Херман Щанге
| Херман Щанге | |
| немски диригент | |
.jpg) Снимка на Щанге във вестник от 1930-те години. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Херман Щанге в Общомедия | |
Херман Щанге (на немски: Hermann Stange) (1884 – 1953)[1] е германски диригент, живял и работил в България в началото на 1930-те години. Има принос за развитието на българското оперно и симфонично изкуство.
Сравнително малко е известно за биографията на Щанге. Преди да пристигне в България през 1929 – 1930 година, той е диригент в Операта в гр. Кил.[2]
За първи път на българска сцена поставя в Софийската опера „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“ на Моцарт. В периода 1930 – 1932 година заема поста главен диригент на Операта и поставя за първи път нови 3 опери: „Вълшебният стрелец“ от Вебер, „Танхойзер“ от Вагнер, „Хензел и Гретел“ от Хъмпердинк, както и италианската опера „Турандот“ от Пучини. Под диригентството на Щанге са поставени на сцена 12 симфонични концерта, предимно на немски автори като австрийците Брукнер и Малер.[3]
В Германия Херман Щанге е приближен на нацисткото Министерство на пропагандата, което в средата на 1930-те години го назначава за диригент на Берлинската филхармония след като Вилхелм Фуртвенглер е принуден да подаде оставка. Щанге остава на поста за съвсем кратко.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((de)) Okrassa, Nina. Peter Raabe, Böhlau Verlag Köln Weimar, 2004, pp. 256
- ↑ ((en)) Musical Notes from Abroad: Germany, The Musical Times, March 1935, pp. 268
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 537
- ↑ ((en)) Painter, Karel. Symphonic Aspirations: German Music and Politics, 1900 – 1945, Harvard University Press, 2007, pp. 247
|
