Направо към съдържанието

Хималайски монал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хималайски монал
♂ Хималайски монал
Хималайски монал
♀ Хималайски монал
Хималайски монал
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Кокошоподобни (Galliformes)
семейство:Фазанови (Phasianidae)
род:Монали (Lophophorus)
вид:Хималайски монал (L. impejanus)
Научно наименование
(Latham, 1790)
Хималайски монал в Общомедия
[ редактиране ]
Lophophorus impejanus

Хималайският монал (Lophophorus impejanus) е вид птица от род Lophophorus, семейство Фазанови. Птицата се смята за национален символ на Непал, където е наричана Данфе и птица на щата Утаракханд в Индия.

Традиционно хималайският монал е класифициран монотипно, но изследвания са показали, че мъжките хималайски монали от северозападна Индия нямат бяла задница като останалите монали, а оперението на гърдите им е по-зелено, което дава основание да се разглежда възможността за наличието на втори подвид.[2]

Физическо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Птицата е относително голяма на фона на останалите представители на семейство Фазанови. Дълга е около 70 cm, теглото на мъжките и женските варира съответно в диапазоните 1980 - 2380 g и 1800 - 2150 g. Възрастните мъжки имат дълъг гребен и по цялото тяло имат разноцветно оперение, докато оперението на женските е еднообразно, в горната част на торса в тъмно кафяво до черно. Гребенът при мъжките е дълъг и металически зелен, перата на гърба и от двете страни на врата им е в различни нюанси на медночервеното, долната част на тялото им е в отчетливо бяло, което се вижда при полет (отличителна черта, която липсва у индивидите в северозападна Индия). Перата на опашката на мъжкия са равномерно червеникави, като потъмняват към краищата, докато перата в основата на опашката на женската са бели с черни и червеникави ивици. Женските имат ярко бяло петно на гушката и бяла ивица на опашката. През първата си година, още незрели, мъжките наподобяват външно на женските, но са по-големи на размери и с по-слабо отличително оперение.

Географско разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Хималайският монал се отличава сред другите фазани по изпъчената си стойка, ярко оперение и мястото му в местни фолклор на хората, живеещи в териториите на неговото местообитание. Естественият му географски ареал се простира от източен Афганистан, Хималаите, включително региона Кашмир в северен Пакистан, някои части от Индия, Непал, южен Тибет и Бутан. Има съобщения за срещания на вида и в Мианмар.

Обитава топлите дъбово-борови гори, с открити тревисти склонове, скали и ливади от алпийски тип на 2400 – 4500 m надморска височина, с по-висока концентрация в пояса на надморска височина от 2700 – 3700 m. Зимно време моналите мигрират в по-ниски местности на надморска височина до най-малко 2000 m, но проявяват поносимост към снега и са наблюдавани монали, ровещи в снега в търсене на корени, грудки и други части на растения, както и безгръбначни животни. Наблюдавани на двойки по време на размножителния сезон (април — август), те формират големи ята и така прекарват зимата. Популацията от този вид в по-голямата част от местообитанието му е застрашена поради бракониерство и антропогенни фактори. В изследване от 2011 година е показано, че популацията им намалява в резултат на смущения от страна на хората (проект за водноелектрически централи)[3] Мъжкият монал е бил особено чест обект на ловуване поради яркото си оперение, използвано за украса на шапки от хималайските мъже до 1982 година, когато по закон ловът на този вид е забранен в Непал.

Хималайски монали в Пакистан са откривани на надморска височина от около 2150 до 3650 метра в Хималаите.[4]

В региона този вид фазан не се смята за застрашен вид и лесно може да бъде забелязан. На някои места популацията му е толкова гъста, че може да достигне до пет двойки на квадратна миля. Основните заплахи пред вида са свързани с лова заради оперението на мъжките, но случаите са редки в сравнение със съседните Индия и Непал.[4]

  1. Lophophorus impejanus (Latham, 1790). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. www.gbwf.org, архив на оригинала от 12 януари 2007, https://web.archive.org/web/20070112033104/http://www.gbwf.org/pheasants/monal.html, посетен на 11 април 2013 
  3. Jolli, Virat & Pandit, M. K. (2011). "Influence of Human Disturbance on the Abundance of Himalayan Pheasant (Aves, Galliformes) in the Temperate Forest of Western Himalaya, India". Vestnik Zoologii 45 (6): e40­-e47. DOI:10.2478/v10058-011-0035-0
  4. а б Himalayan Monal // PHEASANTS OF PAKISTAN. Wildlife of Pakistan. Посетен на 24 февруари 2013.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Himalayan Monal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​