Хидро-Квебек

„Хидро-Квебек“
Индустрия	Производство на електроенергия
Основаване	14 април 1944
Седалище	Монреал, Квебек, Канада
Служители	23 616 (2009)
Продукти	производство и търговия на електроенергия
Годишни приходи	C$12.33 млрд. (2009) 3,0% от 2008
Чиста печалба	C$3.04 млрд. (2009) 3,4% от 2008
Собственик	Правителство на Квебек
Уебсайт	www.hydroquebec.com
Местоположение45.508333, -73.5625
„Хидро-Квебек“ в Общомедия

„Хидро-Квебек“ е електрическа компания със седалище в Монреал, Канада, основана през 1944 г.

Занимава се с производство, търговия и разпределяне на електрическа енергия. С 60 водноелектрически и една атомна електроцентрала, „Хидро-Квебек“ е най-големият производител на електрическа енергия в Канада и сред най-големите производители на водна електрическа енергия в света. Общата мощност на електроцентралите достига почти 40 000 MW през 2009 г. С развитието на няколко големи проекта от 1944 г. Хидро-Квебек доставя над 40% от електричеството в Квебек.

История

Още с Голямата депресия през 1929 г. се заражда идеята за обща енергийна компания в Квебек. Постепенно, с непрекъснатото развитие на нови проекти, „Хидро-Квебек“ израства до енергиен гигант.

Берсимис

Берсимис е сред първите големи проекти на „Хидро-Квебек“. Първата ВЕЦ „Берсимис-1“ е построена на язовир на река Бетсиамит от 1953 до 1956 г. с мощност 1178 MW и 8 турбини. „Берсимис-2“ е следващата ВЕЦ, построена 1956 – 1959 с мощност от 869 MW и 5 турбини.

Карилон

Карилон е вторият голям проект, започнал през 1959 г. – веднага след завършването на „Берсимис“. През 1964 г. е открит язовир „Карилон“ на река Отава, разполагащ с ВЕЦ с мощност от 752 MW.

Маник-Утард

Ядрото на проекта е язовир „Даниел Джонсън“, по-рано известен като „Маник-5“, завършен през 1970 г., разположен на р. Меникуейгън (Маник), разполага с 12 турбини и 2500 MW, като 4 от турбините са пуснати през 1990 г. Той осигурява енергия за ВЕЦ „Маник-5“.

Яз. „Даниел Джонсън“

Чърчил Фолс

Чърчил фолс („Водопадите Чърчил“), разположен на река Чърчил, има инсталирани 11 турбини с огромна мощност – почти 5500 MW. „Хидро-Квебек“ притежава ок. 35%. Проектът е реализиран от 1967 до 1974 г.

Джеймс Бей

„Джеймс Бей“ е най-големият проект на „Хидро-Квебек“, като са приведени в действие над 16 000 MW мощност в 2 фази, а третата (последна) се строи.

• Фаза 1 (1974 – 1988)

Достигнати са 10 800 MW инсталирана мощност на „Голямата река“ (La Grande River) с вецовете „Ла Гранде“ – 1, 2, 3 и 4. При строенето са изразходвани над 155 000 000 m³ насипен материал, 138 000 тона стомана, 550 000 тона цимент и почти 70 000 тона експлозиви.

• Фаза 2 (1989 – 1996)

Във Фаза 2 са добавени още 5 по-малки ВЕЦ („Брисей“, „Ла Гранде 1“, „Ла Гранде 2А“, „Лафордж“ – 1 и 2). На 13 март 1989 г. силна буря предизвиква авария на каскадата и оставя по-голямата част от Квебек без електричество за повече от 9 часа.

• Грейт Уейл Ривър

Проект „Грейт Уейл Ривър“ („Голямата Китова река“) е от 1970 г., като проучвания по проекта са правени през 1994 и 2002 г. „Хидро-Квебек“ преустановява проекта за неопределено време.

• Рупърт Ривър

Територията около река Рупърт е под контрола на индианците крий, с които „Хидро-Квебек“ сключва 2 договора (La Paix des Braves – „Мирът на смелите“, 2002 и 2004) и изграждат „Ийстмайн-1“ с мощност 480 MW. В договора от 2004 г. са предвидени ВЕЦ „Ийстмайн-1А“ и „Сарсел“ с обща мощност от 888 MW.

Елцентрали

Енергия, добита от „Хидро Квебек“ по вид ресурс (2007).

Основни електрически централи на Хидро-Квебек (2009)

Ел. централа	Река	Мощност (MW)
Роберт-Бураса (Ла Гранде-2)	Ла Гранде	5616
Ла Гранде-4	Ла Гранде	2779
Ла Гранде-3	Ла Гранде	2417
Ла Гранде-2-A	Ла Гранде	2106
Beauharnois	Сейнт Лорън	1903
Даниел Джонсън (Маник-5)	Маникуейгън	1596
Ла Гранде-1	Ла Гранде	1436
René-Lévesque	Маникуейгън	1244
Берсимис-1	Бетсиамит	1178
Jean-Lesage	Маникуейгън	1145
Утард-3	Утард	1026
Други (46 ВЕЦ, 1 АЕЦ, 4 ТЕЦ, 1 вятърна)		12 941

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hydro-Québec в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​