Херман I (Кьолн)
| Херман I | |
| архиепископ на Кьолн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 889/890 – 924 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Еренфрид I |
| Братя/сестри | Еберхард I |
Херман I фон Близгау (на немски: Hermann von Bliesgau, „der Fromme“; * ок. 870; † 11 април 924) от фамилията на лотарингските Ецони, е архиепископ на Кьолн от 889/890 до 924 г.[2]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Еренфрид I († сл. 904), граф в Близгау (877) и Шармуа (895), и съпругата му Аделгунда от Бургундия († сл. 902) от род Велфи, дъщеря на маркграф Конрад II Млади от Бургундия (825 – 881) и втората му съпруга графиня Юдит от Фриули († 863/881), дъщеря на херцог Еберхард от Фриули и Гизела (дъщеря на Лудвиг Благочестиви). Майка му е внучка на германския император Лудвиг Благочестиви крал на Аквитания и Юдит Баварска.[3][4] Брат е на Еберхард I † сл. 937), граф в Келдахгау (904) и Бонгау (913), и на Еренфрид фон Близгау († сл. 907), дворцов каплан и канцлер (903/907).[5]
Преди църковната му кариера Херман е женен за Герберга (от Конрадините).[6]
Херман е избран от клеруса и народа на Кьолн през края на 889 началото на 890 г. за архиепископ. Той има добри отношения със Светия престол.[6] От 895 до 897 г. той е ерцкаплан на крал Цвентиболд от Лотарингия. Той участва в различни синоди: Форххайм (890), Трибур (895) и Кобленц (922).[4] През 921 г. Херман е в свитата на западнофранкския крал Шарл III Простовати при подписване на договорите в Бон.
Той умира на 11 април 924 г. и е погребан в старата Кьолнска катедрала (Хилдеболд-Дом).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hermann Cardauns: Hermann I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 130.
- Heribert Müller: Hermann I., Ebf. v. Köln. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 2163.
- Erich Wisplinghoff: Hermann I. von Köln. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 634 f.
- Geschichte des Erzbistums Köln. Bd. 1: Das Bistum Köln von den Anfängen bis zum Ende des 12. Jahrhunderts. Hrsg. v. Eduard Hegel. 2. Aufl. neu bearbeitet v. Friedrich Wilhelm Oediger. Bachem, Köln 1971, S.97 – 99
- E. Kimpen, Ezzonen und Hezeliniden in der rheinischen Pfalzgrafschaft, Mitteilungen des Österreichischen Instituts für Geschichtsforschung. XII. Ergänzungsband, Innsbruck 1933, S. 1 – 91.
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 201.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hermannk // Посетен на 12 октомври 2021 г.
- ↑ Website des Kölner Doms // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2017-07-18.
- ↑ Schaab Meinrad: Geschichte der Kurpfalz. Verlag W. Kohlhammer 1988 Seite 18, 220
- ↑ а б Wisplinghoff, NDB, Bd. 8, S. 634
- ↑ Hermann von Bliesgau, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ а б LexMA, Bd. 4, Sp. 2163