Направо към съдържанието

Хипергликемия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за повишена кръвна захар. За обратното състояние вижте Хипогликемия.

Хипергликемия (да не се бърка с хипогликемия) е медицински термин, обозначаващ състояние в спешната медицина, при което нивото на захарта (глюкозата) в кръвта е над нормалните граници. Хипергликемията може да увреди организма.

Всяка от следните причини или комбинация може да причини повишаване на кръвната захар:

  • Намалено производство на инсулин, поради развитието на диабет тип 2
  • Пропуснат прием или прием на некачествен/недостатъчен инсулин при диабетиците
  • Консумиране на много или на неподходяща храна
  • Намалено спрямо обичайното физическо натоварване
  • Прием на медикаменти (напр. съдържащи кортизол), влияещи върху нивото на кръвната захар
  • Бременност
  • Стрес
  • Наднормено тегло
  • Инфекция или болест.[1]

Повишаването на кръвната захар над нормалните стойности е бавен процес. Симптомите на хипергликемия може да са предизвикани или подсилени от други фактори, но най-общо са:

  • Жажда и сухота в устата
  • Често уриниране
  • Умора, слабост, изтощение
  • Суха, сърбяща кожа
  • Бавно и зле заздравяващи рани
  • Влошено зрение
  • Гадене, тежко дишане
  • Припадък
  • Диабетна кома (при продължителна хипергликемия).[1]

Игнорирането на хипергликемията е опасно за организма и води до усложнения и трайни увреждания по кръвоносните съдове и нервните клетки. За рискови се считат стойности на кръвната захар над 6,7 ммол/л (преди хранене) или над 8,9 ммол/л (два часа след хранене). Липсата на понижаващия кръвната захар инсулин води до превръщане на мастните киселини в по-малки частици – кетони, което води до свръх киселинност в организма (диабетна кетоацидоза). Наличието на кетони се познава по типичната миризма на ацетон в дъха или урината.[2]