предава меча си, все още функциониращата си винтовка Арисака Тип 99, 500 патрона амуниции и няколко ръчни гранати, както и камата, дадена от майката на войника, за да се самоубие, ако бъде заловен.[6]
Въпреки че е убивал хора и е участвал в престрелки с полицията, обстоятелствата (все още е вярвал, че войната продължава) са взети предвид и Онода е помилван от президента Фердинанд Маркос.[7]
По-късен живот
[редактиране | редактиране на кода]Онода добива известност след завръщането си в Япония. Издава автобиография за живота си като партизанин във война, която е била свършила отдавна. Филипински документален филм, интервюиращ жители на остров Лубанг, разкрива, че Онода е убил няколко души, които не е споменал в автобиографията си. Японското правителство му предлага голяма сума пари, като неизплатена надница, но той отказва. След като най-накрая е склонен да приеме парите, той ги дарява на храма Ясукуни.
Онода, обаче, не е щастлив от цялото внимание, което му се отдава, и от преправянето на традиционните японски ценности. През април 1975 г. той последва примера на по-големия си брат Тадао и заминава за Бразилия, за да отглежда говеда. Жени се през 1976 г. и изиграва главна роля в японското общество в Теренус, Мато Гросо до Сул, Бразилия. След като научава за японски тийнейджър, убил родителите си през 1980 г., Онода се връща в Япония през 1984 г. и основава младежки образователен кампус.
Онода посещава отново остров Лубанг през 1996 г. и дарява 10 000 долара на местното училище. Жена му, Мачие Онода, става глава на консервативната Японска женска асоциация през 2006 г.[8] След това прекарва по три месеца в Бразилия всяка година. Удостоен е с медала за заслуги Сантос-Думонт от бразилските военновъздушни сили на 6 декември 2004 г.[9] На 21 февруари 2010 г. е удостоен с титлата „Гражданин на Мато Гросо до Сул“.[10]
Почива в Токио след усложнения от пневмония на 16 януари 2014 г.[11]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Japanese holdouts fought for decades after WWII
- ↑ ((en)) No Surrender in World War Two
- ↑ ((en)) 2nd Lt. Hiroo Onoda
- ↑ ((en)) Hiroo Onoda
- ↑ ((en)) Hiroo Onoda – obituary
- ↑ ((en)) Last man fighting
- ↑ ((en)) Japan WW2 soldier who refused to surrender Hiroo Onoda dies
- ↑ ((en)) Wife of ‘No Surrender’ soldier becomes president of conservative women’s group Архив на оригинала от 2016-10-01 в Wayback Machine.
- ↑ ((pt)) Combatente da II Guerra ganha medalha da FAB
- ↑ ((pt)) Herói japonês que mora em Terenos recebe homenagem
- ↑ ((en)) Japanese soldier who refused to surrender for decades dies at 91
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hiroo Onoda в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
