Направо към съдържанието

Херман Вернер фон дер Асебург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Вернер фон дер Асебург
германски фрайхер, премиер-министър на Курфюрство Кьолн
Роден
Починал
21 юли 1779 г. (77 г.)
Герб
Семейство
БащаЕрнст Константин фон дер Асебург-Хиненбург
Херман Вернер фон дер Асебург в Общомедия
Дворец Хиненбург

Херман Вернер Франц Готлиб фон дер Асебург-Хиненбург (на немски: Hermann Werner Franz (Franziskus) Gottlieb Freiherr von der Asseburg zu Hinnenburg; * 17 февруари 1702 в Падерборн; † 21 юни 1779 в дворец Хиненбург при Бракел) е фрайхер от род фон дер Асебург, господар в замък Хиненбург, днес в град Бракел в Северен Рейн-Вестфалия, премиер-министър на Курфюрство Кьолн и служител в княжеското епископство Падерборн

Той е големият син на Ернст Константин фон дер Асебург-Хиненбург (1666 – 1726) и съпругата му фрайин Луция Отилия Франциска Волф-Метерних-Грахт (1680 – 1747), дъщеря на фрайхер Йохан Антон Волф-Метерних-Грахт и фрайин Анна Мария Магдалена фон Фюрстенберг цу Ватерлапе. Брат му фрайхер Вилхелм Антон фон дер Асебург (1707 – 1782) е княжески епископ на Падерборн (1763 – 1782).

Херман Вернер е любимец на курфюрст Клеменс Август Баварски. Той е императорски и куркьолнски таен съветник. През 1751 г. той става държавен и конференц-министър на Курфютрство Кьолн и отговаря за политиката. През 1755 г. обаче попада в немилост. Той също е главен маршал на княжеското епископство Падерборн, главен ловен-майстер, дрост на Руте, Вевелсбург и Вонеберг.

Между 1736 и 1745 г. той преобразва дворец Хиненбург в стил барок и създава нова барок-градина. Чрез женитбата си той получава имението Менцел.

Той става на 14 август 1770 г. рицар на „Домашния орден на Златния лъв“ на Ландграфството Хесен-Касел.[1]

Херман Вернер е издигнат на фрайхер и умира на 77 години на 21 юни 1779 г. в Хиненбург.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Херман Вернер фон дер Асебург-Хиненбург се жени за Терезия фон Дрозте († 1734). Бракът е бездетен.

Херман Вернер фон дер Асебург-Хиненбург се жени втори път на 15 ноември 1735 г. във Финзебек за фрайин Терезия София Антоанета фон дер Липе цу Финзебек (* 13 април 1710, Падерборн; † 28 януари 1788, Хилдесхайм), дъщеря на фрайхер Йохан Фридрих Игнац фон дер Липе (1673 – 1746) и фрайин Одилия Урсула Адолфина фон Шорлемер. Te имат три дъщери между тях:[2][3]

  • Мария Антонета Франциска София Валпурга Виктория Фелицитас фрайин фон дер Асебург (* 25 февруари 1744, Падерборн; † 6 октомври 1827, Мюнстер), омъжена на 28 януари 1765 г. в дворец Нойхауз, Падерборн за граф Йохан Игнац Франц Волф-Метерних-Грахт, наричан Елмпт цу Бургау (* 6 юни 1740, Бон; † 1 март 1790, Бон)
  • Мария Тереза/Терезия Либерия Франциска фон дер Асебург (* 14 април 1740, Падерборн; † 2 март 1773, дворец Нойхауз), омъжена на 28 юни 1767 г. в дворец Хиненбург за Каспер Теодор Вернер фон Бохолц (* 27 юли 1743, Хауз Щьормеде; † 1822). Техният втори син Херман Вернер (1770 – 1849) се нарича като наследник „Граф фон Бохолц-Асебург“.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Max Braubach: Kurfürst Clemens August, Leben und Bedeutung. In: Kurfürst Clemens August. Landesherr und Mäzen des 18. Jahrhunderts. Köln 1961, S. 20.
  • Rudolf Lill/Erwin Sandmann: Verfassung und Verwaltung des Kurfürstentums und Erzbistums Köln. Im 18. Jahrhunderts. In: Kurfürst Clemens August. Landesherr und Mäzen des 18. Jahrhunderts. Köln 1961, S. 50.
  • Achatz Ferdinand von der Asseburg: Denkwürdigkeiten. Berlin 1842, S. 26.
  • Josef Niesen: Bonner Personenlexikon. Bouvier, Bonn 2011, ISBN 978-3-416-03352-7.
  • Max Trippenbach: Asseburger Familiengeschichte. Hannover 1915, S. 200 – 204 Digitalisat
  • Konrad Barthold Behrens: Stamm-Baum des hoch-adelichen Hauses Asseburg, Paderborn 1721, S. 12 – 13. Архив на оригинала от 2021-11-27 в Wayback Machine.
  • Johann Bernhard Graf von Bocholtz-Asseburg: Asseburger Urkundenbuch. 3 Bände, Hannover 1876, 1887 und 1905. Osnabrück 1975, ISBN 3-87898-164-3
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1988 572

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hochfuerstl. Hessen-Casselischer Staats-und Adress-Calender (1775) S. 19.
  2. ↑ Hermann Werner Freiherr von der Asseburg zu Hinnenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  3. ↑ Hermann Werner Franziskus Gottlieb von der Asseburg, geneagraphie.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Херман Вернер фон дер Асебург.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херман_Вернер_фон_дер_Асебург&oldid=12430849“.