Направо към съдържанието

Хенри Кемпбъл-Банерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Кемпбъл-Банерман
Henry Campbell-Bannerman
британски политик
Роден
Починал
22 април 1908 г. (71 г.)
ПогребанВеликобритания

Учил вГлазгоуски университет
Тринити Колидж
Политика
ПартияЛиберална партия

Подпис
Уебсайт
Хенри Кемпбъл-Банерман в Общомедия

Хенри Кемпбъл-Банерман (на английски: Henry Campbell-Bannerman; 1836, Глазгоу1908, Лондон) е британски политик.

Роден като Хенри Кембъл в Келвинсайд Хаус в Глазгоу.[1] Променя фамилното си име на Кембъл-Банерман, условие в завещанието на чичо му по майчина линия, което му осигурява наследството на имотите на чичо му в Кент.

През 1884 г. Кембъл-Банерман става член на кабинета на Гладстон като главен секретар за Ирландия.

През 1886 г. и в периода 1892 до 1895 г. служи като държавен секретар по военните въпроси (министър на войната). Получава рицарското си звание, защото убеждава братовчеда на кралица Виктория, херцога на Кеймбридж, който възпира реформите в армията, да подаде оставка като главнокомандващ.

Той е 51-вият министър-председател на Обединеното кралство и лидер (председател) на Камарата на общините от 1905 до 1908 г.

Кемпбъл-Банерман е член на Парламента на Обединеното кралство (от Шотландия) в продължение на 40 години - от 1868 до 1908 г. Докато е лидер на Либералната партия (1899-1908), междувременно е и лидер на опозицията (1899-1905), а след това е начело на правителството и на Камарата на общините[2].