Хидро-Квебек
„Хидро-Квебек“ | |
Индустрия | Производство на електроенергия |
---|---|
Основаване | 14 април 1944 |
Седалище | Монреал, Квебек, Канада |
Служители | 23 616 (2009) [1] |
Продукти | производство и търговия на електроенергия |
Годишни приходи | C$12.33 млрд. (2009) 3,0% от 2008[2] |
Чиста печалба | C$3.04 млрд. (2009) 3,4% от 2008[2] |
Собственик | Правителство на Квебек |
Уебсайт | www.hydroquebec.com |
Местоположение | |
„Хидро-Квебек“ в Общомедия |
„Хидро-Квебек“ е електрическа компания със седалище в Монреал, Канада, основана през 1944 г.
Занимава се с производство, търговия и разпределяне на електрическа енергия. С 60 водноелектрически и една атомна електроцентрала, „Хидро-Квебек“ е най-големият производител на електрическа енергия в Канада и сред най-големите производители на водна електрическа енергия в света. Общата мощност на електроцентралите достига почти 40 000 MW през 2009 г. С развитието на няколко големи проекта от 1944 г. Хидро-Квебек доставя над 40% от електричеството в Квебек.
История
[редактиране | редактиране на кода]Още с Голямата депресия през 1929 г. се заражда идеята за обща енергийна компания в Квебек. Постепенно, с непрекъснатото развитие на нови проекти, „Хидро-Квебек“ израства до енергиен гигант.
Берсимис
[редактиране | редактиране на кода]Берсимис е сред първите големи проекти на „Хидро-Квебек“. Първата ВЕЦ „Берсимис-1“ е построена на язовир на река Бетсиамит от 1953 до 1956 г. с мощност 1178 MW и 8 турбини. „Берсимис-2“ е следващата ВЕЦ, построена 1956 – 1959 с мощност от 869 MW и 5 турбини.
Карилон
[редактиране | редактиране на кода]Карилон е вторият голям проект, започнал през 1959 г. – веднага след завършването на „Берсимис“. През 1964 г. е открит язовир „Карилон“ на река Отава, разполагащ с ВЕЦ с мощност от 752 MW.
Маник-Утард
[редактиране | редактиране на кода]Ядрото на проекта е язовир „Даниел Джонсън“, по-рано известен като „Маник-5“, завършен през 1970 г., разположен на р. Меникуейгън (Маник), разполага с 12 турбини и 2500 MW, като 4 от турбините са пуснати през 1990 г. Той осигурява енергия за ВЕЦ „Маник-5“.
Чърчил Фолс
[редактиране | редактиране на кода]Чърчил фолс („Водопадите Чърчил“), разположен на река Чърчил, има инсталирани 11 турбини с огромна мощност – почти 5500 MW. „Хидро-Квебек“ притежава ок. 35%. Проектът е реализиран от 1967 до 1974 г.
Джеймс Бей
[редактиране | редактиране на кода]„Джеймс Бей“ е най-големият проект на „Хидро-Квебек“, като са приведени в действие над 16 000 MW мощност в 2 фази, а третата (последна) се строи.
- Фаза 1 (1974 – 1988)
Достигнати са 10 800 MW инсталирана мощност на „Голямата река“ (La Grande River) с вецовете „Ла Гранде“ – 1, 2, 3 и 4. При строенето са изразходвани над 155 000 000 m³ насипен материал, 138 000 тона стомана, 550 000 тона цимент и почти 70 000 тона експлозиви.
- Фаза 2 (1989 – 1996)
Във Фаза 2 са добавени още 5 по-малки ВЕЦ („Брисей“, „Ла Гранде 1“, „Ла Гранде 2А“, „Лафордж“ – 1 и 2). На 13 март 1989 г. силна буря предизвиква авария на каскадата и оставя по-голямата част от Квебек без електричество за повече от 9 часа.
- Грейт Уейл Ривър
Проект „Грейт Уейл Ривър“ („Голямата Китова река“) е от 1970 г., като проучвания по проекта са правени през 1994 и 2002 г. „Хидро-Квебек“ преустановява проекта за неопределено време.
- Рупърт Ривър
Територията около река Рупърт е под контрола на индианците крий, с които „Хидро-Квебек“ сключва 2 договора (La Paix des Braves – „Мирът на смелите“, 2002 и 2004) и изграждат „Ийстмайн-1“ с мощност 480 MW. В договора от 2004 г. са предвидени ВЕЦ „Ийстмайн-1А“ и „Сарсел“ с обща мощност от 888 MW.
Елцентрали
[редактиране | редактиране на кода]Ел. централа | Река | Мощност (MW) |
---|---|---|
Роберт-Бураса (Ла Гранде-2) | Ла Гранде | 5616 |
Ла Гранде-4 | Ла Гранде | 2779 |
Ла Гранде-3 | Ла Гранде | 2417 |
Ла Гранде-2-A | Ла Гранде | 2106 |
Beauharnois | Сейнт Лорън | 1903 |
Даниел Джонсън (Маник-5) | Маникуейгън | 1596 |
Ла Гранде-1 | Ла Гранде | 1436 |
René-Lévesque | Маникуейгън | 1244 |
Берсимис-1 | Бетсиамит | 1178 |
Jean-Lesage | Маникуейгън | 1145 |
Утард-3 | Утард | 1026 |
Други (46 ВЕЦ, 1 АЕЦ, 4 ТЕЦ, 1 вятърна) | 12 941 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.hydroquebec.com
- ↑ а б Hydro-Québec 2010a, с. 2
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hydro-Québec в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |