Хермина Ройс
| Хермина Ройс Hermine Prinzessin Reuß zu Greiz | |
| германска принцеса | |
 | |
| Родена |
17 декември 1887 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Храм на антиките, Потсдам, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Хайнрих XXII (Ройс стара линия) |
| Майка | Ида фон Шаумбург-Липе |
| Братя/сестри | Хайнрих XXIV (Ройс-Грайц) Каролина Ройс |
| Съпруг | Вилхелм II (5 ноември 1922 – 1941) Йохан Георг фон Шьонайх-Каролат (7 януари 1907 – 1920) |
| Хермина Ройс в Общомедия | |
Хермина фон Ройс (на немски: Hermine, Prinzessin Reuß ältere Linie, * 17 декември 1887, Грайц, † 7 август 1947, Франкфурт на Одер) е като вдовица принцеса фон Шьонайх-Каролат (Prinzessin von Schoenaich-Carolath) втората съпруга на последния германски кайзер Вилхелм II в заточение в Доорн в Нидерландия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е четвъртата дъщеря на княз Хайнрих XXII от Ройс стара линия (1846 – 1902), и на княгиня Ида (1852 – 1891), родена принцеса цу Шаумбург-Липе, дъщеря на княз Адолф I Георг цу Шаумбург-Липе.
Принцеса фон Шьонайх-Каролат
[редактиране | редактиране на кода]
Принцеса Хермина Ройс се омъжва на 7 януари 1907 г. за принц Йохан Георг фон Шьонайх-Каролат (1873 – 1920) в Силезия. С него тя има пет деца. Йохан Георг умира през 1920 г. от туберкулоза.
„Кайзерин“ Хермина
[редактиране | редактиране на кода]На 5 ноември 1922 г. вдовицата Хермина се омъжва за вдовеца бившия германски кайзер Вилхелм II (1859 – 1941).
През 1931 и 1932 г. Херман Гьоринг ги посещава два пъти в Доорн и се ангажира да въведе отново монархията. Тя приветства идването на власт на Адолф Хитлер.
След смъртта на Вилхелм II през 1941 г. Хермина се връща обратно в двореца си в Забор (в днешна Полша), бяга през 1945 г. след края на войната при сестра си Ида (1891 – 1977) в Росла в Харц. След нейното арестуване от съветските окупатори тя живее под наблюдение във Франкфурт на Одер.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Тя умира от сърце през 1947 г. и е погребана в стария храм в парка Сансуси в Потсдам. Нейното желание да бъде погребана в саркофаг до кайзер Вилхелм II в мавзолея в Доорн не се изпълнява.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Reinhold Schneider: Wille zur Haltung. In: Martin Kohlrausch (Hrsg.): Samt und Stahl. Kaiser Wilhelm II. im Urteil seiner Zeitgenossen. Landtverlag, Berlin 2006, ISBN 3-938844-05-1, S. 390.
- Website des Hauses Hohenzollern Архив на оригинала от 2011-01-05 в Wayback Machine., Karin Feuerstein-Praßer: „Die deutschen Kaiserinnen“, S. 259,
- Hermine Prinzessin von Preußen: „Der Kaiser und ich“. Mein Leben mit Kaiser Wilhelm II. im Exil. Herausgegeben, aus dem Niederländ. übersetzt und kommentiert von Jens-Uwe Brinkmann. MatrixMedia-Verlag, Göttingen 2008, ISBN 978-3-932313-26-4.
- Friedrich Wilhelm Prinz von Preußen (1939): Das Haus Hohenzollern 1918 – 1945. Langen u. a., München u. a. 1985, ISBN 3-7844-2077-X.
- Friedhild den Toom, Sven Michael Klein: Hermine. Die zweite Gemahlin von Wilhelm II. (= Verein für Greizer Geschichte e.V. Vereinsmitteilungen 15, ZDB 2088917 – 3). Verein für Greizer Geschichte e.V. u. a., Greiz 2007.
- Louis Ferdinand Freiherr von Massenbach: Die Hohenzollern einst und jetzt. Die königliche Linie in Brandenburg-Preußen. Die fürstliche Linie in Hohenzollern. 21. überarbeitete Auflage. Verlag Tradition und Leben, Bonn 2009, ISBN 978-3-9800373-0-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Prinzessin Hermine Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine., Preussen.de