Направо към съдържанието

Херман II (Верл)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман II
граф на Верл и Епископство Оснабрюк
Роден
Починал
1025 г.
Семейство
БащаХерман I
МайкаГерберга Бургундска
Братя/сестриРудолф
Бернхард I
Матилда Швабска
Гизела Швабска
Херман III
ДецаХайнрих
Бернхард II

Херман II фон Верл (на немски: Hermann II von Werl; * ок. 980; † 1025) е граф на Верл, граф в епископство Оснабрюк, фогт на манастирите Верден, Лизборн, Мешеде и Йодинген.

Той е най-възрастният син на граф Херман I фон Верл († 985) и съпругата му Герберга Бургундска († 1019), дъщеря на бургундския крал Конрад III от род Велфи и Матилда Френска, дъщеря на крал Лудвиг IV от Франция. Братята му са Бернхард и Рудолф. Полубрат е на императрица Гизела Швабска, съпругата на императора на Свещената римска империя Конрад II и майка на император Хайнрих III. Племенник е на крал Рудолф III от Бургундия и братовчед на крал Хайнрих II.

При изборите за крал, след смъртта на император Ото III през 1002 г., той и фамилията му подкрепят втория съпруг на майка му херцог Херман II от Швабия († 1003), но печели техния братовчед Хайнрих II.

Първи брак: Херман II се жени за жена с неизвестно име. Двамата имат децата:

  • Конрад (I)
  • Аалберт, граф в Емегау

Втори брак: през 1007 г. с Годила фон Ротенбург (Годела, † 1015), вдовица на Лотар III фон Валбек, маркграф на Нордгау, дъщеря на граф Вернер I фон Ротенбург.[1] Имат децата:

  • Paul Leidinger: Die Grafen von Werl und Werl-Arnsberg (ca. 980 – 1124): Genealogie und Aspekte ihrer politischen Geschichte in ottonischer und salischer Zeit. Harm Klueting: Das Herzogtum Westfalen. Band 1: Das kurkölnische Herzogtum Westfalen von den Anfängen der kölnischen Herrschaft im südlichen Westfalen bis zur Säkularisation 1803. Aschendorff, Münster 2009, ISBN 978-3-402-12827-5, S. 119 – 170, S. 130 – 138
  • Johann Suibert Seibertz: Landes- und Rechtsgeschichte des Herzogthums Westfalen. Band 1, Abtheilung 1: Diplomatische Familiengeschichte der alten Grafen von Westfalen zu Werl und Arnsberg. Ritter, Arnsberg 1845, Digitalisat.