Херкулес Фарнезе

Херкулес Фарнезе
	Херкулес Фарнезе
Автор	Гликон Атински
Изграждане	III век
Материал	мрамор
Техника	скулптура
Размери	317 см
Местоположение	Национален археологически музей в Неапол, Неапол
	Местоположение
	Херкулес Фарнезе в Общомедия

„Херкулес Фарнезе“ (на италиански: Ercole Farnese) е мраморна скулптура от III век на скулптора Гликон от Атина, изложена в Националния археологически музей в Неапол, Италия.

История

Мраморната скулптура е открита в Баните на Каракала в Рим около 1546 г., където през 1545 г. е открита и най-голямата антична скулптура, наречена Бик Фарнезе. Като част от колекцията на кардинал Алесандро Фарнезе скулптурата е поставена вляво на Бик Фарнезе в Палацо „Фарнезе“ в Рим.

През 1735 г., благодарение на наследството, получено от Изабела Фарнезе, която от своя страна завещава Колекция „Фарнезе“ на своя син Карлос III, започва преместването на колекцията в Неапол. Последни и по волята на Фердинанд IV де Бурбон през 1788 г. са прехвърлени в Неапол, намиращите се по това време в Рим скулптури и бюстове от колекцията.

Когато е открита скулптурата, са липсвали някои нейни части, включително и двата прасеца. Гулиелмо дела Порта, ученик на Микеланджело, извършва възстановяването ѝ, като вмъква липсващите части. Впоследствие, когато са открити двата фрагмента на долните крайници, е решено да се оставят добавените парчета. Само по-късно, през периода на Бурбоните в Неапол, в края на 18 век, е взето решение да се възстанови древният вид на скулптурата, като парчетата на Гулиелмо дела Порта са заменени с действителните. В наши дни в Националния археологически музей в Неапол може да се видят на стената зад Херкулес Фарнезе изложени двата прасеца, изваяни от Гулиелмо дела Порта.

Описание

Тази скулптура е копие на скулптура, създадена от Лизип през 4 век пр.н.е.. На скалата под тоягата се чете подписът на автора Гликон от Атина, живял I век пр.н.е., за който подпис учените твърдят, че е фалшификат.

Херкулес е герой от гръцката митология, син на Зевс, на когото е позволено да постигне безсмъртие, преминавайки през дванадесет изпитания, но притежава и греховете на смъртните като похот и алчност. Героят изваян в скулптурата олицетворява триумфа на човешката смелост след поредицата от изпитания, поставени му от ревнивите богове.

Лизип тълкува героя като смъртен и му придава образ на такъв, без следа от божественост. Тази статуя представлява Херкулес, опрян на тоягата, уморен в края на изпитанията, държейки дясната си ръка зад гърба си, в която стиска златните ябълки от градините на Хеспериди.

Детайли на скулптурата

Главата на Херкулес
Лявата ръка опрена на тоягата
Дясно ходило
Дясната ръка с ябълките от градините на Хеспериди
Подписа на автора Гликон от Атина

Други версии

Статуята на Херкулес на Лизип, Музей на древната агора, Атина, Гърция
Херкулес, Палацо Пити, Флоренция, Италия
Херкулес си почива, Археологически музей на Абруцо, Киети, Италия
Херкулес Фарнезе (копие), Метростанция Музея, Неапол, Италия
Херкулес убива Лернейската хидра, Лувър, Париж

Източници

La collezione Farnese, Editrice Electa (1995)
Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture delle Terme di Caracalla, in Le sculture Farnese, vol. 3, Milano, Electa, 2010, ISBN 978-88-510-0607-5.
Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture Farnese. Storia e documenti, Napoli, Electa Napoli, 2007, ISBN 978-88-510-0358-6.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ercole Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.